Решение № 130 от 16.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 51/2008 г.

Решение № 130 от 16.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 51/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Гълъбина Генчева Производството е по чл. 218е, вр. чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.), вр. § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК от 2007 г. Образувано е по касационна жалба на С. Д. А. от гр. П., както и от Е. Х. А. и Д. С. А., действащи ч. пълномощника си адв. К, срещу решение № 1733 от 24.10.2005 г. по гр. д. № 1103/07 г. на Пловдивския окръжен съд, в частта, с която съдът се е произнесъл по субективно съединените искове с правно основание чл. 108 от ЗС, както и в частта, с която ответниците са били осъдени да заплатят разноски по делото до размер на сумата от 238,91 лв. В жалбата са изложени оплаквания за допуснати от въззивния съд съществени нарушения на материалния и процесуалния закон - касационни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" от ГПК (отм.). Поддържа се, че в нарушение на чл. 113 от ЗС въззивният съд не зачел правата по вписания нотариален акт № 41, т. I, рег. № 1235, н.д. № 36/03 г. на нотариус № 144 при НК на РБ. Не били обсъдени всички доказателства по делото, вследствие на което съдът неправилно приел, че искът за собственост е основателен за 1/2 ид. част от процесния имот, вместо само за 1/4 ид.част, съгласно влязлото в сила решение по чл. 97, ал. 1 от ГПК (отм.), формиращо сила на пресъдено нещо между първата ищца Д. А. и жалбоподателя С. А. Освен това съдът неоснователно отказал да спре производството по иска за собственост до приключване на преюдициалния спор по иска за делба на същия имот. Ответниците в производството Д. М. А. и В. Т. оспорват жалбата. Подробни доводи излагат в писмена защита. Върховният касационен съд, състав на I г. о., намира касационната жалба за процесуално допустима - подадена е в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на касационен контрол въззивно решение. За да се произнесе по нейната основателност, съдът взе предвид следното: С обжалваното решение състав на Пловдивския окръжен съд е оставил в сила решение № 14 от 22.02.07 г. по гр. д. № 3499/05 г. на Пловдивския районен съд, в частта, с която са били уважени предявените от Д. М. А. и В. Т. (с рождено име В. М. А.) срещу С. Д. А., Е. Х. А. и Д. С. А. субективно съединени искове по чл. 108 от ЗС - за установяване собствеността и предаване владението върху 1/2 ид.част от недвижим имот в гр. П., представляващ дворно място, съставляващо УПИ * от кв.82 по плана на ЦГЧ гр. П., заедно с построената в него двуетажна жилищна сграда, както и в частта, с която ответниците са били осъдени да заплатят разноски до размер на сумата от 238,91 лв. Въззивният съд е приел, че ищците Д. са наследници (дъщери) на М. А., б. ж. на гр. П., а ответникът С. А. е наследник на Д. А. С нотариален акт № 56, т. 10, рег. № 2124, н. д. № 2178/25.12.1947 г. наследодателите М. А. и Д. А. са закупили процесния недвижим имот. С влязло в сила решение по гр. д. № 1884/2001 г. на Пловдивския окръжен съд, потвърдено с решение № 1770/03 от 2.12.04 г. по гр. д. № 1634/2002 г. на ВКС, IV ГО, е било признато за установено спрямо ответника С, че първата ищца - Д. А. е собственик на 1/4 ид. част от имота. В хода на това производство, С. А. е прехвърлил на сина си Д. С. А. собствеността върху целия имот срещу задължение за издръжка и гледане - нот. акт № 41, т.I, рег. № 1235, н. д. № 36/2003 г. При тези данни въззивният съд е приел от правна страна, че по силата на придобивната сделка от 1947 г., братята М. А. и Д. А. са станали съсобственици при равни квоти на процесния имот. След смъртта им, техните права са преминали върху наследниците им. Ищците, в качеството си на наследници наМ. А., са собственици общо на 1/2 ид.част от процесния имот. Ответниците С. А., Е. А. (негова съпруга) и Д. С. А. (техен син) оспорват правата на ищците и отказват да ги допуснат в имота, поради което предявеният иск по чл. 108 от ЗС за 1/2 ид. част от имота е основателен. Прието е, че спорът за делба на същия имот, който е бил висящ в съда, не е преюдициален по отношение на спора по чл. 108 от ЗС, тъй като и по двата иска се изследва собствеността върху имота. Прието е също, че вписването на нотариалния акт, с който Д. С. А. е придобил собствеността върху целия имот не го прави изключителен собственик, а разпоредбата на чл. 113 от ЗС, на която се позовават ответниците, е неприложима в случая. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира въззивното решение за правилно в частта, с която ревандикационният иск е бил уважен по отношение на 1/4 ид.част от процесния имот, собственост на ищцата Д. С. върху тази ид. част е призната с влязлото в сила предходно решение по чл. 97, ал. 1 от ГПК, което се ползва със сила на пресъдено нещо между страните по това дело - Д. А. и С. Д. А., които са страни и в настоящия правен спор. Предходното решение обвързва със сила на пресъдено нещо и частния правоприемник на С. А. - неговия син Д. С. А., на когото в хода на висящия процес по предходното дело е било прехвърлено спорното право. В случая приложение намира чл. 121, ал. 3 от ГПК (отм.). Следва да се има предвид, че към момента на завеждане на предходното дело по иска с правно основание чл. 97, ал. 1 от ГПК (отм.), чл. 112 от ЗС е в старата си редакция, преди изменението с ДВ бр.34/2000 г. и към този момент не е имало изискване за вписване на исковите молби за собственост. Спрямо тези висящи искови молби изключението по чл. 121, ал. 3 от ГПК (отм.), вр. чл. 114 от ЗС не намира приложение - с други думи - без значение е кога точно е вписан нотариалният акт на Д. С. А. С. като е придобил спорното право в хода на висящия процес, той е обвързан от съдебно установеното спрямо неговия праводател С. А., че Д. А.е собственик на 1/4 ид.част от прехвърления имот. Законосъобразен е изводът на въззивния съд, че разпоредбата на чл. 113 от ЗС, на която се позовават жалбоподателите, не намира приложение в процесния случай, тъй като тя третира хипотезата на конкуренция на права между лица, които са придобили последователно собствеността на имота от един и същ праводател - в този случай собственик е това лице, което първо е вписало правата си. В случая такава конкуренция не възниква, Д. С. А. е придобил собствеността върху имота от своя баща С, който не може да му прехвърли повече права от тези, които притежава. Основателно е другото оплакване в касационната жалба - че съдът не е обсъдил всички доказателства по делото и е признал на втората ищца В. Т. право на собственост върху 1/4 ид.част от спорния имот, без тя да е установила правата си. Тази ищца не е установила правото си на собственост с предходно влязло в сила съдебно решение и следва да стори това в настоящия процес. Тя се е позовала единствено на наследствено правоприемство от М. А., който е бил собственик на 1/2 ид.част от процесния имот. Правата и са оспорени от ответниците още в първото съдебно заседание по делото, в което те са се позовали на делбен протокол по гр. д. № 380/67 г., вписан на 27.07.67 г., с който целият имот е оставен в дял на Д. А., наследодател на първия ответник С. А. Този протокол е представен по делото, приет е от съда като доказателство, няма последващо определение за изключването му от доказателствения материал поради това, че копието е нечетливо, ето защо съдът е следвало да го обсъди в решението си, но той не е сторил това. По този начин е допуснато съществено процесуално нарушение, което обуславя отмяна на обжалваното решение в тази част и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Въззивното решение следва да бъде отменено и в частта за разноските, присъдени на В. Т. в размер на 119,46 лв. В останалата част - по иска на Д. А. за 1/4 ид.част от процесния имот и за присъдените в нейна полза разноски от 119,46 лв. въззивното решение следва да бъде оставено в сила. За пълнота на изложението следва да се посочи, че отказът на съда да спре на основание чл. 182, ал. 1, б. "г" от ГПК (отм.) производството по иска с правно основание чл. 108 от ЗС до приключване на висящото дело за делба на същия имот не представлява процесуално нарушение. Правото на собственост върху имота е предмет на изследване и по двете дела и не може едното от тях да се приеме за преюдициално по отношение на другото. Водим от изложеното и на основание чл. 218ж, ал. 1, изр. 2, пр. 2 от ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на I ГО,