Решение № 4718 от 29.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11389/2018 г.

Решение № 4718 от 29.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11389/2018 г., VI о., докладчик съдията Десислава Стоева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Шумен против Решение № 100 от 19.07.2018 г. по адм. д. № 189 по описа за 2018 г. на Административен съд - Шумен, с което е отменена Заповед №ЗСПД/Д-Н/691/22.03.2018 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане"– Шумен и преписката е върната на директора на Дирекция "СП"- Шумен за ново произнасяне при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в решението. Изложени са съображения за неправилно прилагане на чл. 7, ал. 1 от ЗСПД, на § 1, т. 4 от ДР на ЗСПД, относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответницата Р. Реджеб от гр. Шумен, чрез адв. Н. Драгиев, в писмен отговор оспорва касационната жалба, излагайки подробни мотиви. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд- Шумен е Заповед № ЗСПД/Д-Н/691/22.02.2018 г. на директора на Дирекция «Социално подпомагане» (ДСП) – гр. Шумен, с която е постановен отказ за изплащане на месечна помощ за две деца на Р. Реджеб по чл. 7, ал. 1 от Закона за семейните помощи за деца (ЗСПД) С постановеното решение Административен съд - Шумен е отменил оспорената заповед, след като е обосновал правилния извод за издаването й при допуснати съществени нарушения на административнопроцесуалните правила на чл. 34 и чл. 35 от АПК, които са опорочили материалноправната законосъобразност на издадения акт. Административният орган не е изпълнил задължението си да събере служебно всички относими към спора доказателства, както и да прецени всички данни и обстоятелства от значение за постановяването на законосъобразно решение, което според съда е довело до опорочаване на издадения акт. Освен това е посочил, че е нарушен и материалният закон в контекста на разбирането на понятието "семейство" и прилагането на относимите норми по ЗСПД към него. Така постановеното решение е правилно. От фактическа страна, първоинстанционният съд е установил следното: Със заявление – декларация, вх. № ЗСПД/Д-Н/691/30.01.2018 г., Р. Реджеб поискала отпускане на месечна помощ за отглеждане на две деца – Т. Н. Д. и Т. Н. Д. до завършване на средното им образование, но не повече от 20-годишна възраст, като декларирала, че семейството и децата ? живеят постоянно в страната. С писмо от 31.01.2018 г. заявителката била уведомена, че в подадените от нея документи са установени непълноти, изразяващи се в непредставяне на лична карта на съпруга й Н. Реджеб, като е указано представянето ? в 14-дневен срок от уведомяването. В отговор, оспорващата посочила, че личната карта на съпруга ? се съхранява в него и не е в състояние да я представи, но за справка депозирала копие от документа. Междувременно, директорът на ДСП – Шумен изискал информация от ОДМВР – Шумен относно извършени задгранични пътувания на Невзат Реджеб от 1.01.2017 г. до момента на изискването на тази информация. С писмо, рег. № 372000-2440/6.02.2018 г., директорът на ОДМВР – Шумен уведомил ДСП – Шумен, че лицето е преминавало през ГКПП на РБ за периода от 1.01.2017 г. до 6.02.2018 г. както следва: излизане от РБ ГКПП Русе Дунав мост на 14.01.2017 г., влизане в РБ ГКПП Русе Дунав мост на 11.09.2017 г.; излизане от РБ ГКПП Русе Дунав мост на 6.01.2018 г. Със същото писмо директорът на ОДМВР – Шумен отбелязал обаче, че предвид членството на РБългария в ЕС и съгласно Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на съвета от 29.04.2004 г., българските граждани се проверяват на ГКПП по метода «преценка на риска», в резултат на което данните за пътуванията им са непълни след 1.01.2007 г. С обжалваната пред административния съд заповед, издадена на 22.02.2018 г., директорът на ДСП – Шумен постановил отказ да отпусне месечна помощ за две деца на Р. Реджеб с мотив, че "семейството не живее постоянно в страната". В чл. 7, ал. 1 от ЗСПД е предвидено, че месечните помощи за дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст, се предоставят на семействата, чийто средномесечен доход на член от семейството за предходните 12 месеца е по-нисък или равен на дохода, определен за целта в закона за държавния бюджет на Република България за съответната година, но не по-малък от предходната година, при условие, че семейството живее постоянно в страната и детето не е настанено