Решение № 12095 от 2.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7088/2012 г.

Решение № 12095 от 2.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7088/2012 г., II о., докладчик съдията Светлана Йонкова С решение от 24.02.2012 г. по адм. д. № 832/2011 г. Административен съд Благоевград е отхвърлил жалбата на Йордан Томов Плеснев срещу отказ, обективиран в писмо из. № 94-00-1334/29.08.2011 г. на кмета на община Разлог. Решението се обжалва с касационна жалба от Йордан Томов Плеснев. Жалбата е подадена в срок. Жалбоподателят моли решението да бъде отменено като постановено при допуснато нарушение на материалния закон, съществено процесуално нарушение и необоснованост. Ответникът по жалбата я оспорва. Представителят на Върховната административна прокуратура предлага решението да бъде оставено в сила. Върховният административен съд обсъди касационните основания и установи следното: По искане на жалбоподателя Плеснев от 21.06.2011 г. за изменение на регулацията по отношение на собствения му урегулиран поземлен имот на основание § 8 ДР ЗУТ е постановен изричен отказ на кмета на община Разлог от 29.08.2011 г. Законосъобразно и обосновано съдът е приел, че предмет на жалбата, с която е сезиран е изричният отказ на кмета на община Разлог от 29.08.2011 г. да измени регулацията на основание § 8 ДР ЗУТ по искане на жалбоподателя Плеснев. За да отхвърли жабата, Благоевградският административен съд е приел, че срокът за прилагане на дворищнорегулационния план на Разлог от 1991 г. е изтекъл, поради което е неприложима нормата на § 6, ал. 2 ДР ЗУТ. Приел е, че отказът за изменение на регулацията по реда на § 8 ДР ЗУТ е законосъобразен, тъй като не съвпадали регулационните граници на имотите по плана от 1991 г. и от 1929 г. и следвало да се измени действащият кадастрален план, след което да се измени регулационният такъв. решението на Благоевградския административен съд е незаконосъобразно. Жалбоподателят Плеснев е собственик на УПИ ХХII - 43 от кв. 7 по плана на с. Годлево, община Разлог. Действащият регулационен и кадастрален план на селото са одобрени през 1991 г. За имот пл. № 43 са били отредени по този план още УПИ ХХ и УПИ ХХI. Част от имот пл. № 43 е придаден към УПИ ХIХ-44 от к. 7. Благоевградският административен съд е следвало да изясни дали по действащия регулационен план на с. Годлево от 1991 г. са придавани или отчуждавани места от имота на жалбоподателя или дали са налице съсобствени по регулация парцели. Следващият релевантен за спора факт е дали действащия регулационен план от 1991 г. е приложен по реда на § 6, ал. 2 ДР ЗУТ. Ако тази план не е приложен, то за собствениците на имотите възниква правото да поискат изменение на регулационния план със заснемането на имотните граници като регулационни такива в случаите, когато по плана е имало продаваеми места или когато по него са образувани съсобствени по регулация парцели и частите на съсобствениците не са изравнени в предвидените от закона срокове. Заснемането се извършва съобразно действащия към момента на изменението кадастрален план или кадастрална карта и регистър. Посочените по-горе обстоятелства, които са релевантни за решаването на спора са останали неизяснени. Вместо това съдът е правил съпоставка между действащия регулационен план и този от 1929 г., който се счита отменен с одобряването на плана от 1991 г. В този смисъл са поставените и на експертизата задачи, вместо такива, които да изяснят обстоятелствата, които са от значение за правилното решаване на делото. Незаконосъобразни и необосновани са изводите на съда за необходимо задължително изменение на кадастралния план преди изменението на регулационния такъв. Ако дворищнорегулационния план не е приложен, регулационните граници се заснемат по имотните такива съобразно действащия кадастрален план. Законът не поставя като изискване изменение на същия дори и да има основание за това. Решението на Административен съд Благоевград следва да бъде отменено като постановено при допуснато нарушение на материалния закон, процесуално нарушение и необоснованост. Делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд за изпълнение на посочените по - горе указания. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2 АПК Върховният административен съд,