Решение № 39 от 7.03.2016 г. на ВКС по н. д. № 1534/2015 г.

Решение № 39 от 7.03.2016 г. на ВКС по н. д. № 1534/2015 г., III н. о., НК, докладчик съдията Антоанета Данова Производството е образувано по касационна жалба, депозирана от адв. А., защитник на подсъдимата Т. М. И. срещу нова въззивна присъда от 10.11.2014 г., постановена по внчхд № 3033/2014 г. по описа на Софийски градски съд, НО, на основание чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения се аргументира с липса на цялостна преценка на събраните доказателства. Твърди се, че подсъдимата не е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението, в което е била обвинена . Посочва се, че диспозитива, отразен в частната тъжба не съответства на обстоятелствената й част, което е довело до накърняване процесуалните права на подсъдимата. Моли се да бъде отменен атакувания въззивен съдебен акт или делото върнато за ново разглеждане. В съдебното заседание пред ВКС, защитникът на подсъдимата счита, че в случая е налице хипотезата на чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК, поради което наказателното производство следва да бъде прекратено. Посочва, че е изтекла абсолютната давност за наказателно преследване за инкриминираното на подсъдимата престъпление. Подсъдимата Т. И. изрично заявява, че желае наказателното производство по делото да бъде прекратено. Повереникът на частния тъжител взема становище за прекратяване на делото, поради изтекла давност. Представителят на ВКП също счита, че са налице предпоставките на чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК, поради което наказателното производство следва да бъде прекратено. В последната си дума подсъдимата отново заявява, че желае наказателното производство да бъде прекратено. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение като обсъди доводите, релевирани в касационната жалба, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното: С присъда от 12.02.2013 г., постановена по нохд № 3585/2011 г., Софийски районен съд, НО е признал подсъдимата Т. М. И. за невиновна в това, че на 11.10.2010 г. в [населено място], чрез статия озаглавена /наименование/, разпространена по друг начин-чрез интернет сайт /наименование/ да е разгласила позорни обстоятелства за С. П. М., поради което и на основание чл. 304 от НПК я е оправдал по обвинението й за извършено престъпление по чл. 148, ал. 2, пр. 1 във вр. с ал. 1, т. 2 пр. 2 във вр. с чл. 147, ал. 1 пр. 1 от НК. По жалба, депозирана от повереника на частния тъжител С. М. пред Софийски градски съд е било образувано внчхд № 3033/2014 г., по което е била постановена нова въззивна присъда № 282 от 10.11.2014 г., с която подсъдимата Т. И. е била призната за виновна в това, че на 11.10.2010 г. в [населено място], чрез статия озаглавена /наименование/, разпространена по друг начин-чрез интернет сайт /наименование/ е разгласила позорни обстоятелства за С. П. М., поради което и на основание чл. 148, ал. 2 пр. 1 във вр. с ал. 1, т. 2 пр. 2 във вр. с чл. 147, ал. 1 пр. 1 от НК е била осъдена на наказание глоба в размер на 5000 лв. и обществено порицание, което да се изпълни чрез прочитане на присъдата пред колектива на ОДЗ 100. На основание чл. 189 от НПК в тежест на подсъдимата Т. И. са били възложени направените от частния тъжител разноски по делото в размер на 1000 лв. Върховният касационен съд като съобрази, че предвидената санкция за инкриминираната престъпна дейност на подсъдимата Т. И. по чл. 148, ал. 2 пр. 1 във вр. с ал. 1, т. 2 пр. 2 във вр. с чл. 147, ал. 1 пр. 1 от НК е глоба от пет хиляди до петнадесет хиляди лева и обществено порицание и обстоятелството, че претендираното от частния тъжител деяние е осъществено на 11.10.2010 г., намери, че абсолютната давност за наказателно преследване за това обвинение е изтекла. И това е така, тъй като съгласно чл. 81, ал. 3 от НК, независимо от спирането или прекъсването на давността, наказателното преследване се изключва по давност, ако е изтекъл срок, който надвишава с 1/2 срока, предвиден в чл. 80 от НК. Предвидения в чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК срок е три годишен / в тази хипотеза попада санкцията, предвидена за престъплението по чл. 148, ал. 2 от НК/, който увеличен с 1/2 възлиза на четири години и шест месеца. Абсолютната давност за наказателно преследване, съобразно датата на осъществяване на деянието 11.10.2010 г., е изтекла на 11.04.2015 г. - във времето след постановяване на въззивната присъда и преди образуване на касационното производство. Доколкото основанието по чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК /изтичане на предвидената в закона давност/ е разкрито в съдебното заседание пред ВКС, подсъдимата, след направено запитване дали желае прекратяване на наказателното производство или то да продължи с разглеждането му по същество, изрично направи искане за неговото прекратяване. С оглед процесуалната позиция на подсъдимата, за ВКС не съществува друга възможност, освен да упражни правомощието си по чл. 354, ал. 1, т. 2 от НПК, без да разглежда доводите по съществото на делото, релевирани в касационната жалба. Предвид изхода на делото и на основание чл. 190, ал. 1 от НПК разноските, направени от подсъдимата в размер на 1600 лв. следва да бъдат възложени на частния тъжител. По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение