Решение № 12324 от 18.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6553/2015 г.

Решение № 12324 от 18.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6553/2015 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Марина Василева Витанова-Иванова и Добромир Велков Иванов, двамата от гр. Монтана, чрез пълномощника им - адв. Босев, против решение № 192/19.03.2015 г. по адм. дело № 571/2014 г. на Административен съд-Монтана, с искане за отмяната му като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът: кмета на община - Монтана, редовно призован, не се явява и не се представлява. Ответниците: "Мартинов 08" ООД, гр. Монтана и "Напоителни системи" ЕАД, гр. София, редовно призовани не изпращат представители. Ответниците: Венета Каменова Минчева и Иванка Каменова Георгиева, редовно призовани, не се явяват. Ответникът: Цветан Иванов Григоров, лично и чрез пълномощниците му - адв. Иванов и адв. Черешаров, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представя писмени доказателства и претендира за разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. По същество е основателна. С обжалваното решение Административен съд - Монтана е отхвърлил жалбата на Марина Василева Витанова-Иванова и Добромир Велков Иванов, против Заповед № 2257/10.10.2014 г. на кмета на община Монтана, с която е одобрен проект на ПУП за промяна предназначението на земеделска земя за ПИ с идентификатор 48489.26.827, м."Пръчов дол" по КК на гр. Монтана, с отреждане "За клуб за водни спортове" и ПЗ, предвиждащ ниско строителство с показани върху графичната част ограничителни линии на застрояване, като неоснователна. Заповедта е издадена на основание чл. 129, ал. 2 от ЗУТ. За да отхвърли жалбата съдът е приел, че оспорения акт е издаден от компетентен орган, в съответната форма, при спазване на административно-производствените правила и че е в съответствие с материалния закон и целта му. Позовал се е на приетото и неоспорено от страните заключение на СТЕ. Решението е неправилно. Същото е постановено при неизяснена фактическа обстановка и в нарушение на материалния закон. На първо място, съдът е следвало да установи вида на оспорения подробен устройствен план /ПУП/ и спрямо това и приложимите материалноправни норми. От обстоятелствената част на оспорения акт и данните по административната преписка, става ясно, че със заповед № 2257/10.10.2014 г. на кмета на община-Монтана е одобрен ПУП-ПЗ за неурегулиран поземелен имот /ПИ/, извън строителните граници на гр. Монтана, на основание чл. 59, ал. 1 от ЗУТ, във вр. с подадено заявление по чл. 24, ал. 1 от ЗОЗЗ, респ. чл. 35, ал. 1 от ППЗОЗЗ, след влизане в сила на решение за утвърждаване на окончателна площадка от комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ. Съгласно чл. 59, ал. 1 ЗУТ /ред. Д. в. бр. 65/2003 г./, извън границите на урбанизираните територии застрояване се допуска при спазване на кумулативно предвидените предпоставки: предвиждания на действащ ОУП, ако такъв е изработен и въз основа на действащ план за застрояване на ПИ или на група поземлени имоти, или на парцеларен план за елементите на техническата инфраструктура, след промяна предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. Липсата на действащ общ устройствен план е пречка за изработването на ПУП-ПЗ за имот, който е извън регулираните територии. Съгласно чл. 104, ал. 1 ЗУТ предвижданията на ОУП са задължителни при изработването на ПУП. Изискването за наличие на ОУП в хипотезата на чл. 59, ал. 1 ЗУТ следва и от разпоредбата на чл. 60, ал. 1 от с. закон. Посочените в нея улици, с които следва да бъдат съобразени строежите по чл. 59 ЗУТ с оглед бъдещото регулиране, са част от техническата инфраструктура, която е елемент на ОУП. Такова е изискването и на чл. 59, ал. 1 от Наредба № 8/2001 г. за обема и съдържанието на устройствените планове. В случая, в нарушение на служебното начало и чл. 171, ал. 2 и 4 от АПК, съдът не е указал на страните и сам не е положил усилия за установяване на този релевантен за спора факт, а именно наличие на влязъл в сила ОУП за населеното място и територията, в която попада процесния имот, както и по въпросите; какви са предвижданията и общото предназначение на тази територия, съгласно ОУП; каква е устройствената зона за процесния имот; промененото предназначение на последния в "За клуб за водни спортове" съответства ли на тази устройствена зона по ОУП, респ. предвиденото застрояване, означено в обяснителната записка към одобрения ПУП-ПЗ като попадащо в рекреационна УЗ и по-точно ваканционно селище - Ос, съответства ли на показателите за застрояване - П застр, К инт., П озел. и максимална височина на застрояване, за ваканционни селища по чл. 27, ал. 1, т. 2 и чл. 28, ал. 5 от Наредба № 7/2003 г. за ПНУОВТУЗ. Съдът е бил длъжен да събере данни за посочените обстоятелства предвид, отсъствието им по административната преписка, както и в представеното пред касационната инстанция задание по чл. 125, ал. 1 от ЗУТ. След установяването им съдът би могъл да направи изводи за законосъобразност на оспорената заповед, на основание чл. 59 и чл. 60 от ЗУТ. От изложеното следва, че обжалваното решение е неправилно и като такова следва да бъде отменено, а делото върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав, за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения, съобразно изложените мотиви. При този изход по касационната жалба и на основание чл. 226, ал. 3 от АПК, разноските на ответника Григоров, ще бъдат присъдени от първоинстанционния съд, на когото делото е върнато за ново разглеждане. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение