Решение № 7052 от 29.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4787/2018 г.

Решение № 7052 от 29.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4787/2018 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Тодор Петков Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от "Е. К. БГ" ЕООД със седалище в гр. С., представлявано от управителя Е. П., подадена чрез адв. И. Й., против решение № 2287 от 20.02.2018 г., постановено по адм. д. № 8160/2016 г. по описа на Върховен административен съд, тричленен състав, с което е отхвърлена жалба от "Е. К. БГ" ЕООД с довод за нищожност на заповед № РД09-114 от 27.02.2014 г., издадена от министъра на земеделието и храните (понастоящем министър на земеделието, храните и горите), с която е одобрен окончателният специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" за кампания 2013 г. Заповедта се обжалва в частта й относно 29 парцела, подробно описани с идентификационните им номера, площ и местоположение във възражение с вх. № ЗП-05-0177/03.01.2014 г. и отговор по него с изх. № 70-2178 от 26.05.2014 г. Релевирани са касационни отменителни основания по чл. 209, т. 2 и 3 от АПК, като се твърди недопустимост и неправилност поради допуснато нарушение на приложимия материален закон, съществени нарушения на процесуални правила и необоснованост. Твърди се, че в националното и в общностното право липсва нормативна регламентация на правомощията на министъра на земеделието и храните по одобряване на окончателния, специализиран слой "площи в добро земеделско състояние" за кампания 2013 г., поради което издадената и оспорена заповед е нищожна поради липса на компетентност. Отделно от това обосновава довода за недопустимост поради това, че съдът се е произнесъл по законосъобразността на оспорената заповед извън правомощията си поради липса на оплаквания за това в жалбата, с която е сезиран. Ответната страна - министъра на земеделието, храните и горите, чрез своя процесуален представител юрк. Петков в писмено становище релевира доводи за неоснователност на касационната жалба. Твърди се, че компетентността на министър да издава заповед от категорията на оспорената се извежда визираните от съда разпоредби на чл. 30, ал. 6 от ЗПЗП и съответно от наредбата, издадена въз основа на този чл. от закона /Наредба № 105 от 2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на интегрираната система за администриране и контрол/. В този смисъл министърът, издавайки заповед № РД-09-114/27.02.2014 г. е упражнил възложеното му с нормативен акт правомощие и съответно издаденият административен акт не страда от порок, който да води до неговата нищожност. На следващо място се посочва, че съображенията на Министъра да включи или не определен парцел в специализирания слой се извеждат от критериите уредени в Наредба № 5 от 10 март 2010 г. за условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по схеми за плащане на площ и за общите и регионални критерии за постоянни пасища /отм., но действаща към момента на издаване на оспорения административен акт/. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата с доводи, че не са налице визираните нарушения на материалноправните разпоредби, както и че съдът е формирал обосновани правни изводи. Счита доводите на касатора за неоснователни и че не са налице касационни основания за отмяна. Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав от Първа колегия като съобрази доводите в жалбата и извърши проверка на обжалвания съдебен акт по чл. 218 АПК намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следното: Производството пред Върховен административен съд е образувано по жалба на "Е. К. БГ" ЕООД с единствен довод за нищожност на заповед № РД-09-114 от 27.02.2014 г., издадена от министъра на земеделието и храните (понастоящем министър на земеделието, храните и горите), с която е одобрен окончателният специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" за кампания 2013 г. Заповедта се обжалва в частта й относно 29 парцела, подробно описани с идентификационните им номера, площ и местоположение във възражение с вх. № ЗП-05-0177/03.01.2014 г. и отговор по него с изх. № 70-2178 от 26.05.2014 г. Независимо от посоченото от оспорващия единствено основание, съдът е изпълнил задължението си по чл. 168, ал. 1 АПК и е извършил служебната проверка за законосъобразност на обжалвания административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, за което подробно се е мотивирал. В резултат на това е установено, че оспорената заповед е законосъобразна, включително е и валидна, т. е. не е нищожна поради твърдяната от жалбоподателя липса на компетентност. В тази връзка доводите на касатора, че съдът е надхвърлил правомощията си като се е произнесъл по основания, които не са посочени в жалбата, са абсолютно неоснователни с оглед цитираните императивни норми. Така постановеното решение е правилно, валидно и допустимо. Правилен се явява изводът на първоинстанционния съд, че министърът на земеделието и храните е компетентен да утвърждава специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние". В тази връзка правилно е установено, че към момента на издаването на заповедта Министърът на земеделието и храните е централен едноличен орган на изпълнителната власт със специална компетентност в областта на селскостопанската политика на държавата. Правомощията на министъра са определени както в