Решение № 1223 от 30.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10563/2018 г.

Решение № 1223 от 30.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10563/2018 г., VIII о., докладчик съдията Красимира Желева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на ""Телевизионна компания България" ЕООД, срещу решение № 3929 от 12.06.2018 г. на Административен съд София-град (АССГ), постановено по адм. д. № 12815/2017 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт (РА) № Р-22002216007064-091-001/02.08.2017 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП София, в частта потвърдена с решение № 1645 от 19.10.2017 г., издадено от директора на Д "ОДОП" - София Претендира отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, постановено при съществени процесуални нарушения и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Възразява срещу отхвърлянето на жалбата, като е изложил доводи за реално осъществени доставки. С молбата са представени писмени доказателства. Иска се отмяна на атакуваното решение и отмяна на издадения на дружеството ревизионен акт. В условие на евентуалност връщане на делото за ново разглеждане. Ответникът - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София, чрез процесуалния си представител, в становище в открито съдебно заседание, оспорва жалбата като неоснователна. Относно новопредставените доказателства изрязява становище, че биха могли да се представят пред първоинстанционният съд. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура излага становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), осмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С оспорената част от РА на дружеството са определени задължения по ЗДДС в резултат на отказано право на данъчен кредит в размер от 184 776, 67 лв. лв. и съответните лихви в размер на 46 853, 07 лв. Ревизията е повторна по смисъла на чл. 155 от ДОПК. Отказано е право на приспадане на данъчен кредит по фактури издадени от "Дани инвест 2014" ЕООД/Медия ТВ ПЛЮС"ЕООД след 16.09.2014 г. /, с предмет "ТВ права по договор", "Пойнт СТОР"ЕООД ", с предмет "търговски права за късометражен филм", апаратура под наем, наем на снимачна площадка, декори под наем, рекламен клип, монтаж от Симеонов груп 2015" ЕООД по фактури с предмет "права за филм", апаратура под наем и наем на сценична площадка, изработка на клипове и монтаж, декори под наем и монтаж на декори и от "КОД 4" ЕООД по фактури с предмет: търговски права върху късометражен филм, изработка на клипове, декори под наем, сглобяване на декори, наем. Основанието за отказ е чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 9 ЗДДС. За да отхвърли жалбата на "Телевизионна компания България" ЕООД, административният съд е приел, че РА е издаден от компетентен орган, в установената форма и при спазване на процесуалните правила, като същият е материално законосъобразен. Съдът се е произнесъл по съществото на правния спор. Обсъдил е представените и ангажираните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и е приел за недоказано действителното осъществяване на фактурираните услуги. По отношение на "Дани Инвест 2014" ЕООД съдът е посочил, че в хода на две ревизионни производства в изпълнение на изискванията на чл. 36 от ЗАПСП не са представени доказателства авторът да е прехвърлил на задълженото лице права по излъчване, препредаване и разпространение на аудиовизуални произведения. Органите по приходи са констатирали, че продуцент на част от аудиовизуалните произведения е дружеството "Мулти медия Плюс" ЕООД, за което няма данни да е прехвърляло права на сочения доставчик"Дани Инвест 2014" ЕООД. На тези филми управителят на ревизираното лице е съавтор-режисьор. За друга част от филмите управителят е продуцент/съгласно издадено удостоверение от Министерство на културата. Съдът е посочил, че липсва икономическа логика "Телевизионна компания България"ЕООД да "придобие" спорните права от дружеството, за което липсват доказателства, че притежава авторски права или право на използване на процесните произведения. Съдът е посочил, че не са налице и доказателства за използване на услугата за целите на извършените от лицето облагаеми доставки. Според писмените обяснения на управителя процесните произведения са излъчвани в друго представлявано от него дружество. Наред с това е посочено, че договорите за използване на произведение на –услуга с "Дани Инвест 2014" ЕООД са със срок на предоставяне на правата 6 м. Едва при втората ревизия, след указания на директора на дирекция ОДОП е представен анекс от 03.07.2015 г., с който срокът на всички предоставени права за излъчване на филми се променя на 5 години, а към 31.07.2015 г. срокът на по-голяма част от процесните договори е изтекъл. Съдът е посочил, че правилно в хода на ревизията не е признато право на приспадане на данъчен кредит по 6 фактури с право на данъчен кредит в размер на 12000 лв. по 6 фактури издадени от "Пойнт СТОР" ЕООД. При двете ревизионни производства не са представени доказателства във връзка с доставите на услуги. Дружеството е дерегистрирано по инициатива на орган по приходите, считано от 30.06.2015 г. При проверка в информационната система е установено, че дружеството няма назначени лица по трудов договор. Съдът е приел, че сходна е информацията и по отношение на "СИМЕОНОВ ГРУП 2015" ЕООД и "КОД4" ЕООД. Не са представени копия на сключени договори, ППП, или други относими доказателства за реално извършване на услугите. По отношение на фактурите издадени от "Симеонов Груп 2015" ЕООД, с предмет доставка на "права за филм", апаратура под наем и наем на сценична площадка, изработка на клипове и монтаж, декори под наем и монтаж на декори, не са ангажирани доказателства за реалност на доставките. Съгласно информационната система на НАП дружеството няма назначени лица по трудов договор, не е подавало ГДД по ЗКПО за 2015 г. и е дерегистрирано по ЗДДС. не е налице и материална обезпеченост –ДМА за отдаване под наем. С оглед изложеното и цитирана практика на СЕС съдът е приел, че не са налице доказателства за реалност на доставките. При съобразяването на сочените обстоятелства, съдът е приел РА за законосъобразен в така оспорената част и е отхвърлил жалбата на дружеството. Решението е правилно. В хода на ревизията е установено, че дружеството е упражнило право на приспадане на данъчен кредит, като получател по доставки на услуги от посочените доставчици. Съдът подробно е обсъдил всички относими факти и обстоятелства обосноваващи извод за липса на доставки на услуги от посочените доставчици, в общ размер на 184 776,67 лв., ведно със съответни лихви, които настоящата инстанция споделя. Понятието доставка на услуга е дефинирано в разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗДДС - това е всяко извършване на услуга. Наличието на действително осъществена доставка е предпоставка за възникване правото на данъчен кредит и изпълнението й следва да бъде проверено, за да бъде направена преценка дали ревизираният субект има право да приспадне данъчния кредит, който е декларирал в подадената справка-декларация. С оглед преценката за реално осъществена доставка по конкретните фактури е необходимо да се установи дали е налице предвиденият в чл. 9, ал. 1 ЗДДС правопораждащ юридически факт, а именно извършването на услуги. В хода на ревизията е установено, че касаторът в настоящото производство осъщестява стопанска дейност, която се изразява в извършване на рекламни услуги. По отношение на фактурите издадени от "Медия ТВ Плюс" ЕООД с предмет "ТВ права по договор" е установено, че в хода на първата ревизия са предоставени фактури и договори именувани, като "Договор за използване на произведение-услуга". На "Медия ТВ Плюс" ЕООД е извършена насрещна проверка. Установено е, че към периода на издаване на процесните фактури в дружеството са назначени три лица на длъжност "работник строителство". Наред с това "Медия ТВ Плюс" ЕООД не е разполагало с права върху филмите, които да бъдат предоставени за излъчване на РЛ. От управителя на ревизираното лице се твърди, че правата върху процесните филми са на "Мулти Медия Плюс" ЕООД. По отношение на "Пойнт стор" ЕООД е установено, че в хода на две ревизионни производства не са представени доказателства-сключени договори, ППП или други доказателства за реално предаване на стоките. Не е индивидуализиран предметът на фактурираните услуги-наем на апаратура, снимачна площадка и декори, монтаж, изработка на рекламен клип. Не са налице ДМА, които да са предмет на договор за наем. Няма назначени лица по трудово правоотношение. Не е подадена и ГДД по ЗКПО. Както правилно е посочил и първоинстанционния съд идентични са констатациите по отношение на "Симеонов груп 2015" ЕООД и "Код4" ЕООД. За "Код4" ЕООД е установено, че от всички издадени 6 фактури с отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 25 460 лв. с предмет: търговски права върху късометражен филм, без посочено конкретно произведение, изработка на клипове, декори под наем, сглобяване на декори, нам, единствено фактура № 99... 5/08.05.2015 г. е с начислен ДДС и е включена в дневника за продажби на доставчика. Не са представени копия от сключени договори, ППП или други относими доказателства за реално извършване на услугите. Липсват данни в ИС на НАП за лица назначени по трудово правоотношение. Не е подавана декларация по чл. 92 от ЗКПО. Липсват данни за наличие на ДМА, които да могат да бъдат отдавани под наем. За "Симеонов груп 2015" ЕООД е установено, че са издадени 6 бр. фактури с право на приспадане на данъчен кредит в размер на 14 980 лв. Предмет на доставка са "права за филм", апаратура под наем на сценична площадка, изработка на клипове и монтаж, декори под наем и монтаж на декори. Установено е, че дружеството няма назначени лица по трудово правоотношение, както и липсват данни за наличие на материални активи. Документалното обосноваване на сделката е въпрос на воля и търговски взаимоотношения, които при спор за материално право, което произтича от същите, следва да се докажат от страната, която черпи изгодни за себе си правни последици. Материалните предпоставки за признаване правото на данъчен кредит следва да се преценят в зависимост от наличието на доставка на услуги по смисъла на чл. 9 ЗДДС. По силата на чл. 25, ал. 2 ЗДДС данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена, респ. услугата е извършена. От значение в случая за правилното прилагане на закона е да се отговори на въпроса към мой момент възниква правото на приспадане на данъчен кредит. Съгласно чл. 68, ал. 2 ЗДДС това право възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем. Данъкът става изискуем, когато настъпва данъчното събитие, което по смисъла на чл. 25, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗДДС в случая е доставка на услуга. Наличието на първични счетоводни документи констатира единствено възникнало облигационно отношение между посочените доставчици и жалбоподателя, но същите не са доказателство за фактическо предаване резултата по услугите. Предвид гореизложеното, настоящата инстанцията намира, че изводът за липса на доставка е изграден на базата на анализ и правилна преценка на фактите и обстоятелствата, и при съвкупната преценка на ангажираните доказателства. От събраните по делото доказателства не се установява нито конкретният вид на фактурираните доставки на услуги, нито реалното им извършване. Поради това, останалите събрани доказателства, в хода на обжалването в касационната инстанция, включително и осъщественото плащане, не са достатъчни да установят обективното извършване на спорните доставки. Следва да се има предвид, че в основата на прилагане на механизма на ДДС стои именно извършването на облагаема доставка, което в случая не е доказано. В конкретния случай никой от доставчиците не е ангажирал доказателства за съществуването на договорни отношения с авторите или продуцентите на процесните филми, обект на авторско и сродни права. По тази причина не може да се приеме, че са извършили облагаеми доставки на услуги към ревизираното лице. не притежават материална и кадрова обезпеченост. Съдът правилно е разпределил доказателствената тежест в процеса, а именно, че ревизираното лице носи същата да докаже благоприятния за него, положителен факт от обективната действителност за наличие на реална доставка. Лицето, което иска да приспадне ДДС следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това (т. 37 от решение на СЕС от 18.07.2013 г. по дело № С-78/12). В тази връзка наличието на издадена данъчна фактура и коректното й отразяване в счетоводството на ревизираното лице не са достатъчни, за да обосноват реалност на доставките, а следва да се извърши съвкупна преценка на всички факти и обстоятелства по делото. Настоящата инстанция счита, че от съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства не следва категоричен и несъмнен извод за реалност на доставката по процесните фактури. От изложеното следва, че основателно е отказан данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 9, ал. 1 ЗДДС по издадените фактури от процесните доставчици. Настоящата касационна инстанция намира, че съдът правилно е приел жалбата за неоснователна и я отхвърлил, предвид което решението следва да бъде оставено в сила. С оглед крайния изход на делото, заявеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно и на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК във вр. с чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на ответника сумата от 4 876,29 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,