Решение № 12613 от 13.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8422/2020 г.

Решение № 12613 от 13.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8422/2020 г., IV о., докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от началника на Гранично полицейско управление – С. към РДГП – Аерогари при ГДГП – МВР чрез юрисконсулт А. Н. против решение № 2399 от 5.05.2020 г. по адм. дело № 1781/2020 г. на Административен съд – С. град. С него е отменена, като незаконосъобразна заповед № 81770 Ч-18 от 30.01.2020 г. Твърди се, че решението не съответства на закона и е необосновано – отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна А. М. изразява чрез адвокатите Е. Бастрев и Е. П. становище за неоснователност на касационната жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Мотивира се с установения факт, че чужденецът е използвал подправен документ, което е законова индиция за наличието на опасност да се укрие. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от А. М. чрез адвокат Бастрев против заповед № 81770 Ч-18 от 30.01.2020 г. на началника на Гранично полицейско управление – С. към РДГП – Аерогари при ГДГП за принудително настаняване на чужденец в специален дом за временно настаняване на чужденци към Дирекция "Миграция" – МВР. Възраженията са за допуснати нарушения на административните правила, тъй като заповедта е връчена при отказ, а чужденецът изобщо не владее български език и не му е разяснено какво е нейното съдържание. Твърди се още, че в заповедта не са посочени мотивите за налагането й, както и не е е конкретизирано в коя от двете хипотези се издава. Третото възражение е, че той има сключен граждански брак с българска гражданка през 2012 г. и има постоянен адрес. И. хуманитарен статут от 2003 г. Развити са доводи за съществуващата по отношение на него заплаха от връщане в [държава], като страна по произход. Към жалбата са описани, като приложения: 1. Акт за граждански брак; 2. Полицейска заповед за издирване в [държава]; Два броя молби от 31.01.2020 г. за предоставяне на хуманитарен статут и за временна карта за чужденец без документи. Видно от превода на заповедта, тя няма дата. А двете молби са представени само като първа страница и то със залепен в лявата им страна касов бон за платена услуга, поради което, нито установяват в цялост съдържанието и исканията в тях, нито факта на подаването им. Отделен е въпросът, че те следват датата на издаване на оспорената заповед, както и нямат отношение към производството по преценка на законосъобразността й. Съдът е събрал административната преписка по налагане на принудителната административна мярка (ПАМ) и с определение от 19.02.2020 г. е указал на жалбоподателя, че носи доказателствена тежест за установяване на съществуващите обстоятелства, посочени в жалбата, от които черпи благоприятни за себе си факти. Други доказателства извън приложените и описани такива в жалбата, не са представени. Фактическата обстановка е установена въз онова на данните в административната преписка, като съдът изцяло е възприел всички констатации на органите на МВР при опита на чужденеца да напусне България в посока Лондон с преправен паспорт. Въз основа на тях са развити и правните изводи. Приел е, че се касае за наложена мярка в хипотезата на чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ във връзка с чл. 39 а, т. 2, без, обаче, административният орган да мотивира фактически данни, че жалбоподателят възпрепятства изпълнението на заповедта за връщане или има опасност да се укрие. Посочил е, че от събраните доказателства не се установява обоснова вероятност лицето да се отклони от изпълнението на наложената му ПАМ – принудително отвеждане до границите на Република България. В мотивите не е посочена и опасност то да се укрие, поради което не следва да се преценява наличието или липсата на тези обстоятелства. Изцяло извън контекста на установените по делото факти, съдът подробно е обсъждал хипотеза на чужденец, без документи за самоличност. Без да прецени конкретните данни по преписката, се е позовал на задължение на административния орган да разгледа индивидуалния случай. Счел е, че заповедта не е съобразена с материалния закон и я е отменил. Така постановеното решение е неправилно. Безспорно установено е по делото, че на 29.01.2020 г. в 17. 