Решение № 7057 от 27.6.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от министъра на вътрешните работи, чрез процесуален представител, срещу решение 6141/25.10.2022 г. по адм.дело 3235/2022 г. на Административен съд - София - град, с което е отменен по жалба на М. Цурински отказ на министъра на вътрешните работи по заявление вх. 513р - 13709/11.02.2022 г. за преназначаване на длъжността "старши експерт" в 01 сектор "Човешки ресурси - СДВР - Център" към отдел "Човешки ресурси" при СДВР. Касаторът поддържа в касационната жалба чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано, иска отмяната му. Ответникът по касационна жалба - М. Цурински, с адрес в гр. София, в писмен отговор чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила и присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АССГ, е взел предвид, че производството пред административния орган е започнало по заявление до министъра на вътрешните работи с вх. 513р - 13709/11.02.2022 г. от Цурински , който към момента на заявлението е изпълнявал длъжността "началник" на отдел "Пътна полиция" - СДВР. Със заявлението е поискано назначаване на заявителя на длъжността "старши експерт" в 01 сектор "Човешки ресурси - СДВР - Център" към отдел "Човешки ресурси" при СДВР и са приложени документи под опис. На заявлението е поставена резолюция "не" с подпис и печат на МВР, без дата и без имена на подписалия. По делото е установено, че на същата дата Цурински е подал още едно заявление, заведено с предходен вх. 513р - 13707/11.02.2022 г. , с което е поискал на основание чл.226, ал.1, т.4 от Закона за Министерство на вътрешните работи да бъде прекратено служебното му правоотношение в МВР до министъра на вътрешните работи чрез директора на СДВР, на което има резолюция "запознат" с дата 11.02.2022 г. и подпис и печат на СДВР и резолюция без дата "да" с подпис и печат на МВР. Със заповед 8121К - 1587/11.03.2022 г. на министъра на вътрешните работи на основание чл.226, ал.1, т.4 от ЗМВР и заявление 513р - 13707/11.02.2022 г. е прекратено служебното правоотношение на М. Цурински - началник на отдел "Пътна полиция" при Столична дирекция на вътрешните работи, по собствено желание, считано от датата на връчване на заповедта, като от едно от представените копия на заповедта - на л.54, е видно, че заповедта е връчена на Цурински на 11.03.2022 г. АССГ, за да отмени обжалвания отказ на министъра на вътрешните работи по заявление вх. 513р - 13709/11.02.2022 г. за преназначаване на длъжността "старши експерт" в 01 сектор "Човешки ресурси - СДВР - Център" към отдел "Човешки ресурси" при СДВР, е изложил мотиви, че би следвало да се приеме, че със заявлението за преназначаване е оттеглил заявлението си за прекратяване на служебното правоотношение, поради което не е следвало да бъде издавана заповедта за прекратяване на служебното правоотношение. Приел е, че искането е за преназначаване на друга не по - висока длъжност по реда на чл.164, ал.1 ЗМВР, по което министърът е следвало да се произнесе след провеждане на процедурата по чл.164а ЗМВР, както и след преценка основанията по чл.164б ЗМВР с мотивиран акт, което не е направил. Решението е правилно като краен резултат, макар и настоящият съдебен състав да не споделя голяма част от мотивите на АССГ. В заявление вх. 513р - 13709/11.02.2022 г. за назначаване на друга длъжност не се съдържа каквото и да е било волеизявление, което да би могло да се тълкува като оттегляне или отказ от заявлението за прекратяване на служебното правоотношение. Оттеглянето на волеизявление за прекратяване на правоотношение следва да е изрично и не може да се предполага, че следващо волеизявление с искане за назначаване на друга длъжност е оттегляне на първото. Съдът в настоящето производство не може инцидентно да контролира друг административен акт, поради което и изводът му, че не е следвало да бъде издавана заповедта за прекратяване а служебното правоотношение не може да бъде споделен. При сравнение на положените резолюции с печат на МВР върху двете заявления на Цурински - и двете без дата и имена на положилия ги, обоснован е изводът, че и двете са положени от един и същи орган - министърът на вътрешните работи, още повече, че не е било открито производство по оспорване на подписа върху процесното заявление по реда на чл.193 ГПК. В този смисъл обоснованият извод е, че отказът за назначаване на Цурински е изричен и е от компетентния орган. Този отказ обаче не е мотивиран, поради което е налице липса на задължителен реквизит - фактически и правни основания по чл.59, ал.2, т.4 АПК на индивидуалния административен акт, което е самостоятелно основание за отмяна на отказа по чл.146, т.2 АПК, поради което решението на АССГ е правилно като краен резултат. Обоснован е изводът, че Цурински е поискал преназначаване на друга не по - висока длъжност. Същият е заемал ръководна длъжност като полицейски орган по смисъла на чл.142, т.1 ЗМВР и е поискал преназначаване на по- ниска, експертна длъжност - "старши есперт" в в 01 сектор "Човешки ресурси - СДВР - Център" към отдел "Човешки ресурси" при СДВР, която се заема по Закона за държавния служител. Тоест административния орган е сезиран със заявление чл.164, ал.1 ЗМВР вр. чл.10, ал.4 ЗДСл.