Решение № 15761 от 21.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8884/2009 г.

Решение № 15761 от 21.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8884/2009 г., I о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Регионална митническа дирекция - гр. Русе и Митница - Русе срещу от Решение № 26/29.05.2009 г., постановено по адм. д. 118/09 г. по описа на Административен съд - гр. Русе, с която е отменено Решение № Аз-с94-0007/16.02.2009 г. на Началник на Митница Русе, потвърдено с Решение № У-4423/0115/12.03.2009 г. на Директора на РМД - гр. Русе, с което на основание чл. 32, ал. 3 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС) на Салих Алиев Пашалиев е отказано възстановяване на акциз за гориво, използвано за обработване на 73 дка земеделска земя. Касаторите развиват съображения за неправилност на решението поради допуснати от съда нарушения на процесуалния и материалния закон, както и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Много подробно са изложени доводите на касационните жалбоподатели за характера на процесуалните срокове, начина на броене на сроковете и начина на упражняване на права по ЗАДС. Искат отмяна на решението и да се потвърди решението на директора на Митница Русе. Претендират разноски. Ответникът Салих Алиев Пашалиев, редовно призован за съдебно заседание, не е изпратил представител и не е взел становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо "А" отделение като взе предвид допустимостта и основателността на касационната жалба по наведените в нея касационни основания, предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежни страни, разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното Решение № 26/29.05.09 г., постановено по адм. д. 118/09 г. по описа на Административен съд - гр. Русе е отменено Решение № Аз-с94-0007/16.02.09 г. на Началник на Митница Русе, потвърдено с Решение № У-4423/0115/12.03.09 г. на Директора на РМД - гр. Русе, с което на основание чл. 32, ал. 3 от ЗАДС на Салих Алиев Пашалиев е отказано възстановяване на акциз за гориво, използвано за обработване на 73 дка земеделска земя. Съдът е приел, че в противоречие с правилата, уредени в чл. 22 от ЗОПК митническите органи са приели, че заявлението на Салих Алиев Пашалиев подадено на 05.01.09 г. по пощата е просрочено и не отговаря на изискванията 32, ал. 5 от ЗАДС и чл. 26а, ал. 3 от ППЗАДС. Така постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно. Страните не спорят по фактите, независимо от твърденията в тази насока в касационната жалба, като съдът правилно е установил фактическата обстановка, според която Салих Алиев Пашалиев е подал искането си за възстановяване на акциз на 5.01.2009 г. по пощата, като 31.12.2008 г. е обявен за неприсъствен ден. При тази правилно установена фактическа обстановка съдът е обосновал напълно законосъобразния извод, че Салих Алиев Пашалиев е упражнил правото си по чл. 32, ал. 5 от ЗАДС в срок. Неоснователните са доводите на касаторите, че законодателят е определил срока в години - чл. 22, ал. 3 от ДОПК, при изричното съдържание на разпоредбата на чл. 32, ал. 5 от ЗАДС, че исканията могат да бъдат подавани от 1 юли до 15 август и от 15 август до 31 декември. Използваният израз "текуща година" е само за обозначаване, че през тези периоди на всяка отделна година може да бъде упражнявано правото на възстановяване на акциз за употребеното в периодите на същата тази година гориво. Абсолютно в противоречие с общите правни принципи за упражняване на материални права са съображенията в касационната жалба, че е допустимо правото на възстановяване за се упражни само с лично действие пред административния орган. Това тълкуване е в противоречие с основните институти на правоспособност и дееспособност, които дефинират възможността да се притежават и да се упражняват права, като не е съобразено с други съществуващи правни фигури - представител и пълномощник. Задължителното упражняване на права само чрез извършването на лично действие пред държавен орган е ограничено само до права от личен характер, като в тези случай законодателят създава изрични правни норми в този смисъл (например сключване на брак). В конкретния случай липсва такава разпоредба, според която правото на възстановяване може да се упражни само чрез подаване на заявление лично от лицето само непосредствено в митницата или в митническото бюро. Разпоредбата на чл. 26а, ал. 4 от ППЗАДС определя адресата на искането, но не "забранява" подаването на искането (във формата на образец) по пощата или чрез пълномощник, от нейното тълкуване не може да бъде направен извод, че се изискват задължително "лични действия" от субекта на правото на възстановяване. Предвид изложените по-горе мотиви жалбата се явява неоснователна. Обжалваното решение е правилно постановено в съответствие с изискванията на материалния закон, на съдопроизводствените правила, както и при правилно установена и възприета от съда фактическа обстановка са изградени и правните изводи на съда, поради което решението е и обосновано и не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът в настоящото производство не е направил разноски и не претендира, поради което с оглед изхода на спора разноски не следва да бъдат присъждани. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, Първо - А отделение,