50 ч. чужденецът, придружен от съпругата си, се е явил на летище С. за излитане с полет на британските авиолинии за Лондон. При извършената проверка на представения документ за самоличност – паспорт № [номер], издаден на 5.12.2019 г. е установено, че той протича в система Интерпол, като невалидна бланка на национален документ за самоличност на чужд гражданин. По този повод е извършена още на същата дата и на самото летище проверка за идентичност на лицата от снимките, на паспорта, на удостоверението за пътуване зад граница на чужденец с хуманитарен статут и на разрешението за пребиваване на член на семейството. Резултатите от обследването са обективирани в два протокола, също от 29.01.2020 г. Първият е № 107 с отразени резултати за обстоятелството, че снимките са на едно и също лице, но паспортът е преправен – с подменена персонализирана страница. С втория протокол № 108 е установена истинност на удостоверението за пътуване зад граница на чужденец с хуманитарен статут, но е с изтекъл срок на валидност. На следващия ден – 30.01.2020 г. началникът на група ГКПП - Аерогара С. в изпълнение на служебните си задължения, установените факти при опита на чужденеца да напусне страната и при анализа на представените за целта документи е изготвил предложение рег. № 8177 р-2583 за налагане на три принудителни административни мерки: Първата е на основание чл. 41, т. 5 ЗЧРБ – връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна. Втората е забрана за влизане в Република България за срок от пет години. Третата е на основание чл. 44, ал. 6, ал. 8 и ал. 10 – настаняване в специален дом за временно настаняване на чужденци до отпадане на пречките за връщане и организиране извеждането на чужденеца от страната. Въз основа на предложението е издадена и оспорената заповед. В мотивите й органът се е позовал на две обстоятелства: едното е съществуващи пречки за връщане на жалбоподателя в страната му; второто са мотивите, залегнали в предложението. По този начин той е приобщил, като мотиви и всички отразени в предложението обстоятелства, между които и опита на чужденеца да напусне страната с преправен документ за самоличност. Поради това изводите на административния съд за липса на мотиви в заповедта са напълно необосновани. Необосновано е и обсъждането на хипотезата "чужденец без документи за самоличност". Внимателният прочит на преписката показва, че подобен израз се съдържа в онази част от предложението от 30.01.2020 г. за налагане на трите ПАМ, в която се описват индивидуализиращите чужденеца лични данни. С оглед всички обстоятелства по преписката е логично той да бъде записан, като лице без документ за самоличност, тъй като преправеният паспорт няма естеството на такъв документ и дори изобщо не може да се интерпретира, като документ. Необоснован е и изводът на административния съд за материална незаконосъобразност на заповедта. Оспорената мярка е с правно основание чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ. Налагането й в настоящия случай се базира на установеното наличие на двете законови предпоставки при условията на кумулация: наложена принудителна административна мярка по чл. 39 а, ал. 1, т. 2 и наличие на опасност от укриване. Понятието "опасност от укриване на чужденец, спрямо когото е наложена ПАМ па чл. 39, ал. 1, т. 2 е легално дефинирано в § 4 в ДР на ЗЧРБ. Относима за случая е хипотезата, при която с оглед на фактическите данни може да се направи обосновано предложение, че лицето ще се опита да се отклони от мярката. Сред примерно изброените данни е включено и обстоятелството "притежаване на подправени документи". Притежаването на такъв паспорт и опитът на чужденеца с него и с удостоверение за пътуване зад граница на чужденец с хуманитарен статут, който е с изтекъл срок на валидност, да напусне страната, правят вероятна опасността той да се укрие. Жалбоподателят се е опитал да обори тази вероятност с твърденията си в жалбата. От тях е доказано само сключването на граждански брак с българска гражданка. Дори и да се приеме, че на следващия ден след издаване на заповедта за налагане на оспорената ПАМ, той е поискал издаване на временна карта за чужденец без документи и предоставяне на хуманитарен статут (които не са доказани от приложенията към жалбата), то това са обстоятелства, които са неотносими към законосъобразността на заповедта. Напълно неотносима към нея е и представената полицейска заповед, описана в т. 2 от приложенията към жалбата. Като не е съобразил тези обстоятелства и е отменил заповедта, поради наличие на отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 4 АПК, административният съд е постановил неправилно решение. Същото следва да се отмени и спорът се реши по същество с отхвърляне на подадената жалба. С оглед изхода на делото и направеното искане от юрисконсулт А. Н., ответникът по касационната жалба следва да заплати сумата 70 лева разноски за държавна такса и 100 лева за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. За първоинстанционното производство не следва да се присъждат разноски, тъй като такива не са своевременно поискани от съда. Водим от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение