Решение № 4911 от 2.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15006/2018 г.

Решение № 4911 от 2.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15006/2018 г., III о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерство на правосъдието, против Решение № 332/03.10.2018 г., постановено по адм. дело № 434/2018 г., по описа на Административен съд В., в частта, в която на основание чл. 284 от ЗИНЗС е осъдена да заплати на И. Б. от [населено място], [община] сумата 1100. 00 /хиляда и сто/ лева, представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди в периода на престоя му в ЗООТ "Керамична фабрика" към Затвора В. вследствие на лошите санитарно - битови условия. Изложени са съображения, че решението в обжалваната му част е неправилно поради противоречие с материалноправните разпоредби на закона, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. И ска се отмяната му и постановяването на друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан. Ответникът - И. Б. оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на трето отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерство на правосъдието, е осъдена на основание чл. 284 от ЗИНЗ да заплати на И. Б. от [населено място], [община] сумата 1100. 00 /хиляда и сто/ лева, представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди в периода на престоя му от 17.05.2017 г. до 21.04.2018 г. в ЗООТ "Керамична фабрика" към Затвора В. вследствие на лошите санитарно - битови условия. С решението си съдът е отхвърлил предявения иск в останалата му част до пълния размер от 10 000 /десет хиляди/ лева като неоснователен и недоказан, както и искането за присъждане на разноски. За да постанови този резултат съдът е приел, че предявеният иск е основателен за периода, през който ищецът е пребивавал в ЗООТ "Керамична фабрика" от 17.05.2017 г. до 21.04.2018 г., като вредите му са причинени от незаконосъобразни бездействия на длъжностните лица от затворническата администрация, изразяващи се в неосигуряване на нормални битови условия на живот предвид липсата на постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода през ноща. По отношение на останалата част от претенцията на ищеца не са представени доказателства, поради което искът до пълния му размер от 10 000 лева е отхвърлен като неоснователен и недоказан. Решението е правилно. Съдът е приел, че по отношение на уважената част от иска са налице всички изискуеми материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – налице е незаконосъобразно фактическо бездействие от страна на затворническата администрация, изразяващо се в неизпълнение на задължение, пряко произтичащи от разпоредбите на чл. 2, чл. 3 и чл. 128 от ЗИНЗС да осигурят на лишения от свобода нормални битови условия в местата за лишаване от свобода, от тези фактически бездействия И. Б. е претърпял негативни изживявания от вида на твърдените от него, които са в пряка причинно-следствена връзка с лошите битови условия на живот в ЗООТ "Керамична фабрика"- В.. Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС, приложима с оглед препращащата норма на § 49 от ПЗР на ЗИНЗС и към настоящото дело, неимуществените вреди, претърпени от лошите битови условия в местата за лишаване от свобода се предполагат до доказване на противното. Ответникът в процеса не е доказал, че условията на живот в Керамична фабрика отговарят на установените стандарти за водене на нормален живот в местата за лишаване от свобода, съхраняващ физическото и психическото здраве на затворниците и ненакърняващ човешкото им достойнство. Правилно и в съответствие с изискванията на чл. 52 от ЗЗД съдът е определил и размера на обезщетението, отчитайки спецификата на увреждащите бездействия, характеристиките на вредите, интензитета и периода на увреждане – от 17.05.2017 г. до 21.04.2018 г. По изложените съображения не са налице посочените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение е обосновано, съответства на материалния закон и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото не са претендирани, поради което не следва да бъдат присъждани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение