Решение № 12278 от 16.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7620/2016 г.

Решение № 12278 от 16.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7620/2016 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на "Анис - 06" ООД, ЕИК *********, гр. П., ул. "Б."..№..., представлявано от С. А. А. чрез адв. Савов срещу решение № 1056 от 10.05.2016 г., по адм. дело № 304/2016 г. по описа на Административния съд - В., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № 031305089/07.03.2014 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП В., потвърден с Решение № 303/26.06.2014 г. на Директора на дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП гр. В., с който за данъчни периоди м. 11 и м. 12.2008 г. е отказано право на данъчен кредит в размер общо на 19900,00 лв. и са начислени лихви в размер на 11029,65 лв., както и задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2008 г. в размер на 24402,01 лв. и лихви в размер на 12696,05 лв. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в неправилно тълкуване на фактите по делото и некредитиране на определени доказателства. Иска се отмяна на решението и отмяна на РА. Ответникът - директорът на Дирекция "ОДОП" - гр. В. при ЦУ на НАП, чрез гл. юрк. Марчева, в писмен отговор оспорва жалбата. Иска оставяне в сила на решението и претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: Предмет на спора пред първоинстанционния съд е бил процесния РА, потвърден с Решение № 303/26.06.2014 г. на Директора на дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП гр. В., с който за данъчни периоди м. 11 и м. 12.2008 г. е отказано право на данъчен кредит в размер общо на 19900,00 лв. и са начислени лихви в размер на 11029,65 лв., както и задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2008 г. в размер на 24402,01 лв. и лихви в размер на 12696,05 лв. За да определи тези задължения, органът по приходите е приел, че не е доказано фактическото изпълнение на фактурираните услуги от доставчика "Томилимпекс" ЕООД, и е увеличил финансовият резултат за 2008 с непризнати разходи по фактури. С обжалваното решение, първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на ревизираното лице, срещу процесния РА. За да постанови този резултат съдът е приел, че РА е издаден от компетентен орган в законоустановената форма. Съдът е обсъдил събраните по делото писмени и гласни доказателства и основното и допълнително заключение на ССЕ и въз основа на тях е приел, че доставките по фактури, издадени от "Томилимпекс"ЕООД, обективират фиктивни сделки, като са включени в дневниците за покупки на жалбоподателя с цел неправомерно приспадане на данъчен кредит, поради което законосъобразно органите по приходи са отказали признаването на приспаднатия данъчен кредит. В частта по ЗКПО е приел за правилно извършеното увеличение на финансовия резултат за 2008 г. с отчетените разходи по фактурите, издадени от "Томилимпекс" ЕООД, "Саки" ЕООД, "Примекс" ЕООД, "Н. А. 2005" ЕООД, "Агротех 2001" ЕООД и ЕТ "Туиг - П. Д.", тъй като същите са документално необосновани по см. на чл. 10, ал. 1 от ЗКПО. Решението е правилно. АС - В. правилно е разпределил доказателствената тежест. В тежест на лицето, претендиращо право на приспадане на данъчен кредит, е да докаже при условията на пълно насрещно доказване, а именно че са налице законоустановените предпоставки за признаване на твърдяното от него материално право. Наличието на доставка (данъчно събитие), е основополагаща предпоставка за прилагане механизма както на начисляване (изискуемостта) на данък добавена стойност, така и за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит, доколкото наличието на реална доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС е кумулативно условие за възникване на правото на данъчен кредит. Трайната практика на СЕО и СЕС приема, че за да се признае право на приспадане на данъчен кредит получателят следва да разполага с фактури за доставка, която е реално осъществена. В този смисъл е решението по дело С-152/02 на СЕО и т. 49 от решението по дело С-285/09 на СЕС. П. на практиката на СЕО и СЕС не освобождава съда от задължението да прецени доказателствата за наличие на предпоставките за признаване на данъчния кредит по ЗДДС, първата от които е осъществяване на доставките на стоки и услуги по спорните фактури. От значение за признаване право на данъчен кредит е данъкът да е начислен правомерно, което означава да е налице данъчно събитие, т. е. да е прехвърлено правото на собственост върху стоките или да са извършени услугите. В конкретния случай първоинстанционният съд е извършил тази преценка и правилно е достигнал до заключението, че не са налице реални доставки. Действително счетоводството на ревизираното лице е водено редовно, но това не е достатъчно, за да се приеме, че доставките са реални. В частта по ДДС по време на ревизията са представени издадените фактури от процесния доставчик "Томилимпекс" ЕООД, договор, приемо-предавателни протоколи, както и доказателства за последваща реализация - рамково споразумение с "Провадсол" ЕАД. Дружеството - доставчик не е било открито на адреса си по регистрация, не са представени каквито и да е счетоводни документи, а приемо-предавателния протокол не е бил подписан от действащия към момента на издаването му управител. Като допълнителен аргумент правилно първоинстанционният съд е посочил, че провереният подизпълнител на фактурираните СМР не е разполагал с активи и кадри, които да му позволят изпълнението на ревизираната сделка, няма данни да е заплатил разходи във връзка с реализираната дейност. Действително по делото не е спорно, че обектите по които ревизираното лице е било изпълнител, са въведени в експлоатация, но вещото лице по СТЕ е посочило единствено че СМР от вида на процесните съществуват. В частта по ЗКПО предвид установеното при насрещните проверки на цитираните търговци, че не са представили каквито и да е доказателства относно извършване на доставките, наличие на обективна възможност за извършване на същите, счетоводна отчетност и кореспонденция във връзка с фактически извършени действия по представените договори, доказателства, конкретизиращи отделни изпълнени дейности, както и определянето на стойността им, правилно органът по приходите и първоинстанционният съд е формирал извода, че неоснователно са издавани фактури, без реално да са извършени СМР услуги. Поради изложеното настоящият състав намира, че от представените доказателства не се установява, че преките доставки са реални. Предвид горното и доколкото фактурираните СМР не са били признати за реално изпълнени, съдът е обосновано е потвърдил изводите на ответника за преобразуване и увеличаване на финансовия резултат на търговеца на основание чл. 26, т. 2, чл. 16, ал. 2, т. 4, във връзка с ал. 1 и чл. 10, ал. 1 то ЗКПО. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение