Решение № 16950 от 11.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15613/2018 г.

Решение № 16950 от 11.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15613/2018 г., VII о., докладчик председателят Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Х. Бадаров срещу решение № 1977 от 06.11.2018 г. по адм. д. № 1955/2018 г. на Административен съд Бургас, с което е отхвърлена подадената от него жалба срещу решение рег. № 304 р-17713/11.07.2018 г. на началника на РУ Несебър при ОД на МВР гр. Бургас за отказано издаването на разрешение за носене, употреба и съхранение на един брой късо бойно оръжие и боеприпаси за него. Излага касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Неправилно съдът приел, че не е установена реална съществуваща опасност, която предполага необходимостта от самоотбрана независимо че е предоставил като доказателство банково извлечение, от което е видно, че в рамките на 51 календарни дни е направил 21 вноски на обща стойност 139 823 лв. и пояснил, че това е обичайна практика, които обстоятелства имат пряко отношение за повишения риск от посегателства към личността му. Съдът не направил разлика между ежедневно рутинно боравене с немалки парични суми в брой както е в неговия случай и спорадичните случаи на разплащания в брой от всеки гражданин, които дейности не са явни и общоизвестни. Съдът неправилно релевирал приложното поле на чл. 6, ал. 2 от ЗОБВВПИ - в случая жалбоподателят се е позовал на хипотезата на ал. 3 от същата норма, а именно — необходимост от самоотбрана с гражданска цел. Жалбоподателят преценил, че обичайните му ежедневни занятия - работа на две места, ежедневно движение с цел отчитане и внасяне в банка на касовите вземания на дружествата, пътуване от дома до местоработата на повече от 30 км — Свети Влас, Слънчев Бряг, Бургас поставят в повишен риск живота и здравето му и на хората около него и се възползвал от правото, което му дава закона да повиши възможността си за самоохрана. Поискал издаване на шесто поред разрешение за носене, съхранение и употреба на един брой късо бойно оръжие и боеприпаси, като и за него посочил идентични с предходните разрешения мотиви. От 26.06.2001 г. до 30.06.2018 г. пет пъти без прекъсване му е издавано разрешение за носене, употреба и съхранение на един брой късо бойно оръжие и боеприпаси, като няма промяна във фактите и обстоятелствата, при които е искал издаването им. Дългият период, през който е извършвал съответните дейности усилва нуждата за самоохрана, административният орган фактически отрекъл съществуването на възможността, която се дава на гражданите съгласно чл. 6, ал. 3 от закона. Счита за неправилен извода на съда, че от представените доказателства и заявените твърдения не може да се направи заключение, че начинът на живот и средата в която се движи, видът и характерът на работата създават предпоставки за заплаха за живота и здравето му и, че са ирелевантни мотивите, че охраната на ценни пратки и товари се регламентират от ЗЧОД - липсва законово изискване за задължително ангажиране и организиране на частна охрана. Ответната страна не е взела становище. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Жалбата е процесуално допустима, подадена в предвидения от закона срок. Разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли подадената жалба съдът е установил, че в представените мотиви за подновяване на разрешението, жалбоподателят сочи, че служебните му ангажименти включват пренасянето на пари в брой, захранване на банкови сметки, доставяне и предаване на работни заплати, обслужване и на собствените банкови сметки, начин на живот свързан с пътувания по всяко време на денонощието. В допълнително представеното заявление е посочено и че сумите по търговските сделки по които е ангажиран са достигали до размер над 100 000 лева, а изхождайки от обстоятелството, че дистрибутори, търговски представители, включително и охранителни фирми могат да бъдат обект на действия с цел грабеж, и др., твърдял, че съществува потенциална опасност за живота и здравето на него и неговите близки и за финансово ощетяване на дружеството в което работи. Съдът приел, че позоваването на жалбоподателя на трудовата му дейност и боравенето със парични средства не обосновава нуждата от притежание на оръжие, тъй като боравенето с пари лични или служебни не е основателна причина за издаване на разрешение за оръжие. Представените вноски бележки за