за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето, редовно посещава училище, има направени всички задължителни имунизации и профилактични прегледи съобразно възрастта и здравословното му състояние и живее постоянно в страната. В конкретния случай, за да се отпусне месечна помощ, каквато е била поискана от жалбоподателката със заявление-декларация, е било необходимо да се установи наличието на предпоставките в чл. 7, ал. 1, вкл. и предложението семейството да живее постоянно в страната, което е било и спорният момент. Семейството е четиричленно и е категорично установено, че майката и двете малолетни деца живеят постоянно в страната, като на децата са извършвани редовните имунизации, профилактични прегледи, а на малкото дете и ежемесечни прегледи, предвид възрастта. Майката, от своя страна е записана през учебната 2017/2018 година редовно обучение в Шуменския университет, а голямото дете е ученичка в първи клас. По отношение твърдението на административния орган, че Н. Реджеб не отговаря на условията с оглед разпоредбата на § 1, т. 4 от ДР на ЗСПД, в която се съдържа определение за "лице, живеещо постоянно в страната", т. е. лице, което пребивава на територията на страната повече от 183 дни в рамките на 12 месеца, развитите доводи на съда, базирани на събраните в хода на производството доказателства, са довели до правилния извод, че това е лице, което постоянно живее в страната. Съдът е преценил, че копието от договор за потребителски кредит от 3.04.2017 г. между «БНП Париба Пърсънъл Файненс» ЕАД – София и Н. Реджеб, Разрешение за ползване на електронни услуги № 274561700902457/31.05.2017 г., издадено от ТД на НАП на Н. Реджеб, глобата с фиш № 05298/6.06.2017 г., която му е наложена за извършено нарушение в гр. Шумен, както и разрешението за лов, в което фигурира и името на Н. Реджеб в периода, посочен в справката от ОД на МВР, в съчетание със събраните гласни доказателства, категорично опровергават изводите на административния орган. Също така, правилно е и разсъждението на първоинстанционния съд, че дори да се приеме, че съпругът е отсъствал над предвидения минимум дни в страната, това не може да се отразява върху правото на месечна помощ на семейството, ако са налице условията за неговото упражняване. В § 1, т. 1, б. "а" от ДР на ЗСПД е дадена дефиниция на това, какво е семейство по смисъла на този закон. Разпоредбата гласи, че семейството включва съпрузите, ненавършилите пълнолетие деца, както и навършилите пълнолетие, ако продължават да учат, до завършване на средното им образование, но не по-късно от навършване на 20-годишна възраст (родени, припознати, осиновени, доведени, заварени, с изключение на сключилите брак). Тъй като от справка от НБД " Население" се установява, че жалбоподателката е сключила граждански брак с Н. Реджеб, то те представляват семейство по смисъла на § 1, т. 1, б. "а" от ДР на ЗСПД. В оспорената заповед като основание за отказ е посочено именно това обстоятелство: че семейството не живее постоянно в страната. Това не отговаря на обективната истина, тъй като оспорващата и нейните две деца живеят постоянно в страната и при наличие на останалите предпоставки, визирани в закона, същата има право да получава месечните помощи по чл. 7, ал. 1 от ЗСПД. При спазване на принципа на служебното начало административният орган е бил длъжен да събере, респективно изиска от заявителката всички относими доказателства, или да извърши служебна проверка, за да осигури издаването на акта при пълно изясняване на релевантните факти. Задължението за изискване по служебен път на необходимата информация за отпускане на семейни помощи за деца е установено и със законовата норма на чл. 1а, ал. 4 ЗСПД. Допуснатите нарушения на административнопроизводствените правила са довели до издаване на заповед в нарушение на материалноправните предпоставки за законосъобразност по чл. 7, ал. 1 от ЗСПД. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което решението на Административен съд – Шумен, с което е отменена оспорваната заповед и преписката е върната на директора на Дирекция "СП"- Шумен за ново произнасяне при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на ответника, представените доказателства за реалното им извършване и на основание чл. 143, ал. 1 АПК, Дирекция "Социално подпомагане" – Шумен следва да бъде осъдена да заплати на Р. Реджеб съдебни разноски в размер на 300 (триста) лева – възнаграждение за един адвокат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,