Решение № 12233 от 20.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10577/2010 г.

Решение № 12233 от 20.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10577/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Бисерка Коцева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е пред 5-членен състав на Върховния административен съд - I колегия, по касационна жалба на Славчо Радков Пеков от гр. София, кв. "Горубляне", срещу решение № 5694 от 03.05.2010 г. по адм. дело № 5143 от 2009 г. на състав на трето отделение на Върховния административен съд, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 1-5015 от 04.03.2009 г. на началника на кабинета на министъра на вътрешните работи, с което е постановен отказ по заявление от 17.02.2009 г. за достъп до обществена информация. В жалбата не се съдържат конкретни оплаквания, а общо се поддържа, че обжалваната заповед нарушава правата на хиляди хора и "заповедта е обществена", освен което поддържа, че никой не му е предоставял друга заповед, за да я обжалва. Моли да се вземе решение в негова полза. Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез юрк. Райкова оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли като неоснователна. Счита, че исканата от жалбоподателя информация не представлява обществена по смисъла на ЗДОИ. Прокурорът от Върховната административна прокуратура счита касационната жалба за неоснователна по съображения, изложени подробно в хода по същество. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, но е НЕОСНОВАТЕЛНА. За да отхвърли жалбата на Славчо Пеков, тричленният състав на Върховния административен съд - трето отделение, е приел, че посочената в заявлението информация няма характер на обществена по смисъла на чл. 2 от ЗДОИ. От посочените в заявлението обстоятелства става ясно, че заявителят е инициирал производство по издаване на задграничен паспорт, какъвто не му е бил издаден в срок от 6 месеца, т. е. това е конкретното административно правоотношение, което се реализира чрез издаване на индивидуален административен акт - положителен или отказ, който може да се обжалва по съдебен ред относно неговата законосъобразност. Информацията, касаеща конкретното правоотношение, в което жалбоподателят е страна, изключва качеството и на обществена информация по смисъла на чл. 2 от ЗДОИ. Постановеното решение е законосъобразно. В заявлението на жалбоподателя Пеков от 17.02.2009 г. до МВР, направено на основание Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), се иска да му бъде предоставена наличната информация относно заповед от м. февруари/март 1997 г., с която му е отказан задграничен паспорт в продължение на 6 месеца заради това, че в свидетелство за съдимост е вписано, че е осъждан. От самото заявление, по повод на което е издадено обжалваното решение, се вижда, че исканата информация не е обществена по смисъла на чл. 2 от ЗДОИ, защото не е свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят обществено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Търсената информация в случая явно е свързана с лични данни - такива, послужили за отказан на жалбоподателя през 1997 г. задграничен паспорт поради вписаното в свидетелство за съдимост, че е осъждан. При данните за търсена информация за достъп до лични данни и съобразно нормата чл. 2, ал. 4 този закон - ЗДОИ, не се прилага. Следователно тричленният състав на Върховния административен съд законосъобразно е приел, че така исканата информация не е обществена по смисъла на чл. 2 ЗДОИ и правилно с обжалваното решение на началника на кабинета на министъра на вътрешните работи му е отказан на основание чл. 28, ал. 2 и чл. 2, ал. 4 ЗДОИ достъп за предоставяне на обществена информация. От самото заявление явства, че жалбоподателят се домогва до предоставянето му на налична информация във връзка с отказан му още през 1997 г. задграничен паспорт поради това, че в свидетелство за съдимост е вписано, че е осъждан. Явно става въпрос за засягащ го индивидуален административен акт с постановен мълчалив отказ по негово искане за издаване на задграничен паспорт, какъвто в срок от 6 месеца не му е бил издаден поради вписаното в свидетелството за съдимост, че е осъждан, който именно е подлежал на обжалване по съдебен ред за законосъобразност. Жалбоподателят е следвало да прояви процесуална активност и да обжалва този мълчалив отказ на органа за издаване на задграничен паспорт през 1997 г.. Исканата налична информация по заявлението му от 17.02.2009 г. относно този отказ като индивидуален административен акт, засягащ правата и законните интереси на страната - неиздаване на задграничен паспорт, обаче не може да се квалифицира като обществена информация по смисъла на чл. 2 от ЗДОИ, както правилно е приел тричленният състав на Върховния административен съд. Твърдяното от касатора в обратен смисъл е неоснователно. Постановеното решение на тричленния състав на Върховния административен съд - трето отделение, като законосъобразно следва да се остави в сила. Водим от това и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, 5-членният състав на Върховния административен съд - I колегия,