внесени суми в размер на 6 078, 00 лева, 11 994, 00 лева, 6 806, 00 лева, 6 395, 00 лева и 6 269, лева, от Бадаров по сметка на "Ротер" ООД, също не обосновават тази нужда, тъй като посредством тях се установява, че жалбоподателя е направил тези парични вноски в полза на дружеството, но не и от къде ги е взел, съответно, че ги е пренесъл на голямо разстояние, колко дълго време са били в него и че тези действия са свързани с опасност за живота или здравето му. Решението е правилно. В обжалвания пред съда акт са изложени мотиви, че оръжието е необходимо за самоотбрана, във връзка с работата на лицето, свързана с пренасянето на големи парични суми в брой. За да бъде издадено такова разрешение лицата подават заявление, в което се обосновава необходимостта от притежанието на оръжие, т. е. дали начина им на живот, средата в която се движат, работят, отговорностите им са опасни за тяхната личност, здраве и живот. Такива данни в заявлението на Бадаров не се намират, а охраната на обекти, лица и техните права и законни интереси от противоправни посегателства, кореспондира с разпоредбите на закона за частната охранителна дейност. Пренасянето на големи парични суми не е основание за притежаване на огнестрелно оръжие и боеприпаси, при наличната възможност за превод по банков път и при съществуването на закон за ограничаване на плащанията в брой. Извършена е и проверка при която не са събрани категорични доказателства за реална или потенциална опасност за живота и здравето на Бадаров и членовете на неговото семейство, а това съгласно изискванията на чл. 58, ал. 1, т. 10, предложение 1 от ЗОБВВПИ, е основание да не се издава исканото разрешение. Правилно е прието от съда, че съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗОБВВПИ, огнестрелните оръжия в зависимост от предназначението и техническите си характеристики биват за служебни или за граждански цели. В ал. 2 са предвидени огнестрелните оръжия, които могат да се придобиват и съхраняват за служебни цели - охрана на собствеността, за самоотбрана, както и за други разрешени дейности, посочените огнестрелни оръжия, а в ал. 3 тези за граждански цели - самоотбрана, лов, спортни дейности, учебни стрелби, колекциониране и като реквизит за театрални, филмови и други постановки. Охраната на имуществото и обществения ред, извън случаите на самоотбрана, е в правомощията на органите на МВР, респективно на юридически лица, лицензирани по закона за частната охранителна дейност. Съответно издаването на разрешение за носене и употреба на огнестрелно оръжие, с цел осъществяване на охрана (съхранение и транспортиране) на парични средства се извършва по специален ред, съгласно разпоредбите на ЗЧОД и Наредба № I-121/24.06.2004 г., издадена от министъра на вътрешните работи, регламентираща реда за организиране охраната при транспортиране на ценни пратки и товари. Действително не е задължително търговското дружество да ползва частна охрана, но работодателят може да поиска разрешение на служители за носене на оръжие за служебни цели за охрана, което е различно от самоохраната за граждански цели, на която се е позовал жалбоподатея. Съдът е приложил правилно материалния закон, като разграничил хипотезите на чл. 6, ал. 2 и ал. 3 от ЗОБВВПИ и посочил, че изложените мотиви от жалбоподателя не са основание за издаване на разрешение за носене на оръжие за граждански цели, каквото заявление е било подадено, а за служебни цели. Оръжие за самоотбрана може да се поиска за служебни цели и за граждански цели, в случая правилно е прието, че не е налице основание за издаване на разрешение за оръжие за самоотбрана за граждански цели. Обстоятелството, че на жалбоподателя са били издадени пет разрешения за носене и употреба на огнестрелно оръжие за продължителен период от време на същото основание, не означава, че при подаване на последващо заявление за подновяване на разрешението органът не може да прецени отново необходимостта от носене на оръжие за граждански цели, административният орган има задължение отново да извърши проверка, независимо от вече издадените разрешения. Административната практика при издаване на тези разрешения е променена. В касационната жалба се повтарят доводите направени пред административния съд, на които съдът е отговорил. Изложените доводи от същото естество водят до неоснователност на касационната жалба. Като има предвид изложените мотиви, Върховният административен съд, Седмо отделение