Решение № 14179 от 20.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1197/2018 г.

Решение № 14179 от 20.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1197/2018 г., VII о., докладчик председателят Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началник сектор "Пътна полиция" в отдел "Охранителна полиция" при Областна дирекция (ОД) на МВР – Кюстендил срещу Решение № 218 от 15.12.2017 г., постановено по адм. д. № 307 по описа за 2017 г. на Административен съд – Кюстендил, с което съдът е отменил негова Заповед № 17-1139-000364 от 11.08.2017 г. за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) прекратяване на регистрация на пътно превозно средство (ППС) за срок шест месеца на основание чл. 171, т. 2а от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) по отношение на Д. Ч. В касационната жалба са изложени аргументи, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Според касационния жалбоподател, след като при полицейска проверка е установено, че СУМПС на водача е с изтекъл срок на валидност, то предпоставките за прилагане на мярката по чл. 171, т. 2а ЗДвП са налице. Управлението на МПС със свидетелство с изтекъл срок на валидност е равнозначно на управлението без водачът да притежава СУМПС. Счита заповедта за законосъобразна, включително за съобразена с целта на закона. От ответника – Д. Ч., чрез процесуалния му представител, е постъпил писмен отговор по касационната жалба, в който се обосновава нейната неоснователност. Моли съда да остави в сила решението на административния съд. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Настоящият съдебен състав, като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Предмет на оспорване пред административния съд е Заповед № 17-1139-000364 от 11.08.2017 г. на началник началник сектор "Пътна полиция" в отдел"Охранителна полиция" при Областна дирекция (ОД) на МВР – Кюстендил за прилагане на принудителна административна мярка прекратяване на регистрация на пътно превозно средство за срок шест месеца на основание чл. 171, т. 2а от Закона за движението по пътищата по отношение на Д. Ч. ПАМ е приложена въз основа на констатациите, посочени в АУАН № 890681/11.08.2017 г., че Ч. на 11.08.2017 г. е управлявал лек автомобил, без да притежава валидно СУМПС за категорията, към която спада управляваното от него МПС. Негово СУМПС е със срок на валидност до 28.05.2017 г., т. е. към момента на проверката срокът е вече изтекъл. За да отмени оспорената заповед, съдът е приел, че Ч. не е загубил своята правоспособност с изтичането на срока на валидност на СУМП. С оглед изложеното административният съд е приел, че оспорената заповед е незаконосъобразна и следва да се отмени. Обжалваното решение е неправилно. Страните не спорят, че на 11.08.2017 г. Д. Ч. е управлявал собствения си лек автомобил като при проверка на пътя от автоконтрольор при ОД на МВР Кюстендил е представил СУМПС с изтекъл срок на валидност. Спорът между страните касае приложението на материалния закон и дали установените факти и обстоятелства изпълняват предпоставките за приложението на чл. 171, т. 2а ЗДвП в редакцията към датата на издаване на административния акт, която в случая съвпада с датата на извършване на нарушението. Към тази дата е приложима разпоредбата на чл. 171, т. 2а ЗДвП в редакцията на ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г. Съгласно посочената разпоредба ПАМ "прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство" се прилага на собственик, който управлява МПС, без да притежава съответното свидетелство за управление. Нормата е императивна, като не предоставя на компетентния орган право на преценка, а последният действа изцяло в условията на обвързана компетентност. При реализиране на фактите и обстоятелствата, представляващи основание за прилагане на мярката, същият орган е длъжен да издаде акт, с който да приложи предвидената в ЗДвП ПАМ. Единствено размерът на мярката се определя от органа в условията на оперативна самостоятелност в рамките на предвидените граници от шест месеца до една година. Спорът е относно смисъла на употребения от законодателя глагол "притежава" СУМПС в чл. 171, т. 2а ЗДвП. Нормата на чл. 171, т. 2а ЗДвП в редакцията й към датата на издаване на заповедта не изброява изчерпателно хипотезите на "непритежаване" на СУМПС, както това прави нормата в последната й редакция. Това обаче не променя нейния смисъл. В случая посочените в нормата материалноправни предпоставки за прилагане на мярката са били налице. Изискването за "съответно свидетелство" за управление на МПС означава то да е валидно, както за "категорията МПС", което се управлява от водача, така и с оглед срока на неговата валидност. Съгласно чл. 150а, ал. 1 ЗДвП, "за да управлява МПС, водачът трябва да притежава СУМПС, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство". Сред изискуемите съгласно чл. 53, ал. 1, т. 9 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД) реквизити относно съдържанието на СУМПС е и датата на изтичане на неговата валидност. В § 1, т. 2, б. "ж" от ДР на ЗБЛД е дефинирано, че "нередовен български личен документ" е този с изтекъл срок на валидност. Действително, с изтичане на срока на валидност на съответното СУМПС, водачът не губи придобитата съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 38 от 16.04.2004 г. за условията и реда за провеждането на изпитите на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство и реда за провеждане на проверочните изпити (Наредба № 38 от 16.04.2004 г.) правоспособност за управление на съответната категория МПС. При подмяна на СУМПС обаче, включително поради изтичане срока на валидност, чл. 15, ал. 2 вр. с ал. 1 от Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина (Наредба № I-157 от 1.10.2002 г.) изисква водачите да подадат документите, посочени в чл. 13, ал. 1, т. 1, 3 и 6, както и старото свидетелство за управление на МПС, а когато водачът се отказва от притежавани от него категории, отказът се заявява писмено. В чл. 13, ал. 1, т. 3 от Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. е регламентирано, че един от изискуемите при подмяна на СУМПС документи е карта за оценка на физическата годност на водач/кандидат за придобиване на свидетелство/правоспособност за управление на МПС, издадена от общопрактикуващия лекар, от транспортните областни лекарски експертни комисии или от Транспортната централна лекарска експертна комисия. Изложените съображения обосновават извод, че изискването за притежаване на СУМПС включва и срока на неговата валидност. Следователно административният орган е приложил мярката в съответствие с материалния закон. Обстоятелството, че водачът не е загубил правоспособността си да управлява МПС не опровергава извода за законосъобразност на наложената ПАМ. По изложените съображения решението е неправилно поради нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3, пр. 1 АПК и следва да бъде отменено. Съобразно правомощията на касационната инстанция по чл. 222, ал. 1 АПК спорът следва да бъде решен по същество като съдът отхвърли жалбата на Д. Ч. срещу Заповед № 17-1139-000364 от 11.08.2017 г. за прилагане на принудителна административна мярка за прилагане на принудителна административна мярка прекратяване на регистрация на пътно превозно средство за срок шест месеца на основание чл. 171, т. 2а от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,