Решение № 8389 от 12.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5082/2013 г.

Решение № 8389 от 12.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5082/2013 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на глава дванадесета - чл. 208 - чл. 228 от Административно процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на директора на РУ"СО" Шумен, чрез процесуален представител срещу решение № 16 от 8.3.2013 г. на Административен съд Шумен по адм. дело № 358/2012 г. С него се отменя решение № Реш-79 от 1.11.2012 г. на директора на РУ"СО" Шумен, в частта с която на Венко Цветков Лилов не е признат за осигурителен стаж периода от 21.4.1987 г. до 8.8.1990 г., през който е изтърпявал наказание - лишаване от свобода, признато впоследствие за неоснователно наложено и върната преписката за ново произнасяне. Поддържат се доводи за недопустимост на решението, алтернативно - за неправилност, като от съдържанието на жалбата се извеждат касационни основания по чл. 209, т. 2 и 3 от АПК, поради което се иска обезсилване или отмяна на съдебното решение.

Ответникът - Венко Цветков Лилов взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата.

Участващият представителят на Върховна административен съд дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за допустима като подадена в срок и от надлежна страна и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения:

Установено е от фактическа страна, че с разпореждане № 19, протокол № N01082 от 30.8.2012 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Венко Цветков Лилов. Жалбоподателят е обжалвал това разпореждане пред директора на РУ"СО" Шумен с възраженията за неправилно зачетен осигурителен стаж през месеците септември 1981 г., юни 1982 г. и февруари 1983 г., както и времето, през което е изтърпявал наказание "лишаване от свобода". С обжалваното решение на директора на РУ"СО" разпореждането е отменено изцяло като по т. 2 е върната преписката на длъжностното лице на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в "РУСО" Шумен за произнасяне съгласно направените констатации. А констатациите са, че осигурителния стаж, през посочените месеци 1981,1982 и 1983 г. следва да бъдат зачетени за осигурителен стаж, а времето, през което Венко Лилов е изтърпявал наказание "лишаване от свобода" за времето от 21.4.1987 г. до 8.8.1990 г. не следва да бъде зачетено, тъй като трудовият договор е прекратен по взаимно съгласие. Съдът е приел за допустимо оспорването на това решение в частта относно осигурителния стаж за периода на изтърпяване наказание лишаване от свобода. Разгледал е по същество жалбата и го е отменил в тази част с мотиви, че жалбоподателят е изтърпявал наказание "лишаване от свобода" по влязла в сила присъда, отменена по реда на надзора и прекратено производство по следственото дело. При липса на данни за основанието за прекратяване на предварителното производство, съдът е извел правен извод за наличие на хипотезата на чл. 354, т. 3 от Кодекса на труда, според която за трудов стаж се признава времето, през което не е съществувало трудово правоотношение, тъй като лицето е изтърпявало наказание "лишаване от свобода", признато за неоснователно наложено. При тези съображения съдът е приел, че времето през периода 21.4.1987 г. - 8.8.1990 г. следва да се признае за трудов и осигурителен стаж, с каквито указания делото е върнато като преписка на органа за решаване на въпроса по същество.

Решението е правилно. Спорни са останали въпросите повдигнати с касационната жалба относно:

1. Допустимо ли е решението на съда по жалбата на Венко Лилов срещу решението на директора на РУ"СО", с което се отменя изцяло обжалваното пред него разпореждане.

1. Ако е допустимо това решение - налице ли са касационни основания за отмяната му.

По първа точка съдът правилно е приел за разглеждане жалба срещу това решение. С него е прието, че жалбата срещу разпореждането на длъжностното лице е частично основателна относно осигурителния стаж за месеците 9.1981, 6.1982 и 2.1983 г. В частта относно осигурителния стаж за периода на изтърпяване на наказание "лишаване от свобода" на основание чл. 9, ал. 3, т. 3 от КСО и чл. 354, т. 2 от КТ е прието, че не следва да бъде зачетено. При тези мотиви на решението директора на РУ"СО" Шумен е формирал воля за уважаване на жалбата частично и нейното отхвърляне в другата част, макар с решението да се отменя изцяло обжалваното разпореждане. При дадените указания за новото произнасяне от длъжностното лице, то ще ги съобрази в смисъл, че периода на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода не следва да се зачита. Този правен резултат е еднакъв с решение на директора на РУ"СО", с което се отхвърля жалбата срещу разпореждането в тази му част. Или, макар да е отменено разпореждането, то ще бъде издадено в същия смисъл относно периода на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода и при евентуална жалба срещу новото разпореждане тези въпроси пред директора на РУ"СО" ще се окажат разрешени вече с настоящото решение, ако жалба срещу него е недопустима. Ето защо жалбата против настоящето решение на директора на РУ"СО" Шумен в тази му част е с обоснован правен интерес с оглед изложените мотиви в административния акт относно оценката на фактите във връзка с изтърпяване на наказание лишаване от свобода и правилното приложение на материалния закон. Този въпрос не би могъл да се постави за ново разглеждане пред административния орган при новото произнасяне по същество, ако не се обжалва настоящето решение. В смисъла на горните разсъждения касационния довод за недопустимост на решението е неоснователен.

По т. 2 относно правилността на решението съдът констатира следното:

Не се спори по фактите, а и доказателствата по делото установяват, че Венко Цветков Лилов е бил осъден с влязла в сила присъда за извършено престъпление на наказание лишаване от свобода за срок от осем години и която присъда е приведена в изпълнение на 21.4.1987 г. и изпълнението му е преустановено на 8.8.1990 г. Установено е също така, че тази присъда е била отменена с решение на ВС на НРБ по реда на надзора и делото е върнато за ново разследване от стадия на предварителното производство. Налице са доказателства, че това предварително производство е прекратено с влязло в сила постановление за прекратяване, както и че всички материали по следственото дело са унищожени. По делото е установено, че съдът при постановяване на присъдата е зачел предварително задържане, считано от 22.1.1985 г., без да се установява прекъсване на това предварително задържане до привеждане на присъдата в изпълнение на 21.4.1987 г. Установява се от приложеното копие на трудовата книжка, че трудовият договор с работодателя е прекратен на 21.3.1987 г. по взаимно съгласие по време на предварителното задържане. По данни от жалбоподателя Венко Лилов същият е получил трудовата си книжка след изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода".

Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 3, т. 3 от КСО за осигурителен стаж се зачита времето, през което уволненият поради задържане от органите на властта е останал без работа в резултат на това и не е бил привлечен като обвиняем или е бил оправдан, или наказателното производство е било прекратено или наложеното наказание "лишаване от свобода" е признато по съответния ред за неоснователно наложено поради това, че не извършил деянието или, че извършеното деяние не представлява престъпление. Съгласно чл. 354, т. 3 от КТ за трудов стаж се признава времето, през което не е съществувало трудово правоотношение като лицето е изтърпявало наказание "лишаване от свобода", което впоследствие по съответния ред е признато за неоснователно наложено. Съответен е редът, установен по НПК - касационно производство или възобновяване на наказателни дела, глава 33 НПК. В настоящият случай основанието за изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода" - влязлата в сила присъда е отменено, с което то става автоматично неоснователно наложено. При установените факти и при липса на данни - на какво основание е прекратено следственото дело, при издадени свидетелства за съдимост за чисто съдебно минало, всички тези факти следва да бъдат ценени в полза на жалбоподателя като му се признае стажът през процесния период както правилно е приел и съдът в мотивите си към обжалваното решение. Следва да се признае и връзка между задържането му и прекратяване на трудовото правоотношение с работодателя по този повод с приложение на чл. 9, ал. 3, т. 3 от КСО. При изложените съображения решението като допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. 1 от АПК, Върховен административен съд, шесто отделение