Решение № 12619 от 12.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9035/2012 г.

Решение № 12619 от 12.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9035/2012 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е образувано по касационната жалба на Лаурен Секжуан, гражданин на Република Турция, чрез пълномощника му, против решение № 2122 от 21.04.2012 г., постановено по адм. д. № 1241/2012 г. по описа на Административен съд - София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № ОЧ-7/21.01.2012 г. на директора на регионална дирекция "Гранична полиция" - Аерогари за прилагане на принудителна административна мярка "принудително отвеждане до границата на Република България" и заповед № ОЧ-13/1.02.2012 г. за поправка на очевидна фактическа грешка, допусната в заповед № ОЧ-7/21.01.2012 г. Релевират се доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и се иска неговата отмяна ведно с всички законни последици. Ответникът директорът на РДГП - Аерогари не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, намира касационната жалба за неоснователна. Първоинстанционният съд правилно приема, че обжалваните административни актове са законосъобразни. Заповедта, с която на Лаурен Секжуан е приложена принудителна административна мярка "принудително отвеждане до границата на Република България" е издадена от компетентния по смисъла на чл. 44, ал. 1 от ЗЧРБ орган, съдържа предвидените в чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити, включително фактическите основания за издаването й. Избраната от административния орган принудителна административна мярка е предвидена в разпоредбата на чл. 41, т. 3 от ЗЧРБ и е приложена, след като са осъществени законовите предпоставки за това. Съгласно цитираната норма принудително отвеждане до границата на Република България се налага, когато се установи, че чужденецът е влязъл и пребивава в страната с неистински или с преправен документ за задгранично пътуване или със заместващ го документ. В разглежданата хипотеза е доказано, че касаторът в настоящото производство е влязъл в страната с подправен документ - немски паспорт, което е установено от експерт по надлежния ред. С това деяние жалбоподателят е нарушил разпоредбите на чл. 8, ал. 1, чл. 19, ал. 1, т. 1 и чл. 36 от ЗЧРБ. При тези данни правилно първоинстанционният съд е приел, че по отношение на чужденеца са изпълнени предпоставките на чл. 41, т. 3 от ЗЧРБ за налагане на предвидената в текста принудителна административна мярка и следователно не са налице основания за отмяна на заповед № ОЧ-7/21.01.2012 г. Ето защо, като е отхвърлил жалбата против този административен акт, първоинстанционният съд е постановил решението си в съответствие със закона. Обоснован е правният извод, че по отношение на Лаурен Секжуан са налице фактическите предпоставки за прилагане на принудителна административна мярка по реда на чл. 41, ал. 1, т. 3 от ЗЧРБ. В този смисъл оспорената заповед № ОЧ-13/1.02.2012 г. за поправка на очевидна фактическа грешка също е законосъобразна - издадена от компетентния орган, при спазване на процесуалните и материалноправни разпоредби. Изписването на т. 2, вместо приложимата т. 3 на чл. 41 от ЗЧРБ в заповедта за прилагане на ПАМ е явна фактическа грешка, допусната от издателя на акта. Действителната воля на административния орган се извежда както от придружителните документи по преписката, сочещи основанието за проведеното административно производство, така и от изложените в заповедта фактически основания за прилагане на мярката "принудително отвеждане до границата на Република България". Затова законосъобразно компетентният административен орган, със своя заповед № ОЧ-13/1.02.2012 г., е отстранил допуснатата явна фактическа грешка. Този акт е неразделна част от заповедта за прилагане на ПАМ, с него е отстранено несъответствието между формираната истинска воля на административния орган и нейното външно изразяване в писмения текст на заповедта. Неоснователно е и възражението на касатора, че от диспозитива на съдебното решение не е ясно в коя заповед е допусната очевидната техническа грешка. Действително, само в диспозитива съдът е изписал като поправена заповед № ОЧ-13/1.02.2012 г. на ВНД директор на РДГП - Аерогари, но тук се касае за допусната в съдебното решение явна фактическа грешка, която може да бъде отстранена по съответния, предвиден в закона, ред. Предвид изложеното, обжалваното решение на Административен съд - София град е правилно и следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд