Решение № 3004 от 8.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11807/2020 г.

Решение № 3004 от 8.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11807/2020 г., VII о., докладчик съдията Юлия Раева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби на Медицински университет – Пловдив (МУ–Пловдив) БУЛСТАТ[ЕИК] със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица]. Първата касационна жалба е срещу Решение № 3158 от 22.06.2020 г. на Административен съд София-град по адм. дело № 13685/2019 г., с което е отхвърлена жалбата на университета срещу Решение № 0423-5 от 13.11.2019 г. на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж" (ОП "НОИР") 2014-2020 г. и изпълнителен директор на Изпълнителна агенция "ОП "НОИР" за определяне на финансова корекция на Медицински университет – Пловдив. Касационният жалбоподател счита, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Изложени са аргументи, че установените от съда факти са неотносими и не кореспондират с доказателствата по делото. Погрешно е определена нормативната рамка на процесните отношения и са обсъдени непосочени в административния акт правни основания. По същество твърди, че не са допуснати констатираните от ръководителя на УО на ОП "НОИР" 2014-2020 г. нарушения, сочени като основание за определяне на финансова корекция. Моли съда да отмени решението и да постанови друго, с което да отмени акта за финансова корекция изцяло. Претендира разноски по списък. Втората касационна жалба е срещу Решение № 4613 от 14.08.2020 г. на Административен съд София-град по адм. дело № 13685/2019 г., с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка на стр. 1 и 2 от посоченото по-горе съдебно решение. Касационният жалбоподател счита същото за неправилно на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че и в този съдебен акт съдът е посочил факти, които са неотносими към предмета на спора. Моли касационната инстанция да отмени решението за поправка на очевидна фактическа грешка. Ответникът - изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "ОП НОИР" и ръководител на УО на ОП "НОИР" 2014-2020 г., чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на двете касационни жалби и моли обжалваните съдебни актове да бъдат оставени в сила. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационните жалби са допустими – подадени са от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащи на обжалване съдебни актове. По същество, същите са основателни. Предмет на оспорване пред административния съд е Решение № 0423-5 от 13.11.2019 г. на ръководителя на УО на ОП "НОИР 2014-2020 г. за определяне на финансова корекция на МУ-Пловдив върху допустимите разходи по конкретно описани договори за възлагане на обществени поръчки. Съдът е установил от фактическа страна, че МУ-Пловдив провел процедура по възлагане на обществена поръчка, в резултат на която на 09.04.2019 г. (л. 68) е сключен договор с класирания на първо място участник – "Адвокатско дружество Зарева и З. " С писмо от 22.08.2019 г. (л. 57) РУО е уведомил бенефициера за допуснати нередности, като е дал възможност за възражения в двуседмичен срок. Такива са постъпили на 04.09.2019 г. (л. 34). На 24.09.2019 г. и във връзка с обнародвани изменения в Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции и на процентните показатели за определяне на размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ (Наредба за посочване на нередностите/Наредбата), ответникът е стартирал нова процедура по установяване на нередности (л. 26), като е дал нов срок за писмени възражения. След като такива не са постъпили, на 28.10.2019 г. е издадено атакуваното решение (л. 16), с което е прието, че одобрената от възложителя методика за оценка, в частта по показател "Организация на персонала, на които е възложено изпълнението на поръчката", противоречи на чл. 33, ал. 1 от Правилника за прилагане на ЗОП (ППЗОП), с което е нарушен принципът на свободна конкуренция по чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОП. Прието е, че нарушението съставлява нередност по т. 11 от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 към Наредбата, поради което е определена финансова корекция в размер на 5 % от размера на предоставената финансова подкрепа от ЕСИФ по сключения договор № 8/11.10.2018 г. с Адвокатско дружество З. и З. на стойност ЗЗ 333, ЗЗ лева без ДДС. Въз основа на горната фактическа обстановка съдът е приел от правна страна, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, с посочване на фактическите и правни основания за постановяването му и без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Обосновал е краен извод за законосъобразност на оспорения административен акт, поради което е отхвърлил жалбата като неоснователна с Решение № 3158 от 22.06.2020 г. по адм. дело № 13685/2019 г. По искане на административния орган в производство по чл. 175 АПК посоченото съдебно решение е поправено с Решение № 4613 от 14.08.2020 г. по същото дело. Решението за поправка засяга мотивите в частта на установената фактическа обстановка. И двете обжалвани решения са неправилни поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Относно първото решение съдът е допуснал нарушение на чл. 172а, ал. 2 АПК, тъй като не е извършил установявания на фактите, които са от значение за решаване на спора. В съдебното решение, от последния абзац на стр. 1 до стр. 2 стр. включително, е възпроизведена фактическа обстановка, която не кореспондира с доказателствата по делото. Сочените от съда доказателства не се намират на описаните листове от делото. Наред с това, видно от съдържанието на оспорения административен акт, установените нарушения не касаят методиката за оценка на офертите, а критерий за подбор, свързан с техническите и професионалните способности на участниците. Посоченото в обжалвания съдебен акт Адвокатско дружество З. и З. не е сред избраните за изпълнители участници, видно от представеното на л. 386 решение, с което е обявено класирането по процесната обществена поръчка. По делото не се съдържат данни да е сключван договор с посоченото дружество, още по-малко със сочените параметри. По изложените съображения са основателни оплакванията на касационния жалбоподател за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила при постановяване на съдебното решение, с което е отхвърлена жалбата. Съдът не е изпълнил задължението по чл. 172а, ал. 2 АПК да изложи мотиви, в които се посочват фактите по делото. Обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено. Допуснатото нарушение не може да бъде отстранено чрез поправка на очевидна фактическа грешка. Очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 175, ал. 1 АПК е налице, когато в решението съдът е допуснал писмени грешки, грешки в пресмятането или други подобни очевидни неточности. Разпоредбата има предвид грешки в чисто технически смисъл, които не са свързани с волята на съда по съществото на спора, а се отнасят до несъответствие между така формираната му воля и външното й изразяване в постановеното решение. В случая съдебният акт не съдържа никакви фактически установявания на относимите факти и обстоятелства, а описаната фактическа обстановка касае друг спор. По изложените съображения следва да бъде отменено и решението за поправка на очевидна фактическа грешка. Останалите доводи на касационния жалбоподател касаят приложението на материалния закон, което настоящата инстанция е възпрепятствана да провери поради допуснатото съществено нарушение на съдопроизводствените правила и забраната на чл. 220 АПК за фактически установявания в касационното производство. Делото следва да бъде върнато на друг състав от същия съд за ново разглеждане. При новото разглеждане съдът следва да установи всички факти и обстоятелства от значение за решаване на делото. Съгласно чл. 168, ал. 1 АПК, предметът на съдебната проверка следва да обхване както посочените от жалбоподателя основания за незаконосъобразност на административния акт, така и всички останали основания по чл. 146 от АПК, като обсъди релевантните факти и обстоятелства. По аргумент от чл. 226, ал. 3 от АПК настоящата инстанция не следва да се произнася по исканията на страните във връзка с разноските. Разноските за производството пред тази инстанция следва да бъдат присъдени от първоинстанционния съд. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение