Решение № 13528 от 12.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1533/2014 г.

Решение № 13528 от 12.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1533/2014 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Гео Мар 03" ЕООД, гр. София, срещу решение № 7414/28.11.2013 г., постановено по адм. дело № 5682/2013 г. по описа на Административен съд, София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 2191205243/15.12.2012 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. София, потвърден с решение № 654/8.04.2013 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София при ЦУ на НАП. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора съдът не е анализирал доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност и това е обусловило необосновани и неправилни изводи на решението му. Касаторът е изложил оплаквания, че съдът не е обсъдил доказателствата относно плащанията по доставките и не е съобразил, че органите по приходите не са оспорили писмените доказателства в съдебния процес. Касаторът се е позовал на съдебна практика на СЕС в Люксембург - решение по съединени дела С-80/11 и С-142/11. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания се съдържат в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното решение и отмяна на ревизионния акт, както и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София при ЦУ на НАП, чрез юриск. Бонев, моли да се остави в сила като правилно обжалваното решение, както и да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отхвърли жалбата на "Гео мар 03" ЕООД, първоинстанционният съд е приел, че не е доказана реалността на процесните доставки. В мотивите на обжалваното решение е отчетен факта, че са представени следните писмени доказателства: фактури ведно с фискални бонове за плащане, приемо- предавателни протоколи, оборотни ведомости, амортизационни планове, извлечения от главна книга за счетоводни сметки 401, 411, 501, 503, 601, и 703, аналитичен дневник за периодите м. 01 и м. 02. 2011 г., както и декларация на управителя на ревизираното дружество, че материалите, предмет на доставките от "Вътков инженеринг 2010" ЕООД са за обект по договор с клиента ВМА- София, Договор № 1415/26.01.2011 г., сключен между ВМА, като възложител, и "Гео мар 03" ЕООД, като изпълнител, с предмет на абонаментна поддръжка на сграден фонд, двустранно подписани констативни протоколи за изпълнението на визирания договор ведно с опис на закупените строителни материали от "Гео мар 03" ЕООД по вид, количество и стойност. Съдът, обаче, е споделил тезата на органите по приходите, че са налице толкова съществени противоречия и разминавания между съдържанието на отделните документи, че тези несъответствия препятстват възможността да бъде формиран извод за действително осъществяване на спорните доставки. Съдът е установил извършеното плащане по фактурите, но е приел че това е недостатъчно за признаване правото на данъчен кредит, тъй като съгласно чл. 68, ал. 1 ЗДДС това право предполага приспадане на данъчен кредит по облагаема доставка и след като не е доказано реалното извършване на фактурираните услуги, съдът е възприел констатациите в ревизионния акт, че не следва да се признава правото на данъчен кредит за жалбоподателя като получател по фактурираните доставки. Решението на първоинстанционния съд е правилно постановено. Реалността на доставките е основополагаща за законосъобразното възникване и упражняване на правото на данъчен кредит. Това е така, защото след като получателят черпи права от доставката чрез претенцията му за право на данъчен кредит, негово е задължението да притежава документи за реалното предаване на стоката, респ. за извършване на услугата. Този, който черпи права от доставката, а в случая това е получателят на стоките и услугите, следва да докаже наличието на всички положителни предпоставки на закона за да извърши законосъобразно приспадане на ДДС - чл. 6, ал. 1, чл. 9, ал. 1, чл. 25, ал. 1 във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС. Неоснователно касаторът твърди, че в случай доказателствената тежест е на приходните органи. Последните в ревизионния акт твърдят само отрицателни факти, поради което в тежест на получателя по доставките въз основа на общите правила на доказването е да докаже наличието на всички положителни факти, за да упражни безпрепятствено правото си на данъчен кредит. Тези положителни факти се свеждат до това да се установи с всички допустими по ДОПК доказателства и доказателствени средства, че стоките реално са предадени от доставчика на получателя или услугата е извършена, т. е. налице е