Решение № 5420 от 22.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11875/2013 г.

Решение № 5420 от 22.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11875/2013 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Хеликс" ООД, представено от адв. Терзиева,, срещу решение № 1605/12.07.2013 г. на Административен съд Пловдив по адм. д. № 279/2013 г., с което отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № 261203433/10.10.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Пловдив, ИРМ Смолян в частта относно отказаното право на приспадане на данъчен кредит на "Хеликс" ООД в данъчни периоди от м. 08.2010 г. до м. 12.2010 г. и в д. п. м. 01, 04, 05, 06, 08. 10 и 11.2011 г. общо в размер на 119 978.79 лв. и са установените задължения за закъснителни лихви в размер 16 609.68 лева. Упреците на касатора са към оценъчната дейност на съда при доказването. Приема, че е доказано осъществяването на предпоставките за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит по доставките, за които то е отречено от приходната администрация. Иска отмяна на решението /включително в частта му за разноските/ и на РА. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив отрича основателността на касационната жалба. Заключението на прокурора е за неоснователност на жалбата. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: С оспорената пред Административен съд Пловдив част от ревизионен акт е отречено правото на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 119 978.79 лева на ""Хеликс" ООД, упражнено в данъчни периоди м. 08.2010 г. до м. 12.2010 г. и в д. п. м. 01, 04, 05, 06, 08. 10 и 11.2011 г. по доставки на "Янмар" ООД, за които са издадени 31 бр. фактури с предмет царевица и съпътстваща доставка на транспортна услуга. В решението на директора на Дирекция "ОДОП" е констатирана грешка в РА, като размерът на установените задължения е 115 284.07 лева, което не съответства на общия размер на отказания данъчен кредит 119 978.79 лева. Отказът за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит е обоснован с резултатите от насрещна проверка на доставчика, предходните нему 11 доставчици и на част от предходните на тях. Предвид предмета на доставките - родово определени вещи и с позоваване на разпоредбата на чл. 24 от ЗЗД е изключено преминаването на собствеността заради неустановеното индивидуализиране на вещите, а съответно и възникването на данъчно събитие със задължението за начисляване на ДДС. Като неубедително е определено доказването с договорите за продажба на зърно с прекия и на него с предходните доставчици, приемо предавателни протоколи, кантарни бележки, пропуски за извоз заради противоречието им с представените като доказателства за транспортирането му пътни листове и недоказаното своене от доставчика на превозните средства, посочени в пътните листове, в някои от документите за предаване и в справките от предходните доставчици. Начисляването на данъка без да е налице данъчно събитие е определено като неправомерно и изключващо правото на данъчен кредит при действието на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. За да отхвърли оспорването на РА, съдът е възприел изводите по фактите и правото на приходната администрация. Констатирал е противоречие между приемо-предавателните протоколи към всяка от фактурите, сочещи място на предаване на стоките гр. Първомай; транспортните документи, в които начална и крайна точка е гр. Първомай, а не обекта на жалбоподателя в с. Крепост и показанията на св. Янков /управител на дружеството доставчик/. Изключена е релевантността на заключението на ССЕ, доколкото се основавало само на счетоводни записвания. Решението е неправилно. С арг. от чл. 154, ал. 1 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК процесуалната тежест да докаже осъществяването на предпоставките за възникване на субективното публично право на данъчен кредит е за данъчния субект. Тези предпоставки включват притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС и действително придобиване на собствеността върху стоките, респ. получаване на услугите предмет на облагаемата доставка - чл. 68, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 6, чл. 9 и чл. 25, ал. 2 от ЗДДС. Установяването на предпоставките за данъчното предимство следва да се проведе с убедителността на пълно доказване. Тезата на приходната администрация е за отсъствие на данъчно събитие по чл. 25, ал. 1 от ЗДДС, доколкото не е установено индивидуализирането по реда на чл. 24, ал. 2 от ЗЗД на родово определените вещи предмет на спорните доставки, като условие за преминаване на собствеността върху тях, което да се възприеме като доставка на стоки по чл. 6, ал. 1 от ЗДДС. Изключено е индивидуализирането да е извършено чрез предаване заради несъответствията в твърденията на РЛ относно начина на превозване на стоките, пътните листове и приемо-предавателните протоколи и липсата на доказателства за своенето от доставчика на превозните средства, с които е транспортирана стоката. По хипотеза приходната администрация е трето лице за правоотношението между доставчика и получателя и представите за съществуването, съдържанието на правоотношението и изпълнението на задълженията по него /когато са релевантни за установяваните публични задължения/ се формират от създадените от страните информационни следи. Очакването на ДЗЛ е приходната администрация да се довери на съставените за изпълнението частни документи и да приеме осъществяването на предпоставките за възникване на правото на приспадане. Основателно е оплакването на касатора за опущения на съда при преценката на доказателствата - чл. 236, ал. 2 от ГПК. Преценката е познавателна дейност на съда, при която се формира вътрешното му убеждение за съществуване на правно и/или доказателствено релевантните факти от значение за решаване на спора. В обхвата на преценката следва да се включат всички събрани доказателства /вж. чл. 12 от ГПК/, като по хипотеза събрани са само тези, които са допустими, относими и необходими /така вж. чл. 159, ал. 1 от ГПК/. Изначалното изключване от обхвата на преценката на част от доказателствата - заключението на ССЕ, договорите за лизинг от 31.01.2007 г. и от 26.01.2007 г., договорите за продажба между "Янмар" ООД и "Хеликс" ООД, представените след приемане на заключението на ССЕ счетоводни документи, както и липсата на задълбочена преценка на част от другите доказателствени източници - показанията на св. Янков, приемо-предавателните протоколи и пътни листове, както и на конкретна съпоставка на доказателствата е несъвместимо с изискванията на чл. 236, ал. 2 и чл. 12 от ГПК. Процесуалните опущения на първостепенния съд са преодолими по реда на чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК с отмяна на постановеното от него решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. В новото първоинстанционно производство следва да се извърши преценка на доказателствата, съобразена с правилата на чл. 236, ал. 2 и чл. 12 от ГПК. В обхвата й да се включат всички събрани допустими, относими и необходими доказателства. Да се съобрази обстоятелството, че при транспорт за сметка на доставчика не се основава на закона очакването за наличие на информационна следа за транспорта при получателя. Не следва да се игнорират като индиции за получаването на стоките последващото им използване за независимата икономическа дейност на получателя и наличието или липсата на плащане. При изследването на предпоставките на правото на приспадане и определяне на обхвата на доказване да се съобразят разясненията на СЕС в решението по съединени дела С-80/11 и С-142/11 относно значението на произхода на стоката. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение