Решение № 3516 от 29.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10112/2015 г.

Решение № 3516 от 29.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10112/2015 г., VII о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационната жалба на Кадрия Мехмед Мехмед, чрез адв. Ивайло Иванов против решение по адм. д. № 24/2015 г. по описа на Административен съд - Варна. Иска отмяна на решението с доводи за нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на решението и уважаване на жалбата, алтернативно връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на АС - Варна. Представя писмени доказателства: договор за замяна на МПС рег. № 317 от 2.02.2014 г., пълномощно за л. а. Ауди А4, съобщение от Община Варна за ДПС-2015 г. за Ауди А4. Развива съображения, че по отношение на л. а. "БМВ 525" административният орган не е представил справка как е изчислен размера на данъка. Съдът при изчисленията си приема мощност на автомобила 106 киловата, а по представените доказателства л. а. "БМВ 525" е 105 киловата. Неправилно е приел и неиздаването на дубликат. По отношение на л. а. Ауди А4 твърди, че данъкът за изцяло недължим, а първоинстанционният съд не е обсъдил възражението относно лихвите. Счита, че задължението за лихви е акцесорно, има частноправен характер, поради което приложими са правилата по чл. 111, б. "в" ЗЗД, по силата на които вземанията за лихви се погасяват с изтичане на три годишна, а не петгодишна давност. Ответната страна началникът отдел "Местни данъци и такси" при община Провадия не изразява становище. Представен е отговор от адв. Вичо Вичев, който обаче е упълномощен от кмета на Община Провадия, а не от страната по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Собствеността върху МПС се прехвърля с нотариална заверка на подписите, след което и на основание чл. 54 от ЗМДТ собственикът става данъчно задължено лице. Върховният административен съд, VII отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решение № 1635 от 15.07.2015 г. по адм. д. № 24/2015 г. по описа на АС-Варна е отхвърлена като неоснователна жалбата на Кадрия Мехмед Мехмед против акт за установяване на задължения № 5311000248-1/2.09.2014 г. на старши специалист отдел "МДТ", Дирекция "Специализирана администрация" към Община Провадия, потвърден с решение № 6/16.12.2014 г. на началник отдел "МДТ" при община Провадия, за данък върху МПС леки автомобили "БМВ 525", рама № WBADG71000BW78916 и Ауди А4, рама № WAUZZZ8DZSA035059 по подадени декларации по чл. 54, ал. 1 от ЗМДТ. За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд е приел, че АУЗ е издаден от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. Развити са съображения, че данъкът за л. а. БМВ 525 е дължим и правилно определен за периода 1.01.2009 г. -31.08.2009 г., тъй като автомобилът е продаден от жалбоподателката на 14.09.2009 г. Данъкът за л. а. Ауди А4 се дължи за периода от 2009-2014 г. предвид представен договор покупко-продажба на МПС с нотариална заверка на подписите и настъпилия транслативен вещноправен ефект. Съдът обсъдил твърдян от жалбоподателя отказ за регистрация на този автомобил от страна на ПП като ирелевантно обстоятелство относно задължението за данък. Решението е правилно и следва да се остави в сила. Постановено е при изяснена фактическа обстановка и спазване на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Жалбоподателката е данъчно задължено лице. Съгласно чл. 52, ал. 1 от ЗМДТ облагат се с данък върху превозните средства регистрираните за движение по пътната мрежа в РБ пътни превозни средства, като данъкът се плаща от собственика- чл. 53 от ЗМДТ. Прехвърляне на собствеността върху моторно превозно средство регистрирано по реда на чл. 140 от ЗДП, става с писмен договор и нотариална заверка на подписите - чл. 144, ал. 2 от ЗДвП, от който момента новият собственик става данъчно задължено лице. Неоснователна е защитната теза на жалбоподателката, че след като не е налице регистрация на автомобил Ауди 4 на нейно име не дължи данък. Собствеността е придобита въз основа на договор за покупко-продажба от 1.09.2005 г. (л. 10 от административната преписка), със заверени подписи от нотариус № 115 район на действие гр. Варна, след което е подадена декларация вх. № 598/2.09.2005 г. пред община Провадия за придобития автомобил (лист 16 от административната преписка). По делото няма данни за отказ на "Пътна полиция" ОД на МВР Варна да регистрира автомобила, но дори да се приеме за доказано твърдението на жалбоподателката, че е налице такъв, жалбоподателката е имала право на оспорване на отказа пред съда. Целта на регистрацията в звената на "Пътна полиция" е посочена в чл. 5, ал. 3 от НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства и е свързана с извършването на проверки за идентификацията на превозното средство, в случаите, когато се изисква; достоверността на представените документи и данните на собственика; произхода на превозното