Решение № 12386 от 12.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 9484/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) . Образувано е по касационна жалба от кмета на Община Благоевград против Решение 1478 от 04.08.2023 г., постановено по адм. дело 577/2023 г. по описа на Административен съд Благоевград. Счита решението за неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му. Ответникът А. Божков, чрез процесуалния си представител адвокат Бузгьова, взема становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение. Иска присъждане на направените пред касационната инстанция разноски. Ответникът Г. Божков, чрез процесуалния си представител адвокат Нанкова, взема становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение. Иска присъждане на направените пред касационната инстанция разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. С обжалваното решение Административен съд Благоевград, е отменил по жалба на А. Божков и Г. Божков мълчалив отказ на кмета на Община Благоевград, за извършване на административна услуга - заверка на молба-декларация, по искане на същите за снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка за поземлен имот, находящ се в [населено място], община Благоевград, област Благоевград. Върнал е преписката на кмета на района за произнасяне по подаденото до него заявление за извършване на исканата административна услуга, съобразно дадените в решението указания и в сроковете по чл. 57 АПК. За да постанови този резултат съдът е приел, че заверката на молбата-декларация е административна услуга по смисъла на чл. 21, ал. 3 АПК - издаване на акт, с който се удостоверяват факти с правно значение и като такъв подлежи на съдебно оспорване. В случая административен акт в законовия срок не е издаден и е налице мълчалив отказ. Приел е, че е в компетентността на кмета на общината е удостоверяването дали за даден имот е издаден акт за общинска собственост или не, като това се явява от значение за признаване на право на собственост в охранителното нотариално производство по реда на чл. 587 от ГПК. С оглед на така приетото, първостепенния съд е отменил мълчаливия отказ на кмета на Община Благоевград за извършване на административна услуга. Решението е валидно, допустимо и правилно. Административният съд е събрал всички относими към правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхното единство и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Съгласно § 1, т. 2, б. б от ДР на Закона за администрацията, във вр. с чл. 21, ал. 3 АПК е налице отказ за извършване на административна услуга, която е елемент от охранително производство по чл. 587, ал. 2 ГПК. Административният орган е длъжен да се произнесе с изричен акт по отправеното до него искане, след като се увери в правния интерес на молителите да получат искания документ. Задължението му се изразява в издаване на удостоверение, относно обстоятелството актуван ли е имотът като общинска собственост. В него той вписва обстоятелствата, каквито е установил при извършената от него проверка и, които той счита за относими към собствеността на имота. Дори да счете, че е налице конкуренция на права, административният орган не може да откаже извършване на услугата. Така неоснователно ще препятства защитата на правата на молителите, тъй като законът му е възложил единствено удостоверителни функции. По делото безспорно е установено, че с молбата си А. Божков и Г. Божков са поискали заверка на молба - декларация, необходима им за производството по чл. 587 ГПК, по която кметът дължи произнасяне в законоустановения срок по АПК с изричен акт. Като не се е произнесъл в установения срок и при наличие на предпоставките за извършването на това административният орган е постановил незаконосъобразен мълчалив отказ, който правилно е бил отменен от първоинстанционния съд. Правилно също така съдът е върнал преписката обратно, за произнасяне по същество, тъй като е недопустимо да замества волята на административния орган. С оглед изложените съображения съдът намира обжалваното решение за правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на ответниците за присъждане на разноски пред настоящата инстанция е основателно и следва да бъде уважено. Установени са реално направени такива от двамата ответници в размер на по 1000 лева - заплатено адвокатско възнаграждение по договори за правна помощ от 16.10.2023 г. Направеното от касационния жалбоподател възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар е неоснователно. Съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредбата 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2, възнаграждението е 1000 лв., поради което претендираните разноски от страна на ответниците са под определения минимум и не следва да бъдат редуцирани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение,