Решение № 15448 от 21.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7926/2013 г.

Решение № 15448 от 21.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7926/2013 г., IV о., докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" чрез процесуалния му представител против решение № 1828 от 18.03.2013 г. по адм. дело № 2973/2012 г. на административен съд - София град. С него е отменено, като незаконосъобразно уведомително писмо № 02-280-6500/2597 от 1.10.2011 г. и преписката е върната за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Правят се доводи за противоречие на решението с материалния закон и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Мотивира се с правилни изводи на съда за липса на мотиви към писмото, което съставлява пречка за упражняване на контрол върху законосъобразността му и ограничава правото на защита на оспорващия. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. Производството пред административния съд е по реда на чл. 145 и следващите от АПК. Образувано е по жалба, подадена от Георги Иванов Мирчев против уведомително писмо изх. № 02-280-6500/2597 от 1.10.2011 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФЗ/, с което му е отказано частично оторизиране на поискани суми по мерките СЕПП и СНДП. Възраженията изцяло са за допуснати нарушения на процесуалните правила във връзка с осигуряване правото му на участие в административното производство. От приложената административна преписка, съдът е установил, че административното производство е инициирано от Георги Иванов Мирчев с подаване на заявление за подпомагане на 30.04.2010 г. по две схеми: за единно плащане на площ /СЕПП/ и за национални доплащания на хектар земеделска земя /НДП/. Претендирал е 1242.20 лева по първата мярка и 606.47 лева по втората. По заявлението са направени само административни проверки. При тях за един от заявените БЗС, участващ и по двете схеми за подпомагане при заявена площ от 4.26 ха, са установени 3.38 ха. Разликата от 0.88 ха е отчетена, като недопустима за подпомагане площ. Процентното й изражение е 14.89%. Приложена е разпоредбата на чл. 58 от Регламент 1122/2009 г. и санкционираната площ е определена в удвоения размер на наддекларираната такава. От поисканите суми са извършени намаленията и сумата за получаване по СЕПП е изчислена на 759.22 лева, а по НДП на 342.27 лева. При изплащането от начислената сума по СЕПП е удържана и сума от 332.45 лева. Изплатени са съответно 426.77 лева по СЕПП и 342.27 лева по СНДП. За изясняване на спора от фактическа страна, съдът е допуснал и изслушал съдебно-счетоводна експертиза. Приетото и неоспорено от страните заключение е потвърдило напълно фактическите установявания и направените въз основа на тях разчети от ДФЗ за дължими суми и извършени намаления. При тези данни по делото, съдът е приел на първо място, че към писмото липсват мотиви, доколкото в него не се съдържат фактически основания за изложените констатации. Според него едва с приемането на съдебната експертиза са потвърдени фактическите установявания, но по този начин не може да се санира допуснатото нарушение на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Едновременно с това е посочил, че събраните по делото доказателства - писмени доказателства, експертиза и показанията на разпитания свидетел не потвърждават еднозначно направените от административния орган изводи. Макар да е кредитирал напълно приетата експертиза, съдът изцяло е пренебрегнал заключението с единствения мотив, че чрез нея, административният орган цели установяване на нови факти, които не са били установени на етапа на административното производство. Съзрял е противорече между данните в писмо изх. № 13-10941 от 10.01.2012 г. на МЗХ и констатаициите на вещото лице относно периода на заснемане на процесните БЗС. На второ място, съдът е отчел допуснати нарушения на материалния закон, изразяващи се в обстоятелството, че освен административните проверки, ДФЗ не е извършил други проверки. Това е тълкувано като неспазване на нормата на чл. 26 от ЗПЗП. На трето място, съдът е приел допуснато нарушение на процесуалните правила на чл. 34, ал. 3 от АПК, доколкото жалбоподателят не е бил надлежно уведомен за променения допустим слой за подпомагане. При това административният орган не се възползвал от възможността да извърши допълнителна административна проверка или проверка на място. На трето място, съдът е отчел липса на мотиви относно удържаната сума от 332.45 лева, тъй като в уведомителното писмо не е конкретизирано основанието за удържането. Направил е извод за наличие на отменителните основания по чл. 146, т. 3 и 4 от АПК, водещи до незаконосъобразност на административния акт. Отменил го е и е върнал преписката за ново произнасяне. Така постановеното решение е неправилно. Необоснован е изводът за липса на мотиви в административния акт. Спецификата на административното производство е наложила унифициране на финализиращия го административен акт. Той се издава под формата на писмо, което съдържа констатациите в табличен вид със словно пояснение на данните, отразени в таблиците. За всяка една от двете мерки, предмет на искането за отпускане на финансова помощ, е отразена констатация за нередовности в БЗС 40484-65-4-2 - декларирана площ; извършени административни проверки и установена в резултат на тях площ, както и недопустима за подпомагане такава. С посочване на разпоредбата на чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП, че кандидатът е заявил площи, които не стопанисва, административният орган е пояснил съответната причина за приетата недопустимост. На базата на тези таблици и поясненията към тах, на стр. 4 от административния акт вече са фиксирани размерите на финансовото подпомогане; определена е ставката по двете схеми и са дадени пояснения за данните в таблицата словно на стр. 5. Оторизацията на сумите е представена в първата таблица на стр. 7 от писмото. А във втората таблица е посочено извършеното плащане. Съдържанието на писмото - таблично и пояснително към данните в отделните колони на таблиците съставлява мотивите към него. Поради това необосновано съдът е приел липса на такива. Анализът на административния акт показва, че не е извършена конкретизация единствено на причината за удържане на сумата от 332.45 лева в таблица 2 на стр. 7. В пояснението под нея са въведени три самостоятелни и отделни причини: първата е санкции от предходни периоди; Втората е недължимо оторизирани суми, за които е издаден АУПДВ. Третата е приспаднати суми от изискуеми задължение по други схеми и мерки, администрирани от ДФЗ. В конкретния случай не е уточнено коя от трите хипотези е довела до удържане на посочената сума от оторизираната такава по СЕПП. Този пропуск на административния орган обаче е отстранен в настоящото касационно производство. Заедно с касационната жалба, изпълнителният директор на ДФЗ е представил АУПДВ № 01-6500/210503 от 9.04.201 г., издаден срещу Георги Иванов Мирчев. Сочи се, че той не е обжалван. Това твърдение на касатора не е опровергано и вообще по него не е взето отношение от ответника по касационната жалба. Представеният акт е във връзка с общо заявление за единно плащане на площ за 2009 г. и е в размер на 331.07 лева. Представеното писмено доказателство установява причините за удържане на сумата в последната таблица от уведомителното писмо и следва да се вземе предвид от настоящата инстанция. Обстоятелството, че се представя едва с касационната жалба налага единствено извод, че на представилата го страна не й се дължат разноските за касационното производство. Напълно необоснован е изводът на съда за значението на съдебно-счетоводната експертиза и допуснатите в тази връзка нарушения на административния орган при разпределение на доказателствената тежест. Разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от АПК изрично вменява в тежест на административния орган установяването на фактическите основания, посочени в него. Именно в изпълнение на това изискване, страната е поискала назначаване на съдебна експертиза. След като е изготвено, изслушано и прието заключението по нея, съдът е бил задължен да я съобрази, а не да я игнорира със законово неиздържания мотив, че с нея се цели извършване на нови фактически установявания, които не са били извършени на етапа на административното производство. Напротив констатаците на експерта изцяло потвърждават установяванията в уведомителното писмо, като размер на недопустимата площ; процент на същата; санкционираната площ; общата сума за подпомагане и оторизираната сума и то и по двете мерки. В контекста на заключението е неясно твърдението на ответника по касационната жалба в представената по делото молба-становище от 12.11.2013 г. - стр. 4, предпоследния абзац, че "са установени огромни разминавания между констатациите на ДФЗ и тези на вещото лице". Необосновани са изводите на съда за наличие на противоречие между това заключение и приетото, като писмено доказателство писмо изх. № 13-10941 от 10.01.2012 г. от главния директор в МЗХ до заместник-изпълнителния