Решение № 7389 от 30.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3479/2013 г.

Решение № 7389 от 30.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3479/2013 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", подадена чрез процесуалния представител юрк. Юл. Щилиянов, против решение № 427 от 18.01.2013 г., постановено по адм. д. № 10405/2011 г. по описа на Административен съд София-град, с което, по жалба на ЕТ "Джи Ен Джи - Желязко Желязков" е отменено Уведомително писмо изх. № 02-020-2600/9667 от 02.11.2011 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд земеделие (ДФЗ) за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по Мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г., за кампания 2010 г. и преписката е върната на касатора за ново произнасяне при спазване на дадените указания от съда. Релевирани се доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закони, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател твърди, че неправилно съдът е приел, че в акта не се съдържат фактически и правни основания за издаването му и излага подробни съображения по приложимите разпоредби на Наредба № 11/2009 г. на МЗХ и ЗПЗП. Моли ВАС да отмени обжалваното решение и да остави в сила оспорения акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна по касационната жалба ЕТ "Джи Ен Джи - Желязко Желязков", със седалище с. Момина църква, общ. Средец, обл. Бургас, лично и в писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна и моли съдебното решение да бъде оставено в сила. В съдебно заседание представителят на ЕТ поддържа становището си и претендира заплащане на разноски, за което представя доказателства по реда на чл. 78 ГПК. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира, че съдът е установил изцяло релевантната фактическата обстановка, която е обсъдил ведно с приложимото материално право и е извел законосъобразен извод за неправилност на оспореното писмо на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". Намира освен това, че в него административният орган не е посочил никакви фактическите и правни основания за издаването му, поради което правилно съдът е приел, че атакуваният акт не е мотивиран, с което се ограничава правото на защита, а посочването на фактическите и правни основания за издаването на акта от страна на органа са абсолютна предпоставка, обуславяща възможност за упражняване на контрол върху същия и за възможност за организиране на адекватна защита спрямо него. Посочва, че основанията, поради които не се предоставя помощ по мярка "Агроекологични плащания" и не се отпуска финансова помощ за годината на подаване на заявлението по чл. 7, ал. 2 от Наредба № 11/2009 г. на МЗХ са дадени в чл. 17, ал. 1 и 2 от нея, а в чл. 18 са посочени условията, при които ДФЗ прекратява подпомагането на лицата, поискали такава помощ, но уведомителното писмо е постановено при пълна липса на мотиви. Намира доводите на касатора за неоснователни и че не са налице касационни основания за отмяна, като предлага решението да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, е неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на ЕТ "Джи Ен Джи - Желязко Желязков" против Уведомително писмо изх. № 02-020-2600/9667 от 02.11.2011 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд земеделие (ДФЗ) за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по Мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г., за кампания 2010 г., с което по негово Заявление за подпомагане от 24.03.2010 г. с уникален регистрационен номер (УРН) 183509, допълнено със Заявление за подпомагане от 13.05.2010 г. и приложение за кандидатстване по мярка 214 "Агроекологични плащания" за кампания 2010 г. е оторизирана субсидия по мярка 214 "АЕП" от ПРСР 2007 - 2013 г. в размер на 0 лв., т. е. му е отказано финансиране. Оспорващият възразил, че оспореният административен акт не съдържа фактически и правни основания за постановяването му, като изрично посочил, че в оспореното писмо не е посочено коя от трите законови хипотези за отказ е имал предвид административният орган, което съществено затруднило осъществяването на правото на защита срещу него. От писмените доказателства по приложената административна преписка и тези, представени от страните, съдът е приел за установено, че административното производство е образувано по подадено от жалбоподателя заявление за регистрация и Заявление за подпомагане 2010 г., както и Приложение за кандидатстване за Агроекологични плащания за тази кампания и Таблица на използваните парцели. Посочил, че съгласно отбелязването в това приложение, общата площ, с която жалбоподателят е кандидатствал за