Решение № 13570 от 24.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12162/2010 г.

Решение № 13570 от 24.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12162/2010 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на Община Благоевград против решение № 205/04.05.10 г. по адм. д. № 1091/09 г. по описа на Административен съд Благоевград с молба за отмяната му като неправилно. Ответниците Стоя Борисова Стоименова, Коца Борисова Веселинска, Снежана Христова Гургуцова, Любляна Христова Кръстева и Йорданка Христова Стефанова в писмено становище поддържат доводи за основателност на касационната жалба. Ответницата Маргарита Христова Спасова в писмена защита поддържа доводи за неоснователност на касационната жалба, моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Ответниците Христо Георгиев Гошев и Асен Борисов Ангелов не вземат становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира допустимата, подадена срещу неблагоприятен съдебен акт в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба основателна. За да уважи оспорването по жалбата на Маргарита Христова Спасова и отмени Заповед № 449/22.05.98 г. на кмета на община Благоевград, първоинстанционният съд е приел, че при издаване на заповедта в нарушение на чл. 86, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за териториално и селищно устройство /ППЗТСУ/ - отм. за съставянето на констативния акт оспорващата не била уведомена и процедурата била проведена без нейно участие. Правният интерес от оспорване съдът е обосновал с констатациите на съдебно техническата експертиза, че попълнения със заповедта имот № 486 по пада в границите на имот № 34, за който е отреден парцел I, кв. 8, собственик на 1/2 ид. част от който е оспорващата Спасова по силата на н. акт. № 136, том VIII, н. д. 2513/97 г. от 21.11.97 г. на РС-Благоевград. и предвид липсата на съобщение за издадения административен акт оспорването не е просрочено. При служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК Върховният административен съд констатира процесуална недопустимост на обжалваното решение по следните съображения: Общинската администрация, в производството по издаване на индивидуални административни актове за попълване на непълноти или грешки в кадастъра, черпи данни за пряко заинтересуваните собственици от записванията в регистъра на единния кадастър, респ. разписния лист към кадастралния план, съставяни и поддържани от органите на териториални кадастри. Съгласно чл. 14, ал. 1 от Закона за единния кадастър на Народна Република България /ЗЕКНРБ/-отм., действащ към периода на издаване на процесната заповед, регистрите на единния кадастър се поддържат от службите на териториалния кадастър чрез данни, получавани от службите по вписванията, службите при народните съвети, ведомствата и от съда, за промените в собствеността на недвижимите имоти. В процедурата по чл. 86, ал. 1 ППЗТСУ информацията, отразена в разписния лист, е сочела като пряко заинтересувани лицата, приканени да участват в нея, между които оспорваща не е. Макар, че към датата на издаване на заповедта последната се е легитимирала като собственик на 1/2 ид. част от парцел I-34, кв. 8 по плана на с. Покровник по разписен лист имотът се е водел на праводателката й Магда Стоилова Гошева. Целият имот се води на името на последната и през 2009 г., видно от скица на л. 8, презаверена на 24.09.09 г. независимо, че след смъртта й през 2006 г., е настъпила нова промяна в собствеността. В тази връзка се констатира непълнота на разписния лист относно записванията за собствеността върху имот пл. № 34, която се дължи на нарушение по чл. 14, ал. 1 ЗЕКНРБ. Непълнотата, както в периода на издаване на заповедта, така и до сега, се дължи и на неглижирано от страна на оспорващата отношение към притежаваната от нея собственост, тъй като собственика е задължен от правовия ред да управлява собствеността си с грижата на добър стопанин, а разпоредбата на чл. 14, ал. 1 ЗЕКНРБ не изключва вписването на актуални данни в разписния лист да бъде извършено и по инициатива на собственика. Констатацията относно зле управлявана собственост, налага извода че оспорващата сама е способствала за изключването й от кръга на заитересованите лица, не е била участник в административното производство и за общинската администрация не е било налице задължение да я уведомява за издадената заповед. След изтичане на срока по 37, ал. 1 от Закона за административното производство /ЗАП/ - отм. вр. с чл. 138, ал. 1 ЗТСУ /отм./ от съобщаването й на лицата, участвали в административното производство Заповед № 449/22.05.98 г. е влязла в сила. От тук следва липсата на правен интерес от оспорването срещу тази заповед, инициирано с жалбата от 09.12.09 г. Ето защо обжалваното решение като постановено при наличие на касационното основание по чл. 209, т. 2 АПК следва да бъде обезсилено, а производството по делото-прекратено. За ответницата по касация Спасова остава открита възможността да поиска изменение на действащия кадастър по реда по чл. 53, ал. 1, т. 1 от Закон за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/ или да защити правото си на собственост чрез специалния иск по чл. 53, ал. 2, предл. 2 ЗКИР. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК Върховният административен съд в настоящия състав на II-ро отделение