Решение № 7080 от 30.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 790/2017 г.

Решение № 7080 от 30.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 790/2017 г., V о., докладчик председателят Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Главна дирекция "Борба с организираната престъпност" на Министерство на вътрешните работи (ГДБОП-МВР) срещу решение № 371/08.12.2016 г. по адм. дело № 388/2016 г. по описа на Административен съд - Х. (АС-Х.). Касационният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено обжалваното съдебно решение и да бъде оставена в сила оспорената заповед. Съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. О. А. И. К., редовно призован за съдебно заседание, не се е явил, не е изпратил представител и не е изразил становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 371/08.12.2016 г. по адм. дело № 388/2016 г. по описа на АС - Х. е отменена Заповед № 1266з-1227-1/13.07.2016 г. на директора на ГДБОП-МВР, с която на А. И. К. е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от шест месеца. Административният съд е приел, че оспорената пред него заповед е немотивирана, издадена е от компетентен орган, но при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Съдът е изложил съображения, от които е обосновал извод, че по делото липсват каквито и да е било доказателства за извършено от А. К. дисциплинарно нарушение. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо, правилно и законосъобразно. Наказанието "писмено предупреждение" за срок от 6 месеца е наложено на служителя за нарушение, изразяващо се в това, че в гр. Х. за периода от 07.04.2015 г. до края на 2015 г. лошо е изпълнил служебните си задължения, съгласно конкретни точки от специфичната длъжностна характеристика за заеманата от него длъжност по отношение на дейностите, свързани с конкретен доброволен сътрудник е нарушил разпоредбите на чл. 36, ал. 1 от И. I.-20/17.12.2008 г. (отм.) и чл. 50, ал. 1, т. 1 от Инструкция 8- Iз -20/2015 г. на министъра на вътрешните работи. АС-Х. е приел за установено, че това описание на нарушението, за което е наказан А. К., не отговаря на изискванията на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, защото не съдържа посочване на време и обстоятелствата. Правилно и в съответствие със събраните по делото доказателства АС-Х. е обосновал извод за допуснато нарушение на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР при издаване на оспорената заповед, което не е възможно да бъде санирано и от справката на комисията от 05.05.2016 г., в която има описани няколко на брой нарушения при условията на системност и за тях се предвижда друго дисциплинарно наказание ("забрана за повишаване в длъжност за срок от една година"), различно от наложеното. В касационната жалба са развити съображения, според които самото съществуване на цитираната справка следва да бъде разглеждано като доказателство за извършените нарушения, защото в нея се съдържат достатъчно данни за това, а и А. К. се е запознал с нея. Тези доводи са поддържани и пред първата инстанция и решаващият съдебен състав е изложил съображения защо не ги възприема. Касационната инстанция намира за правилни, законосъобразни и обосновани мотивите на АС-Х. относно правното значение на справката от 05.05.2016 г. Обоснован е и допълнителният правен извод, че не е възможно да бъде допуснато нарушение на служебно задължение, установено в длъжностна характеристика, която не е съществувала към момента на твърдяното нарушение. Предвид изложеното обжалваното решение е правилно, законосъобразно и обосновано следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора и липсата на претенция за разноски от ответната страна, разноски не следва да бъдат определяни. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,