Решение № 4049 от 7.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3756/2015 г.

Решение № 4049 от 7.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3756/2015 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - град София чрез процесуалния му представител ст. юриск. Ст. Тодоров против решение № 103 от 16.01.2015 г., постановено по адм. дело № 156/2014 г. по описа на Административен съд - Габрово. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение на основанията по чл. 209, т. 3 от АПК, подробно развити като доводи в касационната жалба. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. От същия по делото е постъпило писмено становище по същество, с което моли атакуваното съдебно решение да бъде отменено като неправилно с произтичащите от този факт правни последици. Претендира присъждането на съдебни разноски. Ответникът, Стефан Емилов Иванов от с. Идилево, община Севлиево, редовно призован, се явява лично и с адв. А. Динков, който оспорва касационната жалба, а по същество твърди неоснователност на същата, съответно - правилност на атакуваното с нея съдебно решение по съображения, подробно развити в писмен отговор на жалбата и устно - в хода на делото по същество. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Производството пред АС- Габрово е образувано по жалба на Стефан Иванов чрез адв. А. Динков против уведомително писмо за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания за 2013 г. изх. № 02-070-6500/961 от 14.08.2014 г. на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за изплащане на субсидии по подаденото от земеделския производител Общо заявление за подпомагане УИН: 07/280513/35268, с което по Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ и по Схемата за национално доплащане на площ /СНДП/ са оторизирани суми в размер на 0 лева, вместо исканата финансова помощ по СЕПП - 60944.35 лв. и по СНДП - 5.28 лв. С административния акт изпълнителният директор на ДФЗ е приел, че след извършени административни проверки по чл. 37 от ЗПЗП от заявените за подпомагане общо 4 земеделски имота в землищата на с. Стамболово и с. Жълти бряг, община Стамболово, обл. Хасково, целите или части от тях попадат в недопустимия за подпомагане слой, като от общия заявен размер от 194.50 ха, размерът на недопустимата за подпомагане площ сумарно възлиза на 42.93 ха. Административният орган е констатирал процент на наддекларирана площ по СЕПП - 27,92 %, а по СНДП - 86.67 %, в който случай на основание чл. 43, ал. 3, т. 4 и т. 6 от ЗПЗП във вр. с чл. 16а, ал. 4 от Наредба № 105/22.08.2006 г. и чл. 47 от ЗПЗП ДФЗ-РА е отказал финансиране за целия размер на поисканите суми, тъй като заявителят е декларирал площи, които не стопанисва и които попадат извън допустимия за подпомагане слой "Площи в добро земеделско състояние". С обжалваното в настоящото производство съдебно решение съдът е отменил Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2013 г. изх. № 02-070-6500/961 от 14.08.2014 г. и е изпратил преписката на административния орган - изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", за ново произнасяне в едномесечен срок от влизане на решението в сила съгласно указанията, дадени в мотивите на същото. За да стигне до този правен резултат, АС-Габрово, след като подробно е обсъдил съдържанието на понятията БЗС, специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние", допустими за подпомагане площи, видовете проверки по чл. 30, ал. 2, т. 2; чл. 43, ал. 2 и чл. 37 от Закона за подпомагане на земеделските производители, с които се установяват недопустимите за подпомагане площи, компонентите и начините на допълване на информацията в СИЗП и приложимата нормативна база, е приел, че при издаване на уведомителното писмо административният орган е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила, обуславящи неговата незаконосъобразност. Според съда при постановяване на акта изпълнителният директор на ДФЗ не е разполагал и не е събрал безспорни доказателства, за това, че процесните площи от декларираните парцели попадат в недопустимия за подпомагане слой за 2013 г., с което е нарушил императивните разпоредби на чл. 35 и чл. 36 от АПК. Административният орган е заключил, че установените като недопустими за подпомагане площи не били поддържани в добро земеделско състояние само на база самолетни снимки от 25.06.2013 г. и сателитни снимки, заснети на 05.05.2013 г., на база които е определил и допустимия за подпомагане слой за кампания 2013 г. /писмо изх. № 94-5914/28.05.2014 г. на МЗХ - л. 41 по делото/. Доколкото заявените от земеделския производител 4 БЗС съставляват пасища в равнинен терен, които са наети от същия и започват да се обработват и ползват като такива едва през 2013 г., то срокът за привеждането им в съответствие с изискванията за поддържането на земята в добро земеделско и екологично състояние е 15.07.2013 г. /Национален стандарт 4.1, одобрен със Заповед № РД 09-616/21.07.2010 г. на министъра на земеделието и храните, изм. със Заповед РД-09-501/25.07.2013 г. - л. 29 -31 по делото/. Съдът е заключил, че доколкото допустимият за подпомагане слой за кампания 2013 г. по отношение процесните БЗС е одобрен на база самолетни и сателитни снимки, изготвени преди изтичане на определения по националния стандарт срок за привеждане на пасищата в добро земеделско състояние, то