Решение № 1710 от 3.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 279/2019 г.

Решение № 1710 от 3.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 279/2019 г., II о., докладчик съдията Мартин Аврамов Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

Образувано е по касационна жалба на кмета на община Карнобат срещу Решение № 2050/12.11.2018 г. на Административен съд – Бургас по адм. дело № 1007/2018 г., с което е отменена негова Заповед № РД-265/19.03.2018 г., нареждаща, на основание чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, премахването като незаконен строеж на метална гаражна клетка.

Ответникът М. Милев е на становище за неоснователност на жалбата.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на решението.

Касационната жалба е допустима, но неоснователна.

1. Със заповедта е разпоредено на Милев да премахне строеж, описан като "метална гаражна клетка, разположена в югозападната част на УПИ XV от кв. 14 по плана на гр. Карнобат", а в мотивите на акта са посочени и размерите на клетката. Основано на свидетелски показания, за които няма причини да бъдат дискредитирани, е фактическото установяване на административния съд, че в имота има множество метални гаражни клетки, като във въпросната югозападна част те са около пет на брой.

1. Констатацията на съда, съотнесена към съдържанието на заповедта (вкл. и на констативния акт по чл. 225а, ал. 2 ЗУТ), обуславя правилността от материалноправна страна на решаващия му извод за допуснат съществен порок във формата на административния акт (отменително основание по чл. 146, т. 2 АПК) като последица от ненадлежното описание на квалифицирания като незаконен в хипотезите по чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ обект.

Разпоредителната част на заповедта, която е подлежащата на изпълнение, не индивидуализира в достатъчна степен обективните предели на възложените върху адресата на изпълнителното основание задължения – чл. 267 и чл. 268, т. 1 АПК, поради което противоречи на чл. 59, ал. 2, т. 5 от кодекса. Строежът не е описан по начин, позволяващ еднозначното му отграничаване с конкретно местоположение или други признаци от останалите аналогични обекти, т. е. предметът на разпореденото премахване всъщност е останал неизяснен. Административният орган дължи подобни установявания, тъй като идентификацията на строежа представлява и част от фактическите основания на заповедта за премахването му – чл. 59, ал. 2, т. 4, предл. 1 АПК вр. чл. 225а, ал. 1 ЗУТ.

1. а. Изложеното мотивира оставянето в сила на обжалваното решение – чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК.

б. При неоснователността на касационното оспорване, в полза на ответника по касация следва да бъдат присъдени поисканите разноски за платено адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция според представения списък по чл. 80 ГПК вр. чл. 144 АПК.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение