Решение № 7849 от 13.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4638/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Н. Ц. Я. от гр.Дряново чрез адв.И. Христов от АК-Габрово срещу Решение № 368 от 19.03.2026 год. постановено по адм. дело № 398/2025 год. по описа на Административен съд Габрово, с което е отхвърлена жалбата на Я. срещу решение № 52/13.10.2025 год. на директора на ТП на НОИ Габрово и потвърденото с него разпореждане [номер]/02.05.2025 год. на ръководителя на ПО при ТП на НОИ Габрово. Излагат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, несъответствие с целта на закона и поради необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд. Претендира присъждане на разноски. Ответникът директорът на ТП на НОИ Габрово в писмен отговор чрез процесуален представител счита жалбата за неоснователна, а съдебното решение за правилно. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Предмет на разглеждане в производството пред Административен съд Габрово е решение № 52/13.10.2025 год. на директора на ТП на НОИ Габрово и потвърденото с него разпореждане [номер]/02.05.2025 год. на ръководителя на ПО при ТП на НОИ Габрово, с което на Я. е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл.168, ал.1, чл.69б, чл.68, ал.1-3 от КСО. В решението си директорът на ТП на НОИ Габрово приел, че осигурителният стаж на лицето от втора категория е 07 год. 02 мес. и 23 дни, а от трета категория е 31 год. 04 мес. и 07 дни. Стажът превърнат към трета категория е 40 год. 04 мес. 21 дни. Към датата на подаване на заявлението за пенсиониране Я. е навършил [възраст]. Въз основа на така установените данни пенсионният орган е приел, че лицето няма необходимия стаж от втора категория /15 години/ и не придобива право на пенсия по чл.69б от КСО, тъй като отговаря на изискването за възраст за 2024 год., но не отговаря на изискването за придобит 15 год. осигурителен стаж от втора категория. Я. не отговаря и на условията за отпускане на пенсия по чл.68, ал.1 и ал.2 от КСО, тъй като има необходимия общ осигурителен стаж 39 год. 06 мес., но не е навършил изискуемата възраст от 64 год. 07 мес. По чл.68, ал.3 от КСО лицето отговаря на изискването за 15 години действителен осигурителен стаж, но не отговаря на изискването за възраст от 67 години. Решението на директора на ТП на НОИ Габрово е обжалвано пред Административен съд Габрово, който с процесното решение е отхвърлил жалбата като неоснователна. Първостепенният съд е приел, че органът правилно е приложил и материалния, и процесуалния закон като е приел, че стажът положен от лицето в периода м.10.2025 год. до 01.09.2018 год. в „КОНВОЙ ЛОДЖИСТИКС БЪЛГАРИЯ“ ООД като шофьор на товарен камион не е от втора категория. Съгласно чл.104, ал.1 от КСО от съществено значение за определяне на категорията на труда е неговия характер, т. с. съдържанието на изпълняваните трудови функции, както и особените условия, при които е полаган. По делото не е спорно, че Н. Ц. Я. е работил по трудово правоотношение като шофьор на товарен автомобил в „КОНВОЙ ЛОДЖИСТИКС БЪЛГАРИЯ“ ООД в спорния период. Съгласно изискването на закона категорията на труда при пенсиониране се преценява въз основа на оригинални документи за осигурителен стаж, издадени на база разплащателни ведомости и друга счетоводно-отчетна документация. При необходимост се преценят и длъжностни характеристики, производствена характеристика, заповеди за възлагане за изпълнение на определени работи и дейности, първична документация, доказваща плащания за реализиране на обем работа, разплащателни ведомости, пътни листове, наряди за работа, протоколи и др. В конкретния случай първоинстанционният съд приема, че в административната преписка не се съдържат данни относно товароподемността/товароносимостта на конкретния автомобил, който е управлявало лицето. От дружеството-осигурител не са постъпили документи удостоверяващи товароподемността на МПС, тъй като видно от отговора на дружеството такива документи не се съхраняват поради изтекъл срок на съхранение. Съдът е обсъдил и събраните гласни доказателства като приел, че същите следва да се преценяват в съвкупност с останалите такива. Доказателства обаче за товароподемността на управляваните от лицето МПС не са представени. Изводът, който е направен от първоинстанционният съд е, че по делото не са събрани доказателства, които по несъмнен начин да установяват, че лицето е полагало труд при условията на втора категория за периода м.10.2015 год. до м.08.2018 год. и не са налице условията на чл. 2, т. 25 от Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране, съгласно която за втора категория се зачита трудът на шофьори на товарни автомобили с товароподемност 12 и повече тона. Липсват данни относно конкретното МПС, което е управлявано от лицето, както и данни относно товароподемността на МПС. В документите на Я. е отразено, че същият работи като шофьор на товарен автомобил с код 83322006, но няма данни дали автомобилът е бил над 12 тона за да е изпълнено изискването на чл. 2, т. 25 от Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране. С оглед на гореизложеното първоинстанционният съд е намерил, че правилно пенсионният орган не е зачел стажът положен от Я. в „КОНВОЙ ЛОДЖИСТИКС БЪЛГАРИЯ“ ООД в периода м.10.2025 год. до 01.09.2018 год. като такъв от втора категория и правилно е отхвърлена жалбата на лицето срещу разпореждането, с което му е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по спора. Проверяваният съдебен акт е обоснован и постановен при правилно тълкуване и прилагане на закона, в съответствие с доказателствата по делото и относимата към тях материалноправна уредба. Направеният извод от съда за законосъобразност на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане е правилен. Административният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, съображенията за които се възприемат от касационната инстанция, поради което и на основание чл.221, ал.2, изр.второ от АПК настоящият съдебен състав препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. При правилно установена фактическа обстановка правилен е изводът на първоинстанционният съд, че лицето няма право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като не са налице условията нито на чл.68, ал.1-3 от КСО, нито тези на чл.69б от КСО. Изложените аргументи в касационната жалба не могат да обосноват различни правни изводи от тези, формирани от административните органи и от първоинстанционния съд, предвид липсата на първични документи удостоверяващи товароподемността на управляваното от лицето МПС с оглед преценката на категорията труд в периода м.10.2025 год. до 01.09.2018 год. Като е приел, че оспореният административен акт е материално законосъобразен и е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, административният съд е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски по делото за касационната инстанция. Следва да се осъди Н. Ц. Я. да заплати на НОИ разноски за касационната инстанция в размер на 102, 25 евро за юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр.първо, предл.първо от АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,