нормативните актове, приети от ЕС, така и в националното законодателство. В този смисъл приложими в конкретния случай са Регламент (ЕО) № 73/2009 на СЪВЕТА от 19.01.2009 г. за установяване на общи правила и схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски стопани, Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. на КОМИСИЯТА от 30.11.2009 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета относно кръстосано спазване, модулация и интегрираната система за администриране и контрол по схемите за директно подпомагане на земеделски производители, предвидени за посочения регламент, както и за прилагане на Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета относно кръстосано спазване по предвидената схема за подпомагане на лозаро-винарския сектор, Законът за подпомагане на земеделските производители и Наредба № 105/2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на интегрираната система за администриране и контрол. Съгласно чл. 14 Регламент (ЕО) № 73/2009 на СЪВЕТА от 19.01.2009 г. всяка държава-членка е задължена да създаде и да прилага интегрирана система за администриране и контрол (интегрирана система), която съгласно чл. 15 се състои от следните елементи: компютъризирана база данни; система за идентификация на земеделските парцели; система за идентификация и регистрация на правата на плащане; заявления за подпомагане; интегрирана система за контрол; единна система за регистриране на самоличността на всеки земеделски стопанин, който подава заявление за подпомагане. Съгласно чл. 17 - Системата за идентификация на земеделските парцели се създава на базата на карти или документи от поземлените регистри или други картографски документи. Съгласно чл. 33 от ЗПЗП /в приложимата редакция ДВ бр. 85 от 27 Октомври 2009 г./ системата за идентификация на земеделските парцели е географска информационна система и се създава въз основа на ортоизображения чрез дигитализиране на физическите блокове и блоковете на земеделските стопанства. В системата за идентификация на земеделските парцели се включват: 1. географските данни и идентификационните кодове на физическите блокове и блоковете на земеделските стопанства и 2. ползвателите и начинът на трайно ползване на блоковете на земеделските стопанства. Съгласно чл. 30, ал. 2, т. 2 от ЗПЗП системата за идентификация на земеделските парцели се създава и поддържа от Министерството на земеделието и храните, като Министърът на земеделието и храните определя с наредба условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на системата. В изпълните на тази делегация е приета Наредба № 105/2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на интегрираната система за администриране и контрол. Изводът който се налага е, че министърът на земеделието и храните и тогава и сега е компетентен да прилага и осъществява селскостопанска политика на Европейския съюз в Р. Б. В този смисъл дори специален закон да не закрепва задължението по чл. 14 от Регламент (ЕО) № 73/2009 НА СЪВЕТА от 19.01.2009 г. за конкретен държавен орган, по силата на устройствените правила на администрацията в България и нормата на 33 ЗПЗП с обща компетентност за създаване и поддържане на ИСАК разполага именно министърът на земеделието и храните. Това правомощие му е предоставено от акт на Европейския съюз, който се ползва с върховенство по отношение на вътрешното законодателство и има непосредствено действие на територията на страната ни като държава-членка. /в този смисъл вж. решение № 8133 от 04.07.2016 г. постановено по адм. д. № 4038/2016 г. по описа на Върховен административен съд - петчленен състав и Решение № 10821 от 18.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7715/2016 г. по описа на Върховен административен съд - петчленен състав /. Настоящата съдебна инстанция приема, че правомощието на министъра на земеделието и храните да одобрява със заповед окончателния специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" е предоставено на органа съгласно цитираните нормативните актове, приети от ЕС, поради което е налице материална, персонална, териториална и повременна компетентност за издаването на процесния административен акт. По изложените съображения съдебното решение, с което е отхвърлена жалбата на "Е. К. БГ" ЕООД срещу заповед № РД09-114 от 27.02.2014 г., издадена от министъра на земеделието, храните и горите, с която е одобрен окончателният специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" за кампания 2013 г., в частта й относно парцели и части от парцели с идентификатори: 12770-7-14-1 в землището на с. В., община Г.; 14903-21-10-1 в землището на с. Г., община Г., 15309-117-5-1; 15309-117-6-1; 15309-1277-4-1; 15309-1277-6-1; 15309-1315-10-1; 15309-1315-6-1; 15309-1315-7-1; 15309-1315-8-1; 15309-1315-9-1; 15309-145-2-1; 15309-145-3-1; 15309-145-4-1; 15309-145-5-1; 15309-145-6-1; 15309-154-3-1; 15309-154-4-1; 15309-154-5-1; 15309-154-6-1; 15309-163-3-1; 15309-308-6-1; 15309-360-19-1; 15309-360-20-1; 15309-57-7-1; 15309-65-5-1; 15309-66-7-1; 15309-79-16-1 и 15309-797-10-1, в землището на Г., като правилно, валидно и допустимо по см. на чл. 209 АПК, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и съобр. чл. 143, ал. 4 АПК искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно в размер от 100 лева съобразно по чл. 78, ал. 5 ГПК във вр. чл. 144 АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав от Първа колегия