Решение № 3228 от 6.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4124/2018 г.

Решение № 3228 от 6.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4124/2018 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ф. Саръюсенова, от [населено място], [община], подадена чрез пълномощника адвокат Н. Топалова против решение № 375 от 15.01.2018 г. по адм. дело № 428/2017 г. на Административен съд Стара Загора, с което е отхвърлено оспорването против решение № 2153-23-35 от 20.07.2017 г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - Стара Загора, с което е оставена без уважение подадената от Ф. Саръюсенова жалба и е потвърдено изцяло Разпореждане № [ЕГН] от 19.05.2017 г. на Ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ - Стара Загора за отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, и са присъдени разноски. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения подробно изложени в жалбата касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него да се приеме, че са налице предпоставките за отпускане на лична пенсия. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба- директорът на ТП на НОИ-Стара Загора не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на съдебното решение. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение на Административен съд Стара Загора е отхвърлил жалбата на Ф. Саръюсенова против решение № 2153-23-35 от 20.07.2017 г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - Стара Загора, с което е потвърдено изцяло Разпореждане № [ЕГН] от 19.05.2017 г. на Ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ - Стара Загора за отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Съдът е приел, че трудът положен от жалбоподателката през спорните периоди- 10.10.2000 г. -8.04.2002 г. и 13.11.2002 г. -15.09.2016 г. в "Кремона България" ЕООД е от трета категория. Решението е правилно. Установено е от фактическа страна, че със Заявление вх. № 2113-23-960 от 03.05.2017 г. Ф. Саръюсенова е направила искане да й бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. С Разпореждане № [ЕГН] от 19.05.2017 г. на Ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ - Стара Загора, на основание чл. 98, ал. 1 от КСО е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Пенсионният орган е приел, че за жалбоподателката не е възникнало право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по: чл. 69б, ал. 2 от КСО, тъй като лицето не отговаря на условието за минимум 15 години стаж при условията на втора категория труд и на изискването за сбор от осигурителен стаж и възраст; по чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО и по чл. 68, ал. 3 от КСО, поради обстоятелството, че към датата на подаване на заявлението Саръюсенова не е навършила изискуемата се от закона възраст. Разпореждането е обжалвано по административен ред и потвърдено от Директора на ТП на НОИ – Стара Загора. Обосновано е, че трудовия и осигурителен стаж на С. за периодите след 31.12.1999 г. като шприцьор в "Кремона България" ЕООД, при действието на НКТП и на издадената за нейното прилагане Инструкция № 13, следва да се причисли към трета категория, тъй като посочените нормативни актове не регламентират труда на шприцьора като такъв от втора категория. Изложени са съображения, че независимо че лицето е работило в среда на производствен риск и работа с токсични вещества, релевантно за определяне на категорията труд е единствено дали изпълняваната длъжност попада в обхвата на изрично посочените в НКТП длъжности, за които е нормативно признато, че положеният на тези длъжности труд е при условията на втора категория. По делото е прието заключение на комплексна съдебна експертиза, заключенията от което е видно, че в периодите 10.10.2000 г. -8.04.2002 г. и 13.11.2002 г. -15.09.2016 г. Саръюсенова е работила в "Кремона България" ЕООД на длъжностите "работник по производство китара /шприцьор/"; "работник по производство на китара" и "работник в китарно производство", като през част от периодите е получавала добавки за работа при вредни условия на труд - начислявано и изплащано й е допълнително възнаграждение с код 41 – вредни. Спорът пред съда е свързан с категорията на труда, респективно - осигурителния стаж на Ф. Саръюсенова в "Кремона България" ЕООД през периодите 10.10.2000 г. -08.04.2002 г. и 13.11.2002 г. -15.09.2016 г. на длъжностите "работник по производство китара /шприцьор/"; "работник по производство на китара" и "работник в китарно производство". Категориите труд за периодите след 2000 г. са предмет на регулиране от Наредба за категоризиране на труда при пенсиониране/НКТП/, в сила от 1.01.2000 г. Към първа, съответно към втора категория труд при пенсиониране се отнася труда на работниците и специалистите посочени в чл. 1 и чл. 2 от НКТП. Съгласно чл. 3 от НКТП от трета категория при пенсиониране е трудът на невключените в чл. 1 и чл. 2 работници, специалисти и служители. Обхватът на НКТП и изискванията за категоризиране на труда на работещите в дейности, производства, работни места и професии, са определени с Инструкция № 13 от 13.10.2000 г. за прилагането на Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране. Правилно първоинстанционният съд е приел, че трудът на работниците, изпълняващи трудови функции като шприцьори, не е посочен в чл. 2 от НКТП и в чл. 9 от Инструкция № 13 от 13.10.2000 г. за прилагането на НКТП като такъв от втора категория. След като този труд не може да бъде отнесен към никоя от хипотезите на чл. 1 и чл. 2 от НКТП, същият на основание чл. 3 от НКТП следва да бъде определен като такъв от трета категория. Неоснователни са наведените оплаквания, че естеството и характера на трудовата дейност и присъщите при изпълнението на длъжността "шприцьор на музикални инструменти" трудови функции, са сходни и следва да бъдат отнесени към някоя от хипотезите, предвидени в чл. 2, т. 8, т. 9, т. 10 и т. 39 от НКТП. Липсват каквото и да е било сходство на трудовата дейност на шприцьора с тази на лицата, изпълняващи трудова дейност в посочените хипотези. Независимо, че жалбоподателката е работила в среда на производствен риск и работа с токсични вещества, от значение за определяне на категорията труд е единствено дали изпълняваната длъжност попада в обхвата на изрично цитираните по-горе в НКТП длъжности, за които е нормативно признато, че положеният на тези длъжности труд е при условията на втора категория. По изложените съображения настоящият касационен състав на съда намира, че не са налице изложените касационни основания Обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,