не може да се приеме, че същите БЗС действително не се стопанисват, в какъвто смисъл е формиран и отказът за финансиране, обективиран в обжалваното УП. Според административния съд при наличието на депозирано в срок възражение от страна на Ст. Иванов срещу заповедта за одобряване на обновения допустим слой за кампания 2013 г. и при одобрен на база неактуални снимки /предхождащи 15.07.2013 г. по отношение пасищата/ окончателен допустим слой за 2013 г., административният орган е следвало да извърши конкретна и пълна проверка по всяко едно заявление, и при констатиране на горните несъответствия, да назначи допълнителни проверки, за да установи обективните факти. Като не е сторил това, изпълнителният директор на ДФЗ-РА е нарушил предвидената в чл. 28, ал. 2 от Регламент /ЕО/ № 1122/2009 г. на Комисията от 30.11.2009 г., съгласно която "Данните за наличието на нередности, получени в резултат на провеждането на кръстосани проверки, могат да бъдат следвани от всякаква друга подходяща административна процедура, ако това е целесъобразно - от проверка на място." АС-Габрово е приел, че при издаване на административния акт са нарушени съществено императивните процесуални норми на чл. 26, чл. 28, чл. 34, чл. 35 и чл. 36 от АПК, като земеделският производител е бил лишен от възможността да се запознае с конкретните причини, поради които заявените от него БЗС са изключени от допустимия за подпомагане слой за 2013 г., както и да представи конкретни доказателства за това, че към 15.07.2013 г. същите БЗС са отговаряли на изискванията за поддържането им в добро земеделско състояние. Съдът е обосновал констатираната от него незаконосъобразност на УП и с постановяването му в нарушение на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК - същото съдържало само правни мотиви, но не и фактически основания. Отделно от горното съдът се е позовал и на съществувалата към 2014 - м. ноември 2015 трайна съдебна практика на ВАС, съгласно която е прието, че заповедта на министъра на земеделието и храните, с която на основание чл. 16г от Наредба № 105/2006 г. се одобрява окончателният специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2013 г., не подлежи на самостоятелен съдебен контрол за законосъобразност, отделно от уведомителното писмо за оторизиране на суми по съответните мерки за подпомагане, с което единствено пряко и непосредствено се накърняват правните интереси на конкретен земеделски производител. По горните съображения АС-Габрово е отменил оспорения пред него административен акт и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне съобразно мотивите на съдебния акт. С обжалваното съдебно решение съдът е присъдил в полза на жалбоподателя пълния размер на поисканите от него разноски, в т. ч. пълния размер на уговорения и изплатен адвокатски хонорар от 2000 лв. Административният съд е оставил без уважение възражението на процесуалния представител на административния орган за прекомерност на платения адвокатски хонорар с мотива, че претендираният размер е под минималния такъв по чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съдебното решение е правилно, извън частта му за размера на присъдените разноски, макар и по частично различни от изложените от административния съд съображения. Настоящият касационен състав не споделя развитите от АС - Габрово доводи за липса на мотиви на административния акт в противоречие с изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Правилни обаче са изводите на административния съд за допуснати други нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на уведомителното писмо, които обуславят неговата незаконосъобразност. Административният орган е определил недопустими за подпомагане площи поради неподдържането им в добро земеделско състояние на база актуални сателитни /самолетни/ снимки от 05.05.2013 г. и 25.06.2013 г., които, макар да са направени през относимата 2013 г., за която се актуализира слоя, не са съобразени със спецификите на имотите, заявени от Стефан Иванов /пасища в равнинен район/ и с утвърдените от министъра на земеделието и храните национални стандарти за поддържането им в добро земеделско и екологично състояние - минимум една коситба до 15 август на текущата стопанска 2013 г. Правилно съдът е заключил, че при липса на актуални цифрови ортофото карти на БЗС и ФБ /изготвени не най-рано на 16.08.2013 г./ от землищата, в които Иванов декларира площи за подпомагане, изключването на площи като попадащи в недопустим слой без извършена проверка на място води до незаконосъобразност на уведомителното писмо в тази му част като постановено в нарушение на чл. 35 и чл. 36 от АПК. При издаване на УП административният орган е нарушил и изискването на чл. 19, § 2 от Регламент /ЕО/ № 73/2009 г. от 19.01.2009 г., като не е предоставил на заявителя актуален графичен материал, посочващ местоположението на заявените за подпомагане площи, в който към датата на заявяването да е отразен и допустимият за подпомагане слой за кампания 2013 г. Настоящата касационна инстанция споделя и развитите от АССГ доводи за издаване на уведомителното писмо в противоречие с разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от Регламент № 1122/2009 г., съгласно която данните за наличието на нередности, получени в резултат от провеждането на кръстосани проверки, могат да бъдат следвани от всякаква друга подходяща административна процедура, ако това е целесъобразно, от проверка на място. При подаване на общото заявление за подпомагане за кампания 2013 г. през м. май 2013 г., а определяне на допустимия за подпомагане слой за същата кампания едва през м. февруари 2014 г. и при наличието на разминавания в заявените и допустимите за подпомагане площ, констатирани при извършената кръстосана проверка, явно са открити нередности и е следвало да бъдат извършени допълнително други видове подходящи административни проверки, включително проверки на място с цел установяване на действителните факти относно декларираните от жалбоподателя площи в общото заявление за подпомагане за 2013 г. Видно от твърденията на страните, такива допълнителни проверки не са правени. Правилна е преценката на съда, че при това положение административният орган е бил длъжен да изследва тези обстоятелства служебно в съответствие с принципите на чл. 7 и чл. 9 от АПК, и, като не е направил това, е нарушил разпоредбите на чл. 35 и чл. 36 от АПК. Обоснован е и изводът, че административният орган не е изпълнил задълженията си по чл. 26, 28 и 34 от АПК, тъй като в хода на административното производство не е предоставил възможност за участие на жалбоподателя, включително да се запознае с допустимия слой за период, предхождащ този, за който е претендирано подпомагането, и да представи доказателства за поддържането на заявените БЗС в добро земеделско състояние. Правилен е изводът, че фактите и обстоятелствата, които са били от значение за осъществяването на преценка по подаденото заявление, не са били изяснени, което е в противоречие с приложимите административнопроизводствени правила и принципите за достъпност, публичност, прозрачност, последователност и предвидимост. Обосновано административния съд се е позовал на обстоятелството, че земеделският производител е спазил разписаната в Наредба № 105/2006 г. на МЗХ процедура по подаване на възражения срещу заповедта за одобряване на обновения специализиран слой за 2013 г., но тези възражения не са били уважени. Основателно процесуалният представител на Ст. Иванов в допълнителните си писмени бележки се е позовал на утвърдената в периода 2014 - 2015 г. /вкл. до приемането на ТР № 8/12.11.2015 г. на ОСК на ВАС/ съдебна практика, съгласно която заповедта на министъра на земеделието и храните по чл. 16г, ал. 4 от Наредба № 105/2006 г. съставлява подготвителен акт, който не подлежи на самостоятелен съдебен контрол. Законосъобразността на същата заповед съгласно цитираната по-горе съдебна практика може да се оспори само в рамките на производството по обжалване на издадения на база тази заповед индивидуален административен акт - уведомително писмо по оторизация и изплащане, респ. отказ за изплащане на финансово подпомагане. При наличието на тази константна съдебна практика, действала до ТР № 8/2015/ВАС, правилно съдът е отменил уведомителното писмо, позовавайки се на незаконосъобразност при издаването на самата заповед за одобряване на окончателния специализиран слой за кампания 2013 г. Обосновано в тази връзка АС-Габрово е кредитирал и двете съдебно-технически експертизи, изготвени в производство по чл. 207 и сл. от ГПК /обезпечаване на доказателства/ по гр. д. № 972/2014 г., съставляващи косвени доказателства за това, че още към датата на одобряване на допустимия за подпомагане за 2013 г. слой - м. февруари 2014 г., заявените от Иванов за подпомагане БЗС са отговаряли на утвърдените национални стандарти за пасища, приведени в добро земеделско и екологично състояние. По горните съображения, касационната жалба е неоснователна, а съдебното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Доколкото, наред с обжалване правилността на съдебното решение в частта му, с която е отменено УП, изпълнителният директор на ДФЗ е обжалвал и размера на присъдените от първоинстанционния съд в полза на жалбоподателя разноски, то настоящата касационна инстанция намира, че не са налице процесуални пречки за произнасяне в касационното производство и по отношение на присъдените от първостепенния съд съдебни разноски. Основателни в тази връзка се явяват оплакванията на касатора за неправилно неуважаване на възражението за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар по чл. 78, ал. 5 от ГПК и неправилно присъждане на същия хонорар в пълен размер - 2000 лв. Неправилни са изводите на АС- Габрово за това, че присъденото възнаграждение за един адвокат в размер на 2000 лв е под минималния размер, изчислен по реда на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което не може да се намалява. Неправилно административният съд е приел, че в случая адвокатското възнаграждение следва да се изчислява като процент от имуществен интерес по делото. Настоящата касационна инстанция приема, че в конкретния случай разпоредбата на чл. 8 от Наредбата е неприложима, поради обстоятелството, че предмет на спора е законосъобразността на административния акт, а не размера на присъдената или отказана със същия финансова помощ. С оглед гореизложеното направеното пред АС-Габрово възражение за прекомерност на адвокатския хонорар е основателно и присъдените в полза на Стефан Емилов Иванов съдебни разноски за адвокатско възнаграждение следва да бъдат намалени от 2000 лв на 800 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, трето отделение,