Решение № 6413 от 10.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13696/2010 г.

Решение № 6413 от 10.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13696/2010 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Вивиан Зона" ЕООД - гр. Пловдив чрез процесуалния представител адв. Тихомир Стойчев срещу решение № 1216/23.08.2010 г., постановено по адм. дело № 30/2009 г. по описа на Пловдивския административен съд, с което е частично отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 160801024/22.10.2008 г., потвърден в същата част с решение № 861/11.12.2008 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП относно определените данъчни задължения за корпоративен данък за 2007 г. в размер на 20 432,13 лв., ведно с прилежащите лихви. В частта, в която е отменен ревизионния акт за разликата между 25 248,84 лв. и 20 432,13 лв., не е постъпила жалбата и затова решението на съда в тази му част не е предмет на касационен съдебен контрол и е влязло в законна сила. Релевира се оплакване за неправилност на решението в обжалваната му част поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора, макар съдът да приема общия принцип на свобода на договарянето счита, че в разпоредбите на Глава 4 на ЗКПО се съдържа регламентация за предотвратяването на отклонение от данъчно облагане. Според касатора няма забрана за сключването на такъв договор (за доверително управление) между дружеството и физическото лице и позоваването на чл. 15 ЗКПО е неправилно и е неподкрепено с доказателства. Твърди, че паричните средства на дружеството са съхранени в банка, а дали са предприети действия по ефективно управление е въпрос, който засяга дружеството. Подробни съображения, обосноваващи посоченото оплакване се сдържат в касационната жалба, с която се иска отмяна на съдебното решение в обжалваната му част и отмяна на ревизионния акт. Ответникът по касационната жалба дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, редовно призован не е изпратил свой представител и не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като съдът правилно е приложил ЗКПО, а договора за доверително управление на парични средства е сключен по начин, с който е оказано влияние върху размера на данъчния финансов резултат. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: За да отхвърли жалбата първоинстанционният съд е приел, че сключения между дружеството "Вивиан Зона" ЕООД и едноличния собственик на капитала и управител Васил Апостолов договор за доверително управление на парични средства от 27.07.2007 г. е сключен в отклонение на данъчното облагане и попада в обхвата на чл. 15 и чл. 16, ал. 1 ЗКПО, съдържаща регламентация относно предотвратяване на отклонението от данъчно облагане, като се има предвид, че в случая страните по договора са свързани лица. Според съда съотношението между цитираните правни норми с фактите по делото налага да се приеме, че в случая по отношение обсъждането на договора за доверително управление на парични средства и договора за депозит с авансово плащане на лихвата от 8.08.2007 г., който е сключен между Васко Апостолов и "Българска пощенска банка" е налице хипотезата на чл. 16, ал. 1 ЗКПО и води до правилния извод за увеличение на финансовия резултат - чл. 78 ЗКПО. Според съда в договорните отношения между страните наистина съществува принципа на договорната свобода, въведен с нормата на чл. 9 ЗЗД, но в разпоредбите на Глава 4 от ЗКПО се съдържа регламентация на предотвратяването на отклонението от данъчно облагане, което се осъществява именно посредством такива сделки, трансфери, търговски и финансови отношения, осъществени между свързани и несвързани лица, водещи до такова отклонение от облагане. Съдът се е позовал и на заключението на назначената и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза и е направил извод, че данъчният финансов резултат за 2007 г. на дружеството следва да се вземат предвид обичайните сделки от този вид, а именно - сключени договори за банков депозит между юридически лица и съответната база по пазарни цени. Решението на първоинстанционния съд в обжалваната част е правилно. Няма спор по фактите по делото, както правилно е отбелязъл в решението си първоинстанционния съд. "Вивиан Зона" ЕООД и неговия едноличен собственик на капитал и управител Васко Апостолов са сключили т. нар. договор за доверително управление от 27.07.2007 г, по силата на който дружеството предоставя на Апостолов сумата от 5 000 000 евро или 9 779 000 лв. След превеждане на сумата по разплащателна сметка, физическото лице Апостолов е сключил договор за депозит с "Българска пощенска банка" АД от 08.08.2007 г. с авансово плащане на лихвата за срок от 12 месеца при годишна лихва 6,5 %, а лихвата е начислена за целия срок на договора и изплатена на Апостолов един месец, след сключване на договора в размер на 635 635 лв. Спорният между страните въпрос е: Дали сключения договор за доверително управление попада в обхвата на разпоредбите, регламентиращи отклонение от данъчно облагане в ЗКПО, в сила от 01.01.2007 г. Глава 4 от ЗКПО съдържа разпоредби, предвиждащи предотвратяване на отклонение от данъчно облагане, а това са сделки между свързани лица, както и такива между несвързани лица и трансфери, свързани с място на стопанска дейност, като при всичките е налице отклонение от обичайните сделки. В този смисъл чл. 15 ЗКПО регламентира, че когато свързани лица и предмета на договора, сключен между тях оказва влияние върху размера на данъчната основа, отличаваща се от условията между несвързани лица, то е налице отклонение от данъчно облагане. В процесния случай ако дружеството беше внесло процесната сума в банка, то би получило и съответната лихва за срока на вложените парични средства, което е приход. Вместо това, лихвата е получена от физическото лице и макар, че то е едноличен собственик на капитала на дружеството и негов управител, размера на лихвата е постъпила в патримониума не на дружеството, а на физическото лице, поради което се е стигнало до ощетяване на дружеството, а оттам и по- малък финансов резултат, съответно и данък. В този смисъл неоснователно е оплакването на касатора, че съдът е пренебрегнал основния принцип в договорните отношения, а именно свобода на договарянето, регламентиран в чл. 9 ЗЗД. Съдът не е оспорил този принцип, но правилно е отразил в решаващите си мотиви, че с оглед постигане целите на данъчното облагане, законодателят е въвел изисквания относно някои сделки, които водят отклонение от данъчно облагане. Именно за целите на данъчното облагане е и цялата Глава 4 ЗКПО - чл. 15, чл. 16 и чл. 17. Преценката за отклонение от данъчно облагане се извършва при сравнение на същите сделки при обичайни пазарни условия или при несвързани лица, в зависимост коя от хипотезите, визирани в посочените правни норми е налице. В този смисъл правилно съдът е кредитирал заключението на съдебно-счетоводната експертиза, която е изследвала условията на едногодишни депозити в лева към 01.08.2007 г за юридически лица (корпоративни клиенти на пет банки) и е определен размера на лихвата за периода 08.08.2007 г. - 31.12.2007 г. (а не за цялата календарна година, както е определено в ревизионния акт), която ревизираното дружество би получило върху сумата от 9 779 000 лв. Размера на лихвата като приход, който е следвало да бъде отчетен от дружеството е 204 321,34 лв. Затова е неоснователно оплакването на касатора, че съдът не е съобразил, че органите по приходите не са обосновали какви са условията на подобен вид сделки между несвързани лица, тъй като видно от съдебно-счетоводната експертиза в голямата си част размера, който органите по приходите са приели, че е в отклонение на данъчно облагане е потвърден от съда (ревизионният акт е отменен за разликата между 25 248,84 лв. и 20 432,13 лв.). Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е постановено при стриктно спазване на приложимия материален, данъчен закон - ЗКПО, поради което като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,