подпомагане по Мярка 214 през 2010 г. е в размер на 135.22 ха, одобрената за агроекологични плащания площ през първата година на поемане на задължението е в размер на 136.83 ха, както и че с оглед записванията в таблицата на използваните парцели, през 2010 г. жалбоподателят е заявил за подпомагане по Мярка 214 два парцела в землището на с. Момина църква: БЗС 29211-30-1, с площ от 89.74 ха и БЗС 29211-46-1, с площ от 45.48 ха. Съдът преценил оспорения административен акт за издаден от компетентен орган - изпълнителния директор на ДФЗ-РА, в кръга на предоставените му правомощия съгласно чл. 20, т. 3 и чл. 20а, ал. 1 и ал. 2, т. 2 ЗПЗП. По отношение на изискването за форма съдът установил, че административният орган не е посочил нито фактическо, нито правно основание за отказа за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., поради което по никакъв начин не може да изведе извод дали наличието на някоя от отрицателните предпоставки, установени в чл. 17 и чл. 18 или неизпълнение на някое от изискванията за управление на земеделски земи с висока природна стойност по чл. 40 - чл. 44 от Наредба № 11/2009 г. на МЗХ е мотивирало ответника да постанови процесния отказ. Допълнил съображенията като посочил, че записванията в приложената към оспореното Уведомително писмо таблица и разясненията под нея също не сочат фактическите и правни основания, довели до отказа за финансово подпомагане по Мярка 214 за 2010 г., тъй като в колона № 1 е посочена заявената за участие площ в размер на 135.22 ха, в колона № 2 е посочена установената (допустима за подпомагане) площ в размер на 135.22 ха, в колона № 6 е посочена недопустимата за подпомагане площ по смисъла на Регламент № 1975/2006 и подлежаща на санкциониране площ в размер на 0 ха а в колона № 7 е установена оторизираната площ за изчисляване на субсидията (определена като разлика между установената и санкционирана плащ) в размер на 135.22 ха, като в колони № 8, 9, 10, 11 и 12 съответно са посочени основания за редукция на субсидията: а) закъсняло подаване или промяна на заявление, б) липса на дневник за извършените дейности в земеделското стопанство, в) неспазени изисквания за управление, г) неспазване на изискванията за добро земеделско и екологично състояние и д) неспазване на изискванията за добра земеделска практика и мин. изисквания за торене и използване на продукти за РЗ, всички в размер на 0 лева, като в колона № 13 е посочен общият размер на редукцията - 25652.94, който съгласно разяснението под таблицата се формира като сбор от редуцирания размер на субсидията, определен на основанията посочени в последните пет колони. От друга страна - в Таблица № 1 - оторизирани суми, в разясненията е посочено, че в колона "Редукции" са отчетени само намаленията на субсидията за допустими площи и/или животни, за които не са спазени сроковете за подаване или редакция на заявлението или не са спазени условията за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние, като и тук не са изложени каквито и да е мотиви на кое от трите самостоятелни основания, изброени под тази таблица е постановен процесният отказ. Съобразявайки практиката на ВАС съдът приел, че неизлагането на мотиви е съществен порок на акта и всякога е основание за неговата отмяна, тъй като не дава възможност на страните за защита и препятства правилното упражняване на съдебния контрол за законосъобразност. С назначена по искане на ДФЗ и с въпроси, посочващи едва в него основанията за отказ, изслушана и кредитирана като неоспорена по делото съдебно-техническа експертиза, съдът установил, че през 2009 г. жалбоподателят е заявил за подпомагане по процесната мярка два парцела: БЗС 29211-30-3-1, с площ от 89.23 ха и БЗС 29211-46-3-1, с площ от 47.60 ха, съответно - за процесната 2010 г. търговецът е заявил за подпомагане по тази мярка също два парцела: БЗС 29211-30-1-4, с площ от 89.74 ха и БЗС 29211-46-1-3, с площ от 45.48 ха, както и че няма разлика във външните граници на заявените през 2009 и през 2010 г. БЗС, незначителната разлика от 1.61 ха (или 1.77 %) от общо заявената площ през 2009 г. и през 2010 г. е получена от изключване от жалбоподателя на парцели в границите на двата БЗС и включване на друг парцел в границите на БЗС 29211-30-1-4, съгласно Приложение № 3 и Приложение № 4, неразделна част от заключението на вещото лице, като в резултат на споразумение по чл. 37в ЗСПЗЗ площта на заявените през 2009 г. парцели се намалява съответно с 8.02% от БЗС 29211-30-1 и 14.39 от БЗС 29211-46-1, и последно - че за 2011 г. оспорващият не е кандидатствал за агроекологични плащания. В тази връзка приел, че е недопустимо фактическите и правни основания, довели до постановяване на решението на административния орган да бъдат излагани едва в хода на съдебното производство, още по-малко под формата на "споделяне" на мотивите с вещото лице, което следва да установи съществуването на конкретни факти, посочени от административния орган като основание за издаване на съответния административен акт. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Наведеният довод в касационната жалба за "очевидност" на фактическото основание, а именно че едноличният търговец е заявил различни парцели за подпомагане, съответно правното - чл. 24, ал. 2 във вр. с чл. 18, ал. 3, т. 3 от Наредба № 11/2009 г. на МЗХ, е неоснователен. Той не намира опора в чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Изискването за мотивиране на отказа от финансиране е именно посочване на фактическите основания и съпоставянето им с правните такива, от които административният орган черпи правомощието си да издаде отказа. Правилна е преценката на съда за нарушаване на изискването за форма. Посочването на фактическите и правни основания за издаването на акт от страна на органа са предпоставка, обуславяща възможността за упражняване на контрол върху същия, а и за възможността за организиране на адекватна защита спрямо него. С оглед изложеното по-горе досежно записванията в оспореното писмо и таблицата към него, основателни са били доводите на жалбоподателя, че административният акт не съдържа ясно изложение на фактическите основания, поради наличието на които е издаден на съответното правно основание отказ за финансово подпомагане, с което е затруднил защитата му срещу него. Основните доводи на жалбоподателя в производството пред първоинстанционния съд за немотивираност на оспорения акт правилно са преценени като основателни. Няма колебания в практиката на ВАС, че по принцип няма пречка мотивите към акта да бъдат изложени и отделно от самия акт, в друг документ към преписката, но в случая мотивите към оспореното уведомително писмо не могат да се изведат и от разясненията, посочени за всяка колона от таблицата, приложена към него. Противно на твърдяното в настоящата жалба, решаващият съд е стигнал до правилния извод, че в издадения акта няма конкретни, относими и адекватни констатации по отношение на заявлението на оспорващия едноличен търговец. Наведеният довод в касационната жалба за допуснато от съда нарушение на материалния закон е неоснователно. В тази част от касационната жалба процесуалният представител на касатора прави опит да замести липсващите мотиви на заповедта, което не може да бъде предмет на обсъждане, защото касационната жалба не е и не може да бъде част от обжалваната заповед. Посочените по-горе категорично установени и относими към спора факти и обстоятелства налагат извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт, поради което съдът правилно го е отменил, като е следвало да упражни правомощието си по чл. 173, ал. 2 от АПК и да върне преписката на административния орган със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. В този смисъл практиката на ВАС е безпротиворечива - напр. решения № 3899 от 20.03.2013 г. по адм. д. № 13126/2012 г., № 1200 от 24.01.2013 г. по адм. д. № 12488/2012 г. и № 14663 от 21.11.2012 г. по адм. д. № 4869/2012 г. - трите - на IV отд. на ВАС. С оглед изложените мотиви настоящият състав намира, че на основание чл. 173, ал. 2 от АПК следва да върне преписката на административния орган за ново произнасяне в съответствие с изложените по-горе мотиви. Предвид горните съображения настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното решение на АССГ е съобразено с материалния и процесуалния закон, обосновано е и не страда от релевираните с касационната жалба пороци. При служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК не се констатира същото да е нищожно, поради което следва да бъде оставено в сила, като се допълни с диспозитив по чл. 173, ал. 2 от АПК - преписката да се върне на касатора за ново произнасяне при спазване на дадените указания от съда. При този изход на спора и чл. 143, ал. 1 от АПК искането на процесуалния представител на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно и следва да се остави без уважение. Искането на ответната страна по касационната жалба за присъждане на разноски за настоящата съдебна инстанция е своевременно заявено, основателно и доказано в размер на 159 лева, представляващи пътни разходи, предвид командировъчна заповед, приложена на л. 11 от настоящото дело и протокол - л. 12 от него, поради което настоящият състав намира, че ДФЗ следва да заплати разноски на ответната страна в този размер. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение