Решение № 7009 от 17.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 266/2012 г.

Решение № 7009 от 17.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 266/2012 г., VI о., докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на пълномощника на Красимира Петрова Пилашева с фирма "Перун-Красимира Пилашева", със седалище и адрес на управление в гр. Хасково, срещу решение № 1691 от 26.10.2011 г. по адм. дело № 887/2011 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив, първо отделение, I състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив, моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, а разгледана по същество, е частично основателна. С решение № 1691 от 26.10.2011 г. по адм. дело № 887/2011 г. Административен съд гр. Пловдив, първо отделение, I състав, е отхвърлил оспорването на Красимира Петрова Пилашева с фирма "Перун-Красимира Пилашева", със седалище и адрес на управление в гр. Хасково, срещу ревизионен акт № 161002786 от 6.12.2010 г. на инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с решение № 227 от 11.03.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив. Съдебният акт е постановен в нарушение на материалния закон в частта му, в която жалбата е отхвърлена по отношение вноските за ДОО след 9.09.2007 до 8.12.2009 г., и за ДЗПО УПФ за същия период. По първоначалното дело е било установено, че през 2007 г. Красимира Пилашева ползва болнични листове за бременност и раждане до 8.09.2007 г., а от 9.09.2007 до 8.12.2009 г. е в отпуск за отглеждане на малко дете - виж стр. 8 от ревизионен доклад № 1002786 от 3.11.2010 г., изготвен от инспектори по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив. За периода от 9.09.2007 до 8.12.2009 г. ревизионният орган е приел, че се дължат вноски за ДОО и за ДЗПО УПФ ведно със законоустановените лихви. Първият аргумент на данъчната администрация е, че Пилашева, в качеството си на едноличен търговец, не е назначила в този период прокурист, което било необходимо, за да се приемело, че самоосигуряващото се лице не е упражнявало трудова дейност. В цитирания по-горе ревизионен доклад е посочено, че е представен нотариално заверен договор за търговско управление от 27.10.2006 г., сключен между търговеца и Кръстина Нейкова, с който последната е упълномощена да представлява фирмата, без да е вписана като прокурист в търговския регистър. Такъв договор по представената и приета по първоначалното дело административна преписка липсва. Но по нея се съдържа нотариално заверено генерално пълномощно от 31.10.2006 г., с което Пламен Нейков Петров от гр. Хасково е упълномощен да представлява фирма "Перун-Красимира Пилашева" пред всички физически и юридически лица, държавни органи и общини, да сключва всички видове договори, да извършва от името на Пилашева и за нейна сметка всички дейности, включени в предмета на дейност на фирмата й и всички действия, свързани с обичайната търговска дейност, да открива банкови сметки, да внася и тегли суми от тях и др. От така изброените права отговарят на правната фигура на търговския пълномощник по смисъла на чл. 26 от Търговския закон (ТЗ). Съгласно чл. 26, ал. 1, предл. 2 ТЗ упълномощаването става писмено с нотариално заверен подпис. По делото няма данни това пълномощно да е било оттеглено в периода от 9.09.2007 до 8.12.2009 г. Липсва законово задължение по време на ползване на продължителен отпуск от търговеца той задължително да учреди прокура по смисъла на чл. 21, ал. 1 от ТЗ. Въпрос на избор на търговеца е каква форма на търговско представителство ще избере и не е длъжен това да бъде непременно управление на предприятието от прокурист. Другият аргумент на органите на ТД на НАП - гр. Пловдив е, че самоосигуряващото се лице е подало годишни данъчни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ, което означавало, че предприятието му действа и че лицето е упражнявало трудова дейност, независимо от нотариално завереното пълномощно. Тази теза също не намира нормативна опора. Данъчната декларация доказва приход, който подлежи на данъчно облагане, а не личен труд на Пилашева във фирмата. Самоосигуряващото се лице е подало декларация по чл. 1, ал. 2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина (загл. изм., в сила от 1.01.2010 г.) за упражняване на трудова дейност като едноличен търговец на 1.11.2002 г. В нея е посочило, че ще се осигурява за всички осигурени социални рискове. Декларация за прекъсване на дейността в периода от 9.09.2007 до 8.12.2009 г. или за предходен период не е подавана. Декларацията от 13.08.2010 г., с която се декларира прекъсване за по-ранен момент, няма правна стойност. Но с § 2, т. 1 от ПМС № 332 от 30.12.2009 г. за изменение и допълнение на Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица, в чл. 1, ал. 2 от цитираната наредба е добавено изречение последно, според което декларация за прекъсване на дейността не се подава за периодите по чл. 9, ал. 2, т. 5 КСО. Този текст уточнява волята на нормотвореца по тези случаи и следва да се има предвид и при тези спорни правоотношения, на основание чл. 235, ал. 3 АПК във връзка с чл. 144 АПК. В обжалваното решение е цитирана практика на Върховния административен съд, която вече е изоставена. В чл. 9, ал. 2, т. 1 КСО изрично е казано, че за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, се зачита времето на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете. Вноските за ДОО и вноските за допълнително задължително пенсионно осигуряване за универсален пенсионен фонд са осигурителни вноски съгласно чл. 6 и чл. 157 КСО. Ето защо за периода от 9.09.2007 до 8.12.2009 г. Пилашева не дължи тези вноски. Стигайки до различни правни изводи, първоинстанционният съд е постановил в тази му част решение, което противоречи на материалния закон и подлежи на отмяна. В касационната жалба не са наведени никакви оплаквания срещу решението в частта му относно вноските за ДОО за 2006 г. и за здравноосигурителните вноски за 2006, 2007, 2008 и 2009 г. Съгласно чл. 218, ал. 1 АПК Върховният административен съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението. В касационната жалба е посочено, че решението се обжалва изцяло. С оглед на това и предвид задължението по чл. 218, ал. 2 АПК да следи служебно за съответствието на решението с материалния закон, настоящият състав намира обжалваното решение в тази му част за правилно и законосъобразно. Вноските за ДОО за 2006 г. са дължими на основание чл. 4, ал. 3, т. 2 КСО, а здравноосигурителните вноски за 2006, 2007, 2008 и 2009 г. - на основание чл. 40, ал. 1, т. 5 от Закона за здравното осигуряване, ред., обн., ДВ, бр. 105 от 22.12.2006 г., в сила от 1.01.2007 г. По изложените в настоящите мотиви съображения обжалваното решение се отменя частично. Предвид направеното искане, договора за правна защита и съдействие от 28.03.2011 г. и резултата по делото, на основание чл. 143, ал. 1 АПК в полза на касатора се присъжда сумата 312 (триста и дванадесет) лв., представляващи разноски за двете съдебни инстанции. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,