резултат, който е предаден, съответно получен от този, който упражнява правото на данъчен кредит. Неоснователен е и другия довод на касатора, че съдът не е дал вяра на писмените доказателства, независимо, че същите не са били оспорени по съдебен ред. Съдът правилно е обсъдил тези доказателства, които са частни документи и затова не се ползват с материална доказателствена сила, а само с формална. Представените протоколи за извършване на фактурираните услуги, правилно не са ценени от първоинстанционния съд като доказателства, установяващи реалното им изпълнение. Както бе посочено, те представляват частни свидетелстващи документи и като такива не се ползват с материална доказателствена сила. В реда на изложеното следва да се посочи, че съдът обосновано е споделил тезата на органите по приходите, че визираните документи не удостоверяват доставките на процесните материали на цитирания обект. Както правилно е посочил съдът, видно от съдържанието на договора между ревизираното дружество и ВМА- софия и от приложените констативни протоколи за неговото изпълнение, съдържащи подробни описи на вложените материали, не е налице идентичност и съпоставимост между закупените от "Вътков инженеринг 2010" ЕООД материали и тези използвани за обекта на ВМА. така, по процесните фактури са закупени керемиди, цимент, тухли, арматурна заготовка, греди, бетонно желязо, ламарина, дъски, фазер, шперплат, алуминиев профил, капаци, фибран, трошен камък, мрежа рапица, коминно тяло, гипсово лепило и др., а вложените в обекта на ВМА материали са слушалки за душ, планки, меки връзки, комплект за казанче, винтове за дърво, дюбели гвоздеи, фугиращи смеси, ел. ключове, лампи, стартери, щепсели, блажна боя, нагревател и др. Относно плащанията по доставките, те не са законово предвидени предпоставки за признаване правото на данъчен кредит. При наличие на достатъчно доказателства за извършване на доставките и предаване на резултата на касатора, плащането на данъчните основи по фактурите, заедно с данъка, може да послужи като потвърждение за реално изпълнени доставки, наред с останалите доказателства, но само по себе си плащането не е равнозначно на реално извършване на доставката. Не е налице противоречие между обжалваното решение и посоченото решение по съединени дела С-80/11 и С-142/11 на СЕС в Люксембург, тъй като и въз основа на него не може да се изведе сочения от касатора довод, че наличието само на фактура е достатъчно за признаване правото на данъчен кредит. Наистина в соченото решение на СЕС се съдържат мотиви, че за възникване правото на данъчен кредит нямат значение обстоятелствата дали доставчикът е разполагал със стоките и какъв е техният произход, но в процесния случай липсват такива констатации в ревизионния акт, респ. в мотивите на обжалваното съдебно решение, чиято конструкция е въз основа на непредставяне на доказателства от ревизираното дружество за реалното изпълнение на фактурираните доставки на услуги, а не за доставка за стоки. Наистина получателят по доставките не е обвързан от действията на доставчиците си и не може да бъде отговорен за тях, но в същото време, както вече се посочи, като лице което претендира материалното право на данъчен кредит следва да притежава достатъчно убедителни доказателства за извършване на фактурираните му услуги, т. е. да докаже наличието на техния резултат и че е налице предаването му от доставчиците. Правилно съдът е релевирал и РА № 2001103941/3.11.2011 г., издаден на "Вътков инженеринг 2010" ЕООД, влязъл в сила, видно от който това дружество не притежава ДМА, материална и техническа обезпеченост за изпълнение на доставките. В този РА е прието, че за декларираните в дневниците за продажби и доставки, в това число и тези към ревизираното дружество, не са настъпили данъчни събития по чл. 25 ЗДДС; установени са и задължения в размер на 353 964.23 лв., които не са внесени. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е постановено при спазване изискванията на материалния закон, на съдопризводствените правила и при правилно установена фактическа обстановка по делото са изградени и правните изводи на съда, поради което е и обосновано. Затова решението като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Въпреки изхода на делото и направеното искане от юриск. Згурева, на ответника не се дължи юрисконсултско възнаграждение, тъй като такова е присъдено от първоинстанционния съд и то съгласно чл. 161, ал. 1 ДОПК е за цялото съдебно производство, а не за всяка съдебна инстанция, както е за адвокатските възнаграждения. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, осмо отделение,