Решение № 7358 от 3.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13730/2008 г.

Решение № 7358 от 3.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13730/2008 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Производство е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Директора на Окръжна следствена служба - гр. Пазарджик за отмяна на Решение № 643 на Министерския съвет на Република България от 13 октомври 2008 г. с което се отнема поради отпаднала нужда от Министерство на правосъдието правото на управление върху части от имоти публична държавна собственост, съгласно приложението и за безвъзмездно им предоставяне за управление на Министерството на вътрешните работи. В жалбата се поддържа, че с оспореното административно решение, с което е отнето от Министерството на правосъдието правото да управлява части от имоти - публична държавна собственост, съгласно приложение към т. 1 на решението - 13 бр. кабинети в ОДМВР - Пазарджик, (находящи се в РПУ гр. Панагюрище, гр. Септември, гр. Пещера и гр. Велинград) представлява сграден фонд, предоставен за ползване на Окръжната следствена служба - гр. Пазарджик. Прокуратурата на Република България на основание § 111 от ЗИД на Закона за съдебната власт (ЗСВ), обн., ДВ, бр. 33 от 30.04.2009 г. е правоприемник на активите, пасивите, архива и другите права и задължения на Националната следствена служба и на окръжните следствени служби) като правоприемник на правата и задълженията на Окръжната следствена служба - Пазарджик, поради което следва да се конституира като жалбоподател. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доказателствата по делото прие следното: Съгласно чл. 15, ал. 2 от ЗДС Министерския съвет е компетентния орган да управлява публичната държавна собственост, респективно в точно изброените в чл. 17 от ЗДС случаи да ги отнема с решение. Правното основание за издаването на оспореното решение на МС е именно чл. 17 от ЗДС, като са отнети от Министерство на правосъдието изброените в приложението сгради и помещения и са предоставени на МВР поради отпаднала нужда. По делото са събрани многобройни доказателства във връзка с установената фактическа обстановка, обективирана в становището на Министерство на правосъдието, относно неправомерно отнемане на изчерпателно изброени помещения, в които са настанени магистрати и служители, които ще останат без работни места, поради липса на други и алтернативен вариант за компенсация на министерство на правосъдието да придобие право на стопанисване и управление на част от сградата на дирекция "Национална полиция" - помещения за администрацията на министерство на правосъдието. В конкретния случай и в съответствие с разпоредбите на ЗСВ и Конституцията на РБългария следва да се приеме, че е налице пряко засягане интересите и правата на органите на съдебната власт. Нарушен е основният принцип прокламиран в Конституцията на РБ за независимостта и обществената значимост на съдебните институции, както и на установените взаимоотношения между отделните власти. Не е отчетено и специфичното предназначение на някои от помещенията, което налага самостоятелното им използване /разпити на свидетели, обяснения по преписки и други/. В конкретния случай с акт на МС се нарушават норми скрепени с Конституцията на РБ и се приема акт, с който безусловно се накърняват правата и интересите, престижа на съдебните институции и затова е налице правен интерес от оспорването на решението. Вярно е, че при упражняването на правомощията си по чл. 106 от Конституцията МС извършва разпоредителни действия с имотите публична държавна собственост, които се ползват от държавни институции извън системата на изпълнителната власт. В даденото тълкуване на КС в решение № 14 от 12.09.1995 г. по к. д. 23/1995 г. тези разпоредителни действия представляват управленческа дейност облечена във форма на съответни актове, чрез които обекти на публичната държавна собственост се предоставят, разпределят и преразпределят на различни държавни органи. Когато с тези разпоредителни действия се засяга имуществото на други конституционно, установени органи извън системата на изпълнителната власт, МС издава едностранно актове само със съгласието на тези органи. По силата на чл. 130а, т. 2 от КРБ министърът на правосъдието управлява имуществото на съдебната власт. Това правомощие е посочено и в чл. 387 от Закона за съдебната власт. По делото липсва такова съгласие. В приложеното становище на МП от № 04-02-193 от 30.09.2008 г. е видно от съдържанието му, че то не съдържа такова съгласие каквото изисква закона. Напротив в него че отразено освобождаването на помещенията ще затрудни изключително много работата на магистратите и служителите. Ето защо оспореното решение № 643 от 13.10.2008 г. на МС е взето в нарушение на материалноправните разпоредби и при погазване на конституционните норми, незачитане правата и нормите регламентиращи нормалните изисквания необходими за работата на органите на съдебната власт и следва да бъде отменено. Водим от горното Върховния административен съд - трето отделение,