Решение № 244 от 30.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5752/2007 г.

Решение № 244 от 30.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5752/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева Производството е по § 2 от ПЗР на ГПК/2007 г. във вр.с чл. 218а ал. 1 б. "а"от ГПК (отм.) Образувано е по две касационни жалби от Д. И. М. и от Б. Н. М. против решение № 199 от 14.06.2007 г.по гр.дело № 280/2006 г. на Софийския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 214/7.12.2006 г., постановено по гр.дело № 205/2005 г.на Свогенския районен съд в частта, с която Б. Н. М. е осъден да предаде на Д. И. М. владението върху 15 кв. м.от имот УПИ ХIII-705 в кв.2 по ПУП на с. В., м. Калугерица, представляващи площ, оцветена в жълт цвят, заключена между точките А-В-Б-А от скицата към заключението на вещото лице Х., представляваща неразделна част от решението. Със същото решение е обезсилено първоинстанционното решение в частта, с която е уважен иск по чл. 109 ал. 1 от ЗС за премахване загражденията на частта от имота, която ответникът Б. М. владее без правно основание. Жалбоподателят Б. Н. М. обжалва решението в частта, с която е уважен искът по чл. 108 от ЗС. Изложени са касационни основания за нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - чл. 218б ал. 1 б. "в" от ГПК (отм.)Моли решението да бъде отменено в обжалваната част и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Оспорва жалбата на другата страна и моли да бъде оставена без уважение. Жалбоподателят Д. И. М. обжалва решението в частта, с което е обезсилено първоинстанционното решение в частта, с която е бил уважен искът по чл. 109, ал. 1 от ЗС. Поддържа, че решението в обжалваната част е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и се иска отмяната му в тази част. В останалата част моли да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, състав на IV г.о., приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в ал. 1 от ГПК (отм.), срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността й по реда на чл. 218ж ал. 1 от ГПК (отм.), с оглед заявените касационни основания, съдът установи следното: ПО ЖАЛБАТА НА Б. М.: С обжалваното решение въззивният съд е приел, че са налице предпоставките на чл. 108 от ЗС за успешното провеждане на ревандикационния иск. Ищецът Д. М. се е легитимирал като собственик на процесния имот -УПИ ХIII-705 кв.2 по ПУП на с. В. на основание договор за покупко-продажба, сключен с нот.акт № 119/97 г., а ответникът Б. М. се е легитимирал като собственик на съседния имот -УПИ ХII-710 кв.2 с нот.акт№ 193, т.I, дело № 365/1983 г. Въз основа на изслушаните технически експертизи съдът е приел, че съществуващата на място ограда не се покрива с регулационната линия между двата имота, както и че има навлизане от ответника в имота на ищеца, а изградената на място ограда преминава през изградено в парцела на ищеца мазе. При безспорното обстоятелство, че тази част се владее от ответника съдът го е осъдил да предаде на ищеца владението на спорните 15 кв. м., заключени в точките АВБА по скицата към заключението на в.л. Христова. Касационната жалба е неоснователна. При постановяване на решението в обжалваната част въззивният съд е приложил правилно материалния закон. При условията на чл. 188 ал. 1 от ГПК съдът е обсъдил събраните по делото доказателства относно релевантните за спора факти поотделно и в тяхната зависимост, като е направил обосновани и логични изводи. Не се допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Основателността на предявения иск с правно основание чл. 108 от ЗС се обуславя от установяване на фактите, че ищецът е собственик на процесната вещ, че тя се владее от ответника и че това владение е без правно основание. Обосновано въззивният съд е приел, че са налице изискуемите се от закона предпоставки за уважаване на иска. Събраните доказателства установяват активната легитимация на ищеца, както и факта, че ответникът е завладял без правно основание процесните 15 км.от неговия имот. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че неправилно съдът е възприел заключението на в.л. Христова, а е игнорирал особеното мнение на в.л. Петрова от тройната експертиза. За съда не съществува задължението да възприеме безкритично всяко заключение на вещи лица. Той го обсъжда заедно с другите доказателства по делото независимо от възраженията, които страните правят по делото. В случая съдът е възприел заключението на в.лице Х., като обективно и достоверно, а и констатациите в това заключение са потвърдени от тройната експертиза, с изключение на особеното мнение на в.л. Петрова, което съдът може и да не възприеме. Следователно съдът не е допуснал нарушение на чл. 157 ал. 3 от ГПК (отм.)като е възприел заключението на в-л. Христова, което е обосновано и съобразено с останалите доказателства поделото, в т.ч.и свидетелските показания От горното се налага изводът, че касационната жалба на Б. М. е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а въззивното решение в частта, с която е уважен искът по чл. 108 от ЗС следва да бъде оставено в сила. ПО ЖАЛБАТА НА Д. М.: За да обезсили първоинстанционното решение в частта, с която е уважен искът по чл. 109 ал. 1 от ЗС, въззивният съд е приел, че след допуснато изменение на иска пред първата инстанция производството е продължило единствено по предявен иск с правно основание чл. 108 от ЗС и районният съд се е произнесъл по непредявен иск. Касационната жалба е основателна. Горният извод на съда е направен в нарушение на чл. 188 ал. 1 от ГПК (отм.), което е довело до необоснованост на решението и неправилно е приложен материалния закон. В съдебно заседание на 15.11.2005 г.пред първоинстанционния съд е направено изменение на иска, предявен с исковата молба, като от такъв за определяне на границите между двата имота да се счита предявен по чл. 108 от ЗС за предаване собствеността и владението на спорните 15 кв. м., при което пълномощникът на ищеца адв. Б изрично е заявила, че поддържа претенцията по чл. 109 от ЗС. Като не е съобразил тези данни въззивният съд е достигал до неправилния извод, че първостепенният съд се е произнесъл по непредявен иск уважаването на главния иск от чл. 108 от ЗС обусловя произнасянето по същество и по иска с правно основание чл. 109 от ЗС, поради което допуснатото нарушение от въззивната инстанция следва да бъде поправено от настоящата. Негаторният иск е средство за правна защита на собственика срещу всяко неоснователно действие или състояние, което му пречи да упражнява своето право според предназначението на имота или в съответния обем на правото на собственост. В случая поставените от ответника заграждения на частта от имота, която се владее от него без правно основание, несъмнено пречи на ищеца да упражнява ползване върху целия му собствен имот. Ето защо настоящата инстанция приема, че предявеният иск с правно основание чл. 109 ал. 1 от ЗС е основателен и доказан и следва да бъде уважен, като ответникът бъде осъден премахне загражденията на частта от имота, която владее без правно основание - 15 кв. м.от имота, собственост на ищеца. На основание чл. 64 ал. 1 от ГПК (отм.)ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените пред тази инстанция разноски в размер на 207.50 лв. Воден от горното,Върховният касационен съд, състав на IVг.о