средство; техническата изправност на превозното средство и неговото комплектоване. Следователно регистрацията не прехвърля собствеността и отказ на компетентните органи да издадат на новия собственик свидетелство за регистрация за купения автомобил е неотносим за приложението на чл. 53 от ЗМДТ. Относно размера на данъка съдът е изчислил задължението като е взел предвид чл. 41, ал. 1 от Наредбата за определяне размера на местните данъци на територията на община Провадия и мощността на двигателя 110 kW, датата на производство на автомобила 1995 г. и кор. коефициент по чл. 55, ал. 1 от ЗМДТ. Така изчислил данъчно задължение за 2009 г. в размер на 110 kW х 1,65 лв. х коефициент 1,5 %= 272, 25 лв., за 2010 до 2013 г. размер за всяка година 110 kW х 1,65 лв. х коефициент 1 % = на 181, 50 лв. (общо за четирите години 726 лв.) и за 2014 г. за осем месеца до момента на отчуждаването в размер на 121 лв. При извършената проверка за материална законосъобразност в тази част настоящата съдебна инстанция намира грешка в определения размер от съда за 2009 г., тъй като автомобилът е купен на 1.09.2009 г. и следователно жалбоподателката дължи за четири месеца данък, а не за цялата година (чл. 60, ал. 2 от ЗМДТ) или данъкът е в размер на 90, 72 лв. Общо дължимият данък е в размер на 937, 72 лв. главница. Видно обаче от данните по АУЗ за този автомобил общинската администрация е определила по-малък размер на задължението - за целия период данък МПС за АУДИ 4 е определен в размер на 824, 78 лв. (2009 г. и 2011 г. по 134, 25 лв., 2010 г., 2012 г. и 2013 г. по 153, 45 лв. и за 2014 г. за осем месеца 76,73 лв.). Следователно определеният от административния орган размер на данъчно задължение е по-благоприятен за жалбоподателката. Не следва да се обсъждат представените с касационната жалба писмени доказателства договор от 2.02.2005 г. за замяна на МПС Ауди 4 рама № WAUZZZ8DZSA035059, по силата на който Ексхард Хагшпил е придобил собствеността върху автомобила, и платежен документ и справка за данъчни задължения на Ексхард Хагшпил за 2015 г., тъй като са неотносими към спора и наведените касационни основания. Неоснователна е жалбата и в частта, в която се иска отмяна на отхвърлителното решение за отмяна на АУЗ за данък върху "БМВ 525" за периода 1.01-31.08.2009 г. Данъкът е определен при спазване на чл. 41, ал. 1, т. 4 от Наредба № 14 за определяне размера на местните данъци на територията на община Провадия, коригиран с коефициент от 1.5 по чл. 55, ал. 1 от ЗМДТ за автомобил над 5 до 14 години. Необосновано съдът при проверка на размера на данъка е приел, че мощността на автомобила е 106 kW, а не 105 kW, каквито са данните по делото предвид партидата (л. 33 от делото), заявление № 050819020028 - (л. 36), декларацията по чл. 54 от ЗМДТ на (л. 21 и л. 26) от административната преписка. Съгласно чл. 41, ал. 1, т. 4 от Наредбата за леките автомобили размер на данъка се определя съобразно мощността на двигателя коригиран с коефициент в зависимост от годината на производство като за автомобили над 74 kW до 110 kW е 1,65 лв. за 1 kW. При определяне на размер на данъка за 8 месеца за 2009 г. дължимият данък е в размер на 173, 25 лв., а не 174, 80 лв., изчислен от административния орган. Това не променя резултата по делото, защото в АУЗ е посочена дължима главница данък превозни средства от 980, 38 лв., а за двата амтомобила дължимият данък е 1088, 31 лв. (173, 25 лв + 937, 72 лв.) главница, т. е. на жалбоподателката са начислени данъци в по-малък размер. Неоснователно е оплакването, че неправилно са начислени законни лихви за забава за данъчно задължение за 2009 г. Съгласно чл. 175, ал. 1 от ДОПК за неплатените в законоустановените срокове публични задължения се дължи лихва в размер, определен в съответния закон. Касационната жалбоподателка неправилно твърди, че е приложима общата тригодишна давност по ЗЗД, защото лихвата представлявала акцесорно и частно вземане, поради което следвало да се приложи тригодишна давност по чл. 111, б. "в" ЗЗД. Приложима е петгодишната давност по чл. 171, ал. 1 ДОПК. Разпоредбата на чл. 162, ал. 2, т. 9 от ДОПК приравнява лихвата към публичните вземания (държавни и общински), поради което няма основание за прилагане на кратката давност. След като законодателят в специалния закон ДОПК посочва лихвата като публично задължение, за нея се прилага давността, която е за тези задължения. Като приел, че давността за лихвата също е 5 години, съдът не е допуснал сочените от касационният жалбоподател нарушения. Данъкът върху превозни средства се плаща по чл. 60 от ЗМДТ на две равни вноски в сроковете от 1 март до 30 юни и от 30 октомври до края на годината, за която е дължим, а след изтичането на така установените срокове се начисляват лихви за забава. Не са налице твърдените касационни основания за отмяна на обжалваното решение, поради което решението следва да бъде оставено в сила. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VII отделение