Решение № 12936 от 30.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 161/2014 г.

ВАСVIII отделение30.10.2014 г.докладчик Василка Шаламанова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2165/15.10.2013 г., постановено по адм. д. № 2085/2013 г. по описа на Административен съд -Пловдив. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 12936 от 30.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 161/2014 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по жалба на "Сервиз Импекс" ЕООД, подадена от адв. Нина Горанска срещу решение № 2165/15.10.2013 г., постановено по адм. д. № 2085/2013 г. по описа на Административен съд -Пловдив. Касаторът навежда оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни доводи в подкрепа на оплакванията. Направено е искане за отмяна на решението на АС-Пловдив. Претендира се присъждане на направените по делото разноски. Ответният по касационната жалба - Директор на Дирекция "ОДОП" Пловдив в представено по делото писмено становище изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна. Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение АС-Пловдив е отхвърлил изцяло жалбата на "Сервиз Импекс" ЕООД в ликвидация, против РА № 161300128/10.04.2013 г., издаден от орган по приходите на ТД на НАП Пловдив, в частта му потвърдена с решение № 605/18.06.2013 г. на Зам. Директора на Дирекция "ОУИ" Пловдив относно установен корпоративен данък за 2009 г., 2010 г. и 2011 г., съответно в размер на 2 770.30 лв., 2 104.81 лв., и 2 293.10 лв. с прилежащи лихви 865.10 лв., 440.07 лв. и 241.75 лв. и лихви за просрочие на декларирания КД за 2009 г. - 77.13 лв. В решението е описана фактическата обстановка по издаване на РА. Съдът обосновано е приел, че в производството по издаване и потвърждаване по административен ред на оспорения акт не са допуснати нарушения на процесуалните правила, ревизията е била извършена от компетентни органи и в законоустановения срок. Тези изводи на съда не са предмет на касационно оплакване. Съдът е приел, че данъчните органи законосъобразно са извършили увеличение на финансовия резултат на дружеството за 2009 г., 2010 г. и 2011 г. по реда на чл. 78 от ЗКПО във вр. с чл. 16, ал. 2, т. 3 от ЗКПО съответно в размер на 27 703.02 лв., 23 071.26 лв. и 22 931.02 лв., които са определили като лихва върху предоставен безлихвен кредит от касатора на Крум Трифонов Тодоров, Димитър Крумов Тодоров и Павел Крумов Тодоров в размер на 235 034.02 лв. С оглед обстоятелството, че заемодателят и заемателите са свързани лица по смисъла на § 1, т. 3 от ДОПК, административният съд е обосновал приложението на нормата на чл. 15 от ЗКПО във връзка с чл. 16, ал. 2, т. 3 от ЗКПО. Така постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно. С обжалвания РА, в потвърдената от горестоящия орган част, са определени за касатора данъчни задължения по ЗКПО за 2009 г., 2010 г. и 2011 г. поради регулиране на счетоводния финансовия резултат на дружеството и начисляване на данък върху приходи от лихви по предоставен паричен заем. Касационната инстанция намира, че в съответствие с материалноправните норми административният съд е извършил преценка на правните последици на установените от него факти. Фактическата обстановка е правилно установена по делото и не е била спорна между страните. Установено е с писмени доказателства, че заемодателят и заемателите (управителят и синовете му) са свързани лица, като касаторът им е предоставил безвъзмездно през 2006 г. заем в размер на 235 034.02 лв. Според данъчните органи за такъв заем по вид и размер между несвързани лица размерът на дължимата лихва за 2009 г. е 27 703.02 лв., за 2010 г. е 23 071.26 лв. и за 2011 г. е 22 931.02 лв. В случая не е бил спорен начина на определяне на размера на пазарната лихва по реда на т. 32 § 1 ДР ЗКПО. По възраженията на ревизираното лице в първоначалната жалба, съдът е изложил подробни мотиви, които настоящият касационен състав намира за обосновани и законосъобразни. При тълкуване на приложимите законови норми се налага извода, че разпоредбата на посочената по-горе т. 32 няма предвид само банкови кредити, тъй като в противен случай това би било изрично посочено, доколкото банковите кредити се отличават по редица признаци от останалите случаи на предоставяне на парични средства. Разпоредбата на чл. 16, ал. 2, т. 3 от ЗКПО също визира под "кредит" всички случаи на предоставяне или получаване на парични средства от едно дружество на друго дружество, срещу уговорена лихва и при задължение за връщане в срок или без конкретно уговорен такъв, т. е. това е общото облигационно понятие на "заем". Съдът е възприел стойността на дължимата лихва според констатациите на данъчните органи и е обосновал законосъобразност на РА с оглед императивния характер на нормата на чл. 16, ал. 2, т. 3 от ЗКПО. Като е достигнал до този краен правен извод, съдът е постановил решение, което не страда от релевираните касационни пороци и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, осмо отделение

Цитирани разпоредби

2