Решение № 6215 от 8.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1609/2012 г.

Решение № 6215 от 8.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1609/2012 г., III о., докладчик съдията Жанета Петрова Заместник-изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" е подал касационна жалба срещу решение № 711 от 16.12.2011 г. по адм. дело № 667/2011 г. по описа на Административния съд - Плевен, с което е бил отменен издадения от този орган акт № 01-6500/24860 от 14.04.2011 г. за установяване на публично държавно вземане в размер на 1398,19 лева по отношение на едноличния търговец Георги Димитров Борисов с фирма ЕТ "Георги Борисов - 49" със седалище и адрес на управление град Искър, област Плевен, във връзка с подадено от него заявление за единно плащане на площ за 2009 г., с уникален идентификационен номер 15/200510/45036. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се отхвърли жалбата срещу административния акт. Направено е и искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът, едноличният търговец Георги Димитров Борисов с фирма ЕТ "Георги Борисов - 49" със седалище и адрес на управление град Искър, област Плевен, не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, намира, че жалбата е неоснователна. Административният съд е установил, че едноличният търговец Георги Димитров Борисов с фирма ЕТ "Георги Борисов - 49" със седалище и адрес на управление град Искър, област Плевен, подал до Държавен фонд "Земеделие" общо заявление за единно плащане на площ за 2009 г. по Схемата за единно плащане на площ, с уникален идентификационен номер 15/200510/45036. След разглеждане на заявлението на търговеца била отпусната сума за подпомагане в размер на 182 950,47 лева по Схемата за единно плащане на площ за 1135.24 хектара земя и 85 103,50 лева - по Национално доплащане за площ за 1135.24 хектара земя. Впоследствие, в резултат на извършени от Министерството на земеделието и храните допълнителни анализи и проверки, част от получената субсидия била счетена за недължимо платена. Заместник - изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" издал акт № 01-6500/24860 от 14.04.2011 г. за установяване на публично държавно вземане по отношение на едноличния търговец, общо в размер на 1398,19 лева. Съдът приел, че административният акт е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Жалбоподателят не бил уведомен за започване на производството, което препятствало правото му на защита. При издаването на административния акт не били посочени съответните фактически основания, въз основа на които да се направи извод, че част от отпуснатата субсидия е недължимо платена. Изплащането на субсидията за площи, недопустими за подпомагане, било поради грешка на административния орган, която не би могла да бъде открита по разумен път от земеделския производител. При наличието на тези предпоставки, на основание чл. 73, ал. 4 от Регламент (ЕО) № 796/2004, субсидията следвало да бъде задържана от бенефициента. С тези мотиви съдът отменил издадения акт за установяване на публично държавно вземане. Касационната инстанция намира, че при постановяване на решението не са били допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с материалния закон. Изводът на административния съд за нарушение на административнопроизводствените правила поради отсъствието на съществени мотиви на акта за установяване на публично държавно вземане е правилен и следва да бъде споделен. Разпоредбата на чл. 59, ал. 2 АПК урежда необходимото съдържание на административния акт, между които и фактически и правни основания за издаването му. Неизлагането на фактите, които са от значение за случая, препятства упражняването на контрол за законосъобразност на оспорения акт, поради което се възприема като порок, водещ до отмяната на административния акт. Издателят на акта за установяване на публично държавно вземане не е отразил резултатите от извършените проверки конкретно по отношение на земеделските земи, одобрени за подпомагане по заявлението на едноличния търговец Георги Борисов, нито е посочил конкретните причини, поради които впоследствие част от площта е характеризирана като недопустима за подпомагане. Фактическите и правни основания не могат да се изведат от представените пред съда писмени доказателства, а също и от заключението на назначената по делото техническа експертиза. Съобразно правилата на административния процес, съдът не може да прави собствени фактически констатации и да се произнесе вместо административния орган, като замести липсващите съображения на органа със свои. Отпадането на площи от земеделските площи, допустими за подпомагане за 2009 г., в резултат на актуализиране на данните в системата за идентификация на земеделските парцели през 2010 г., е следвало да се интерпретира в съдържанието на административния акт заедно с индивидуализиращите случая факти. За да се приеме, че получената сума е недължимо платена и подлежи на възстановяване, актът следва да съдържа данни за заявяването на площ, недопустима за подпомагане, както и данни за умишлено или небрежно допуснати нередности при подаване на заявлението от страна на земеделския производител. Този извод се налага при логическото тълкуване на разпоредбата на чл. 73, ал. 4 от Регламент (ЕО) № 796/2004, която урежда изключение от общото правило, че ако е извършено недължимо плащане, земеделският стопанин възстановява въпросната сума заедно с лихва. Според текста на разпоредбата, недължимо платените суми не подлежат на възстановяване, ако компетентните органи са допуснали грешка при разрешаването им и ако грешката е от такъв характер, че не е очевидна за земеделския производител. Тъй като оспореният акт за установяване на публично държавно вземане не съдържа констатации, според които плащането на помощта не е резултат на погрешна преценка от страна на административния орган, а на неточно деклариране на площи от страна на земеделския производител, извършено умишлено или по небрежност, съдът законосъобразно е приложил разпоредбата на чл. 73, ал. 4 от Регламент (ЕО) № 796/2004. При отсъствието на сочените касационни основания за отмяна постановеното решение е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото на касационния жалбоподател не се дължат разноски. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд