Решение № 13893 от 19.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1517/2014 г.

Решение № 13893 от 19.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1517/2014 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", подадена чрез юрк. Мария Димитрова, срещу решение № 6410 от 24.10.2013 г., постановено по адм. дело № 210/2013 г. от Административен съд - София-град. С касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му. Ответникът - Васил Добрев Цветин от с. Длъхчево Сабляр, община Невестино, област Кюстендил, в открито съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изказва становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима, а разгледана по същество - за неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - София-град, е отменил по жалба на Васил Добрев Цветин Уведомително писмо с изх. № 02-100-6500/1497 от 20.07.2012 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция в частта, с която по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) е постановен отказ за подпомагане за сумата от 4708,90 лв.; Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони (НР1) е постановен отказ за подпомагане за сумата от 5344,34 лв.; Схемата за национално доплащане на площ (СНДП) изцяло - за поисканата сума в размер на 33,30 лв., и е върнал делото като преписка на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за ново произнасяне в отменената част на оспореното уведомително писмо, съобразно дадените в мотивната част на решението задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма, като съдържал изискуемите реквизити. Същият обаче бил постановен при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели и до неправилно приложение на материалния закон. Заявителите не били надлежно уведомени за промяната на допустимия слой, засягащ заявените от тях БЗС. Евентуални обявления, поставени на интернет страниците на ДФЗ и МЗХ, както и в местните ОСЗ, не следвало да се считат надлежно извършени, тъй като нямало данни да са достигнали до знанието на адресатите-заявители. В административния процес участниците се призовавали лично на посочените от тях адреси, по аргумент от чл. 47, чл. 61 АПК и чл. 72, ал. 2 АПК. Не бил налице общ административен акт за одобряване на слоя "Площи, допустими за подпомагане по СЕПП". Липсвали доказателства такъв да е издаван за кампания 2011 г. Актуализирането на допустимия за подпомагане слой не бил административен акт, а представлявал нов факт, настъпил в хода на административното производство. Затова, обратно на защитната теза на ответника, той не бил длъжен да се съобрази с допустимия слой, определен от МЗХ. Тъй като при извършената през 2011 г. кръстосана проверка били открити нередности, било възможно да бъдат извършени допълнително други видове подходящи административни проверки, включително да се изискат доказателства, както и да се извършат проверки на място. Ако такива били направени, видно и от заключението на ВЛ, ДФЗ-РА щяла да достигне до други изводи от фактическа и правна страна. Прегледът на проведената административна процедура показвал, че администрацията не е изпълнила задълженията си, визирани в чл. чл. 26, 28, 34, 35 и 36 от АПК, тъй като не била дала възможност на жалбоподателя да участва в отделните етапи на административното производство, включително не го била запознала надлежно с допустимия слой. На жалбоподателя не била дадена възможност да представи допълнителни доказателства във връзка с поддържане на заявените БЗС. Фактите и обстоятелствата, които са от значение за спора, не били служебно изяснени от административния орган. Вместо това, той се задоволил да приеме безкритично предадения му от МЗХ "допустим слой", изготвен в хода на административната процедура. Нарушени били и основните принципи на административния процес, регламентирани в чл. 12 и чл. 13 от АПК за достъпност, публичност и прозрачност, последователност и предвидимост. Така допуснатите съществени нарушения на административнопроизводствените правила били довели и до противоречие с материалния закон. От назначената по делото и неоспорена от страните експертиза се установило, че общият размер на недопустимите за подпомагане площи по СНДП, определен от ДФЗ-РА и потвърден от СТЕ е 0.05 ха или 4.72 %, като оторизираната площ е 1.11 ха, а дължимата сума е ЗЗ, 30 лв., като същата била удържана без правно основание. Общият размер на недопустимите за подпомагане площи по СЕПП, обратно на определените от ДФЗ-РА не бил 7.74 ха, съответно ЗЗ. 48%, а 4.92 ха или 18.97 %. Поради това и на основание чл. 58 от Регламент 1122/2009, ако по отношение на група култури площта, декларирана за целите на каквито и да било схеми за помощи, свързани с площи, превишавала площта, определена в съответствие с чл. 57, помощта се изчислявала на основата на определената площ, намалена с два пъти установената разлика, ако тази разлика е повече от 3 % или от два хектара, но не повече от 20 % от определената площ. Следователно в случая санкционираната площ следвало да бъде равна на двойния размер на наддекларираната - 9.84 ха, а оттук и да се оторизира площта в размер на 21.02 ха и за нея да се изплатят 4708.90 лева. Общият размер на недопустимите за подпомагане площи по НР1, обратно на определеното от ДФЗ-РА бил не 7.74 ха, съответно ЗЗ. 48%, а 4.92 ха или 18.97% Поради това и на основание чл. 16, § 5 от Регламент 65/2011, помощта се изчислявала въз основа на установената площ, намалена с удвоения размер на установената разлика, ако тази разлика представлява повече от 3 % или два хектара, но не повече от 20 % от установената площ, санкционираната площ следвало да бъде 9.84 ха, оторизираната - 21.02 и за нея да се изплатят 5344,34 лева (при площ до 50 ха се заплащали 254,25 лв. на хектар). Решението е правилно. Неоснователно е възражението, съдържащо се в касационната жалба относно статута на допустимия слой, определен от МЗХ, като законово натоварен с тази компетентност орган. ДФЗ няма правомощия да не зачете определените като недопустими за подпомагане площи. Такова правомощие действително би обезсмислило процедурата по създаването му. При възникване на такова съществено разминаване обаче между зададените от МЗХ данни и декларираните като стопанисвани от земеделския производител площи следва да се извършат визираните в чл. 28, § 2 от Регламент № 1122/2009 г. подходящи административни процедури, както и да се изискат допълнителни доказателства за констатираните различия в площите, което е задължение на органа, посочено в чл. 24 от Регламент (ЕО) № 796 от 2004 г. В този смисъл първоинстанционният съд не е указал на административния орган да не се съобрази с предоставения му от МЗХ слой, а е направил извод за неизяснена фактическа обстановка при издаването на оспорения в производството пред него административен акт. Административният орган е бил длъжен да изследва тези обстоятелства служебно в съответствие с принципите на чл. 7 и чл. 9 от АПК. Като не е направил това е нарушил разпоредбите на чл. 35 и чл. 36 от АПК. От заключението на изслушаната по делото експертиза, заместваща проверката на място, която при констатирането на съществени различия, какъвто е настоящия случай, административният орган е следвало да назначи, се установява че за 11 от общо 13 парцела с обща площ от 30,86 ха, са установени недопустими участъци, като подробни данни за всеки един от тях са описани в констативната част на заключението с процента на недопустимите площи, който е по СЕПП 33,48%, по СНДП 4,72% и по НР1 е 18,97% от общия размер. Разминаването между определените от МЗХ недопустими площи и площите, заявени за подпомагане от кандидата и липсата на данни по преписката за извършени други процедури и събирането на допълнителни доказателства е сигурна индикация за допуснати неточности при определяне на границите на слоя, което от своя страна повлиява на отпускането на средствата на земеделските производители и тяхната сигурност. Като не е уведомил жалбоподателя за започналото административно производство, и по този начин го е лишил от възможността да участва в него и да представя доказателства в подкрепа на твърденията си, административният орган е нарушил и разпоредбите на чл. 26, 28, 34, 35 и 36 от АПК. Същият не е събрал служебно всички необходими доказателства, като е издал административния акт без да изясни фактите и обстоятелствата по делото, както и да обсъди възраженията и обясненията на страните. Допуснатото нарушение е съществено, защото, ако земеделският производител бе допуснат да участва в производството и да представи необходимите доказателства, възражения и обяснения, би могло да се стигне до друга фактическа обстановка, както и да бъдат направени други правни изводи, различни от направените от административния орган. По изложените съображения решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,