директор на ДФЗ относно периода на сателитните изображения. Неправилно административният съд е изтълкувал писмото в смисъл, че извършеното ново заснемане през 2010-2011 г. се отнася само до имоти в области Монтана, Враца, Шумен и Кърджали. На л. 5 от писмото - стр. 120 от делото тези зони са посочени единствено, като обект на извършена повторна орторектификация. В същото време, вещото лице безпротиворечиво е посочило в раздел IV - "Констативно-съобразителна част" на заключението, че в периода от края на м. август до 2.11 2010 г. е извършено ново самолетно заснемане на обща площ в размер на 50.62% от общата земеделска площ на страната и територията на община Тунджа, където се намират заявените имоти попада в това заснемане. За същата територия не са извършвани теренни проверки и замервания с GPS. В противоречие с данните, отразени в съдебните протоколи е позоваването от страна на съда на показанията на разпитан свидетел. Такъв е поискан от жалбоподателя в молбата му становище от 8.10.2012 г. В т. 4 от нея се иска допускане на свидетел при довеждане за установяване на обстоятелството, че заявените от земеделския производител площи са поддържани в добро земеделско състояние. Искането е разгледано в съдебно заседание на 9.10.2012 г. С протоколно определение, съдът е допуснал един свидетел при режим на довеждане от жалбоподателя за следващото съдебно заседание. Делото е отложено и съответно насрочено за 19.02.2013 г. На заседанието на тази дата, жалбоподателят не се е явил и не е бил представляван. Съответно не е бил доведен, нито се е явил свидетел. В протокола не е и отразено извършване на процесуални действия, изразяващи се в разпит на свидетел. При тези данни по делото, настоящата инстанция намира, че такива гласни доказателства изобщо не са събирани. Обосновани са изводите на съда, че са допуснати нарушения на процесуалните правила, доколкото заявителят не е уведомен за извършената промяна в обхвата на земеделските парцели, отразени в слоя, допустим за подпомагане. Съдът обаче не е изследвал отражението на това нарушение върху крайния резултат на административното производствно, за да се прецени дали то е съществено и от там дали е рефлектирало върху законосъобразността на завършващия го административен акт. Съдът се е позовал на две решения на Върховния административен съд, но те са постановени при различна фактическа обстановка. Данните по конкретното дело дават основание да се приеме, че допуснатите процесуални нарушения не са рефлектирали върху фактическите установявания на административния орган, потвърдени и от съдебната експертиза. Поради това те не са съществени и не водят до незаконосъобразност на уведомителното писмо. При изслушване на вещото лице в съдебното заседание на 19.02.2013 г., то е пояснило, че недопустимата площ се дължи на съществуваща граница и път. Касае се за обективно съществуващи елементи, които не са поставени в зависимост от позицията на жалбоподателя. На последно място са необосновани изводите на първоинстанционния съд за допуснати нарушения на материалния закон. Разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от Регламент № 1122/2009 г. урежда правна възможност, а не задължение на административния орган при констатирани нередности при кръстосаните проверки, да проведе други административни проверки и ако това е целесъобразно, проверка на място. Поради това непровеждането на такива не съставлява закононарушение. В този смисъл е формирана постоянна практика на Върховния административен съд, изразена например в: решение № 12976 от 8.10.2013 г. по адм. дело № 3810/2013 г.; решение № 4505 от 1.04.2013 г. по адм. дело № 13375/2012 г.; решение № 9574 от 27.06.2013 г. по адм. дело № 3481/2013 г.; решение № 4466 от 1.04.2013 г. по адм. дело № 2188/2013 г.; решение № 6246 от 8.05.2013 г. по адм. дело № 464/2013 г.; решение № 4402 от 28.03.2013 г. по адм. дело № 14486/2012 г.; решение № 14544 от 6.11.2013 г. по адм. дело № 4174/2013 г. и други. Като не е съобразил всички тези обстоятелства, съдът е постановил неправилно решение. Налице са отменителните основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Решението следва да се отмени и спорът се реши по същество, като се отхвърли подадената жалба срещу уведомителното писмо, поради неоснователност. Въпреки основателността на касационната жалба, в полза на касатора не се дължат разноските за касационното производство, поради факта, че за първи път в него се представя АУПДВ. Водим от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение