Решение № 12663 от 18.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3482/2018 г.

Решение № 12663 от 18.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3482/2018 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по чл. 160, ал. 6 ДОПК във вр. с чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Монолит" АД, ЕИК: *********, представлявано от Г. Стаматов – изп. директор, чрез адв. Маринов, против решение № 99/18.01.2018 г. на Административен съд – Пловдив, постановено по адм. д. № 1459/2017 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт (РА) № P-16002616002577-091-001/07.02.2017 г., издаден от органи по приходите на ТД на НАП-Пловдив, потвърден с Решение № 236/02.05.2017 г. на директора на дирекция "ОДОП" – Пловдив при ЦУ на НАП. От съдържанието на касационната жалба може да се извлече основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на първоинстанционното решение поради необоснованост. По подробни изложени в жалбата съображения касаторът моли да се отмени първоинстанционното решение и да му се присъдят сторените разноски в производството. Ответникът по касационната жалба – директор на дирекция "ОДОП" – Пловдив при ЦУ на НАП, чрез юрк. Григорова, оспорва жалбата и моли да бъде оставено в сила решението на административния съд. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. Представителят на ВАП дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, валидността и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. За да постанови процесното решение съдът е счел за установено следното: предмет на обжалване е ревизионен акт (РА) № P-16002616002577-091-001/07.02.2017 г., издаден от органи по приходите на ТД на НАП-Пловдив, потвърден с Решение № 236/02.05.2017 г. на директора на Дирекция "ОДОП" – Пловдив при ЦУ на НАП за непризнат данъчен кредит в размер на 14 8ЗЗ, ЗЗ лв. с прилежащи лихви в размер на 4 791, 66 лв. За да отхвърли жалбата на дружеството първоинстанционният съд е приел процесния ревизионен акт за издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Административният съд въз основа на съвкупен анализ на събрания по делото доказателствен материал е обосновал извод, че не са налице реални доставки на стоки и услуги. Относно отказаното право на приспадане на данъчен кредит по 3 фактури, издадени от "Веер инженеринг ЕС" ЕООД и по 2 фактури, издадени от "Ва Ни Консулт" ООД, с предмет на доставките консултантски услуги, първоинстанционният съд е приел, че същите не са реално извършени. Установил е, че не са представени доказателства за веществения израз на фактурираните услуги. Съдът е приел, че действително е била осъществена кореспонденция между дружествата-доставчици и РЛ, но това не доказва главния факт – осъществяването на самата услуга. Обоснован е извод, че представените едва в съдебното производство писмени документи не притежават достоверна дата, изготвени са за нуждите на експертизата и като такива не са били кредитирани. Във връзка с фактурираната доставка на чадъри от доставчика "Ник груп 80" ЕООД административният съд е приел, че няма данни да са съставяни съпътстващи доставката документи, като приемо-предавателни протоколи. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице касационните основания, посочени от касатора. По отношение на отказано право на данъчен кредит по 3 фактури, издадени от "Веер инженеринг ЕС" ЕООД с предмет на доставката консултантски услуги. Към фактурите са представени договор съответно от 31.03.2013 г., договор от 09.04.2013 г. и договор от 24.04.2013 г. с предмет предпроектни проучвания за ремонт и реконструкция на църкви. Сам по себе си договорът за консултантска услуга не доказва нейното изпълнение, както и представения доклад от "Веер инженеринг ЕС" ЕООД. Представени са множество договори с църковните настоятелства на различни храмове в страната с предмет: строително – монтажни работи. Договорите са еднотипни, като от чл. 1.1 на договорите става ясно, че те са резултат от проведен конкурс, а ревизираното лице е изготвило оферти и количествено стойностни сметки за конкретните обекти. Нито в ревизионното, нито в съдебното производство са представени такива оферти и количествено-стойностни сметки. Дори да бъде прието, че договорите не са били изготвени за нуждите на съдебното производство, те не доказват, че фактурираните консултантски услуги от "Веер инженеринг ЕС" ЕООД действително са били извършени. Осъществената кореспонденция между доставчика и РЛ е откъслечна и не може да бъде приета за безспорно доказателство за извършване на фактурираните консултантски услуги. Пред съда не са представени относими доказателства с оглед доказване изпълнението на тази услуга. От наличните документи не могат да се установят конкретните параметри на услугите, не може да се установи вида и количеството на свършена работа и лицата, които са я извършили. Относно отказано право на данъчен кредит по 2 фактури, издадени от "Ва Ни Консулт" ООД, с предмет на доставките консултантски услуги, първоинстанционният съд е достигнал до правилен извод, че същите не са реално извършени. Като съпътстващи доставките документи са депозирани договори от 07.02.2014 г. и съответно от 21.02.2014 г. в представения договор от 07.02.2014 г. като предмет е посочено: "изготвяне и предоставяне на списъци за ремонт на сгради и обекти в инфраструктурни проекти, подпомагане при подписване на договор за изпълнение". Във връзка с горното не са представени изготвените списъци за ремонт на сгради и обекти, нито са представени подписани договори. Според представения договор за консултантска услуга от 21.02.2014 г., възложителят "Монолит" АД възлага, а изпълнителят "Ва Ни Консулт" ООД приема да консултира възложителя по следните проблеми: "подпомагане за участие в тръжна документация за поръчка проект Пловдив - Първомай - Свиленград, съдействие след покана за подготовка и подписване на договора". Във връзка с горното са представени публична покана от ДП Национална компания Железопътна инфраструктура, обявление за поръчка с възлагащ орган ДП Национална компания Железопътна инфраструктура и обявление за възложената поръчка. Договорът за извършването на консултантски услуги във връзка с горните документи е от дата 21.02.2014 г., а според публичната покана срокът за получаване на офертите е 17.02.2014 г., с оглед на което представеният договор се явява антидатиран. Видно от представеното обявление за възложена поръчка в раздел 6, т. 5 – данни за лица, подали оферти, липсват данни за РЛ. С оглед на горното решението на първоинстанционния съд в тази си част също е правилно постановено. Във връзка с фактурираната доставка на чадъри от доставчика "Ник груп 80" ЕООД административният съд правилно е приел, че фактурираната доставка не е реално осъществена. Няма данни да са съставяни съпътстващи доставката документи, като приемо- предавателни протоколи и транспортни документи. Към фактурата е представен единствено фискален бон. Не са представени доказателства за индивидуализация на стоките чрез приемо-предаването им или по друг начин, поради което е останало недоказано прехвърлянето на правото на собственост именно върху фактурираните стоки и оттам не се установява наличие на данъчно събитие като предпоставка за наличие на реална доставка. Съгласно трайната практика на СЕО и СЕС, за да се признае право на приспадане на данъчен кредит получателят следва да разполага със счетоводни документи за доставка, която да е реално осъществена. В този смисъл е решението по дело С-152/02 на СЕО. От значение за признаване право на данъчен кредит е данъкът да е начислен правомерно, което означава да е налице данъчно събитие, т. е. в процесния случай - да е извършена доставката на стока от издателя на фактурата. При оспорване на фактурата, касаещо отразената в нея стопанска операция, задължение на ползващия се от правата по този документ е да докаже, че отразената във фактурата стопанска операция действително е осъществена, което в случая не е сторено. В този смисъл е и практиката на СЕС, според която само по себе си посочването на ДДС във фактура не може да обоснове право на приспадане на данъчен кредит за получателя. В контекста на изложеното, оплакванията в касационната жалба се преценяват като неоснователни. Обжалваното съдебно решение се явява обосновано. При служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатира решението да е нищожно, недопустимо или несъобразено с материалния закон, поради което и следва да бъде оставено в сила. Разноски: С оглед резултатът по делото, в полза на Дирекция "ОДОП" Пловдив при ЦУ на НАП следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационна инстанция в размер на 840 лв. съгласно чл. 9, ал. 3 вр. чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховния административен съд, състав на Осмо отделение