Решение № 11153 от 26.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5548/2015 г.
ВАСII отделение26.10.2015 г.докладчик т Светлана Йонкова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 5.03.2015 г. по адм. д. № 1614/2014 г. на Административен съд Пловдив. ОСЪЖДА директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" Пловдив да заплати на Райчо Георгиев Филев разноски по делото за тази инстанция в размер на 2500 (две хиляди и петстотин) лв. адвокатски хонорар. ИЗПРАЩА по компетентност на Пловдивския административен съд молбата на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив за допълване на решението на Пловдивския административен съд. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 11153 от 26.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5548/2015 г., II о., докладчик председателят Светлана Йонкова С решение от 5.03.2015 г. по адм. д. № 1614/2014 г. Пловдивският административен съд обявява за нищожен ревизионен акт № 161304555/3.02.2014 г. на органите по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с решение № 482/19.05.2014 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" при ЦУ на НАП. Решението се обжалва с касационна жалба от директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при ЦУ на НАП. Жалбата е подадена в срок. Жалбоподателят моли решението да бъде отменено като постановено при допуснато нарушение на материалния закон. Ответникът по касационната жалба Райчо Георгиев Филев я оспорва. Представителят на Върховната административна прокуратура предлага решението да бъде оставено в сила. Върховният административен съд обсъди касационните основания и установи следното: Пловдивският административен съд е приел, че ревизионният акт, потвърден с решение на директора на дирекция "ОДОП" Пловдив е нищожен поради липса на материална компетентност на органа, който го е издал съгласно разпоредбата на чл. 119, ал. 2 ДОПК. Редакцията на тази норма е в сила от 1.01.2013 г. За всички висящи ревизионни производства се прилага нормата в редакцията й преди изменението от 1.01.2013 г. съгласно § 35, ал. 1 ПЗР ЗИД ДОПК, в сила от 1.01.2013 г. Ревизионният акт е следвало да бъде издаден от определено със заповед лице. Вместо това е издаден от възложителя на ревизията и от ръководителя на ревизията съгласно нормата на чл. 119, ал. 2 ДОПК, приложима за ревизионни производства, започнати и приключени след 1.01.2013 г. Решението на Пловдивския административен съд е законосъобразно. Оспореният ревизионен акт е издаден е след като е бил отменен първоначалния ревизионен акт от 17.01.2013 г. Този акт е отменен с решение на директора на дирекция "ОДОП" Пловдив. Ревизионното производство е започнало на 3.05.2012 г. и е приключило с издаването на оспорения ревизионен акт. Разпоредбата на чл. 119, ал. 2 ДОПК е била изменена (ДВ, бр. 82 от 2012 г.). Според тази разпоредба ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията и от ръководителя на ревизията в 14-дневен срок от подаването на възражение или от изтичане на срока за подаване на възражение. В тази редакция разпоредбата е в сила от 1.01.2013 г. Съгласно § 35 ПЗР на Закона за изменение и допълнение на ДОПК (ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г.) всичи образувани и висящи ревизионни производства към деня на влизане на този закон в сила се довършват по досегашния ред. С решението по чл. 155, ал. 4 ДОПК не се поставя начало на ново производство, а се възстановява висящността на ревизионното производство по издаване на отменения с решението ревизионен акт. Аргумент за това е и нормата на чл. 155, ал. 6 ДОПК, която изрично сочи, че производството по издаване на новия акт започва от незаконосъобразното действие, послужило като основание за отмяна на акта. Ревизионното производство започва от първата издадена заповед за възлагане на ревизията, като производството е висящо до влизане в сила на ревизионния акт. Издаването на нова заповед за възлагане на ревизията след връщането на преписката на възложилия ревизията орган не поставя началото на ново ревизионно производство, а създава яснота и определеност в процесуалните правоотношения. Тя е насочена към отстраняване на незаконосъобразното действие, послужило като основание за отмяна. Възможността за издаване на заповед за възлагане на ревизията без с това да се поставя началото на ново производсто следва и от разпоредбата на чл. 113, ал. 3 ДОПК. Ревизионното производство по издаване на процесния ревизионен акт е било висящо към момента на изменението на чл. 119, ал. 2 ДОПК. Съгласно § 35 ПЗР ЗИД ДОПК приложим е бил досегашния ред за довършването му. Този ред предвижда компетентния орган по приходите, който следва да издаде ревизионния акт да бъде определен с нарочна заповед на възложителя на ревизията. (чл. 119, ал. 2 ДОПК, редакция преди изменението). Законосъобразно и обосновано Административен съд Пловдив е приел, че ревизионния акт е издаден от лица, които не са имали материална компетентност за това. Актът при липса на компетентност на издалия го орган е нищожен. Решението на Административен съд Пловдив е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Молбата на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив за допълване на диспозитива на решението за обявяване нищожността на ревизионния акт следва да се изпрати по компетентност на Пловдивския административен съд. Директорът на дирекция "Обжалване и данъчно- осигурителна практика" Пловдив следва да бъде осъден да заплати на Райчо Георгиев Филев разноски по делото за тази инстанция в размер на 2500 (две хиляди и петстотин) лева адвокатски хонорар. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд