Решение № 14924 от 10.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7205/2014 г.

Решение № 14924 от 10.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7205/2014 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по реда на чл. 185 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба, подадена от "Изамет 05" ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Дупница, представлявано от управителя Илия Георгиев Златанов, срещу Наредба № 1 от 04.03.2002 г. за условията и реда за придобиване и признаване на правоспособност за упражняване на професии по управление на товароподемни кранове и подвижни работни площадки (Наредбата). Жалбоподателят е изложил твърдения за противоречие на Наредбата с чл. 45, ал. 2 от Закона за техническите изисквания към продуктите (ЗТИП). Иска отмяна на подзаконовия нормативен акт изцяло. В хода на производството по делото е постъпила втора жалба срещу същия нормативен акт, подадена от "Елби плюс" ООД, със седалище и адрес на управление в гр. София, представлявано от управителя му Красимир Мирчев Василев. Този жалбоподател е изложил твърдения за противоречие на чл. 9, ал. 1, т. 4 от Наредбата с чл. 108 на Наредбата за безопасна експлоатация и технически надзор на повдигателни съоръжения, приета с ПМС № 199 от 10.09.2010 г., издадена на основание чл. 31 от ЗТИП. Иска отмяна на следния израз на чл. 9, ал. 1, т. 4 от Наредбата, а именно: "за което инспекторите на ГД "ИДТН" извършват технически прегледи на крановете или площадките". Ответниците - Министерство на образованието и науката и Министерство на труда и социалните грижи, считат подадените жалби за неоснователни. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че жалбите са основателни и следва да се уважат. Върховният административен съд, пето отделение намира, че и двете жалби са процесуално допустими. Разгледани по същество първата е неоснователна, а втората е основателна, по следните съображения: По първата жалба. Съгласно чл. 45, ал. 2 на ЗТИП Министърът на образованието и науката и министърът на труда и социалната политика по предложение на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор приемат наредби за условията и реда за придобиване на правоспособност за упражняване на професии по обслужване на съоръжения с повишена опасност и за признаване на такава правоспособност, придобита в държава - членка на Европейския съюз и на Европейското икономическо пространство, в Швейцария и в трети държави . Издадената въз основа на този текст Наредба № 1 от 04.03.2002 г. е за условията и реда за придобиване на правоспособност за упражняване на професии по управление на товароподемни кранове и подвижни работни площадки. С жалбата е поставен въпросът понятието "упражняване на професии по управление на товароподемни кранове и подвижни работни площадки" включва ли се в понятието "обслужване на съоръжения с повишена опасност" и ако не, то тогава административните органи са излезли от правомощията им, произтичащи от разпоредбата на чл. 45, ал. 2 от ЗТИП. За да се отговори правилно на този въпрос следва да се изследва значението на глагола "обслужвам". Значението на глагола "обслужвам" по отношение на това какво обслужвам е: "управлявам, поддържам машина, автомат и др. " (Учебен тълковен речник на българския език, изд. Иван Габеров, ISBN 954-9607-25-9, 2000 г.). Видно е, че управлението на съоръженията с повишена опасност, каквито безспорно са и товароподемните кранове и подвижни работни площадки, се включва в обслужването им. Поради това се налага извод, че обжалваният подзаконов нормативен акт не е издаден извън правомощията, дадени от закона на компетентните административни органи. Тази наредба е само една от многото, които биха могли да бъдат издадени въз основа на чл. 45, ал. 2 от ЗТИП и отнасящи се до условията и реда за придобиване на правоспособност за упражняване на професии по обслужване на съоръжения с повишена опасност и за признаване на такава правоспособност, придобита в държава - членка на Европейския съюз и на Европейското икономическо пространство, в Швейцария и в трети държави. Ето защо първата жалба се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Що се отнася до втората жалба, съдът намира, че същата е основателна и следва да се уважи. Съгласно оспорения чл. 9, ал. 1 от процесната наредба провеждането на курсове за правоспособност се извършва след издаване на писмено разрешение от началника на регионалния отдел на ГД "ИДТН", в чийто район ще се провежда обучението. Разрешението се издава 10-дневен срок след удостоверяване със съответните документи от организатора на курса наличието на следните обстоятелства: 1. кандидати за обучение, които отговарят на изискванията на чл. 4, т. 2 и т. 4, и чл. 7; 2. материално-техническа база; 3. учебен план и учебни програми, съгласувани от главния директор на ГД "ИДТН"; 4. безопасни и подходящи за практическо обучение и провеждане на изпити товароподемни кранове или подвижни работни площадки, за което инспекторите на ГД "ИДТН" извършват технически прегледи на крановете или площадките, а така също и съгласие на собственика им за провеждане на практическото обучение и/или изпитите на практика на неговите кранове или площадки; лектори по теория и практика на професията. Съдът счита, че действително разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 04.03.2002 г., която регламентира условията и реда за придобиване на правоспособност за упражняване на професии по управление на товароподемни кранове и подвижни работни площадки, издадена на основание чл. 45, ал. 2 от ЗТИП, противоречи на чл. 108 на Наредбата за безопасна експлоатация и технически надзор на повдигателни съоръжения, приета с ПМС № 199 от 10.09.2010 г., издадена на основание чл. 31 от ЗТИП. Втората наредба е подзаконов нормативен акт, уреждащ материята за техническите прегледи на повдигателните съоръжения. Изрично в чл. 42 от ЗТИП е посочено, че редът за извършване на прегледите, проверките и изпитванията по ал. 1 на отделните видове съоръжения с повишена опасност се определя с наредбите по чл. 31. Съгласно чл. 12 от Закона за нормативните актове, актът по прилагане на закон може да урежда само материята, за която е предвидено той да бъде издаден. Наредба № 1 от 04.03.2002 г. урежда материя, която е свързана с условията и реда за придобиване на правоспособност за упражняване на професии по управление на товароподемни кранове и подвижни работни площадки. Материята, свързана с осигуряване на безопасна експлоатация на подемните съоръжения с повишена опасност и начинът за осъществяване на технически надзор за това е уредена с Наредбата за безопасна експлоатация и технически надзор на повдигателни съоръжения, приета с ПМС № 199 от 10.09.2010 г. Ето защо, не следва да се прилага нормата на чл. 9, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1, в частта: "за което инспекторите на ГД "ИДТН" извършват технически прегледи на крановете или площадките", тъй като тази материя е уредена от чл. 108 на Наредбата за безопасна експлоатация и технически надзор на повдигателни съоръжения, приета с ПМС № 199 от 10.09.2010 г., издадена на основание чл. 31 от ЗТИП. На практика приложението на първата цитирана норма в оспорената й част означава, че преди всеки курс на обучение крановете и подвижните работни площадки трябва да преминат през технически изпитания за изправност, което като резултат води до извършването на 6 прегледа годишно за техническа изправност на съоръженията. Това противоречи на разпоредбата на чл. 108, ал. 1 от специалната и по-нова наредба, където конкретните срокове за извършване на техническите прегледи на съоръженията са фиксирани като продължителност за отделните видове прегледи съобразно визираните различни хипотези. В заключение, разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 4 от Наредбата следва да се отмени в частта "за което инспекторите на ГД "ИДТН" извършват технически прегледи на крановете или площадките", а в останалата му част оспорването на подзаконовия нормативен акт следва да се отхвърли като неоснователно. При този изход на делото основателно е искането на пълномощника на "Елби плюс" ООД за присъждане на направените разноски по делото в размер на 470 лева, за чието заплащане следва да се осъдят ответниците. Предвид изложените съображения и на основание чл. 193, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение