Решение № 573 от 9.12.2010 г. на ВКС по н. д. № 569/2010 г.

Решение № 573 от 9.12.2010 г. на ВКС по н. д. № 569/2010 г., II н. о., НК, докладчик съдията Татяна Кънчева Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Л. Р. Л. срещу решение № 201/20.07.2010 г. по внохд № 164/10 г. на В. апелативен съд с единствен довод за явна несправедливост на наказанието- касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. В съдебно заседание, подсъдимият и неговата защита развиват съображения за недоказаност на авторството на престъплението. Намират, че с оглед интелектуалния дефицит на подсъдимия, наказанието е явно завишено по размер. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище, че решението следва да бъде оставено в сила, защото не страда от приписания му порок. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт, установи следното: С присъда № 107/15.12.2009 г. по нохд № 1027/09 г. Плевенският окръжен съд признал подсъдимия Л. за виновен в това, че на 26/27.03.2009 г., в съучастие с А. А. и друго неустановено лице извършил грабеж на вещи на стойност 4070 лв. от владението на М. Ц. и на основание чл. 198, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК го осъдил на три години лишаване от свобода, които да изтърпи при първоначален "общ" режим в затворническо общежитие от открит тип. На осн. чл. 25 от НК наложил общо наказание от три месеца лишаване от свобода- "най-тежкото" от определените му наказания по други четири осъждания, чието изтърпяване отложил по реда на чл. 66 от НК. Към общото наказание присъединил и наказанието "обществено порицание". На осн. чл. 68, ал. 1 от НК привел в изпълнение общото наказание. Осъдил го да заплати на М. Н. Ц., солидарно с другия подсъдим, обезщетение за причинените й имуществени вреди в размер на 4070 лв. По подаден протест от Плевенската окръжна прокуратура, В. т апелативен съд изменил присъдата, като: увеличил размера на наказанието на четири години лишаване от свобода, определил първоначален "строг" режим на изтърпяването му, извършил групиране на наказанията по присъди по нохд № № 123/08 г. на РС Н., 4311/07 г. на РС Плевен и 1234/08 г. на РС Плевен с общо наказание от шест месеца лишаване от свобода и постановил отделно изтърпяване на наказанието обществено порицание. На осн. чл. 68, ал. 1 от НК привел в изпълнение наказанието от шест месеца лишаване от свобода. С жалбата се прави оплакване единствено за явна несправедливост на наказанието, поради което Върховният касационен съд няма правомощия да се произнася по доводите, касаещи доказаност на авторството на престъплението, в какъвто смисъл бяха наведени съображения в съдебно заседание. Оплакването за явна несправедливост е мотивирано с довода, че то не е съобразено с данните за личността на подсъдимия, който е неграмотен и с ниски интелектуални възможности- по думите на защитата "дебилен". Върховният касационен съд счита възражението за неоснователно. Въззивният съд е извършил преценка на всички обстоятелства, имащи значение за индивидуализацията на наказанието и е изложил подробни съображения защо е необходимо то да бъде увеличено на четири години лишаване от свобода. Начинът на извършване на престъплението- от три лица през нощта, интензитетът на приложената сила за сломяване съпротивата на пострадалата и отправените цинични заплахи за половата й неприкосновеност и за убийство на домашното й кученце, високият размер на отнетото имущество са съобразени от съда като обстоятелства, завишаващи обществената опасност на деянието. Негативни са и данните за личността на Л., който не работи и е осъждан. Съвкупната преценка на посочените обстоятелства са мотивирали В. т апелативен съд да определи наказание малко над минимума на предвиденото в нормата на чл. 198, ал. 1 от НК. Върховният касационен съд споделя решението, че в този размер наказанието в пълна степен може да изиграе поправителната и превантивната си роля. В кориците на делото липсват данни за влошено здравословно състояние на подсъдимия и за интелектуален дефицит, както твърди защитата, а такива не могат да бъдат изведени и от обстоятелството, че Л. е неграмотен. Като взе предвид тези съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение