Решение № 7823 от 7.9.2022 г. на ВАС, III о.

Българската народна банка e подала касационна жалба срещу решение 1153/19.08.2021 г. по адм. дело 728/2017 г. по описа на Административен съд Варна в частта, в която е осъдена да заплати на Ю. Йовчева обезщетение в размер на 4382,32 лева за имуществени вреди, претърпени в периода 25.07.2014 г. - 06.11.2014 г., вследствие на извършено от Българската народна банка нарушение на правото на Европейския съюз, състоящо се в това, че не е прието решение за обявяване на неналичност на депозитите в Корпоративна търговска банка АД в императивния срок от пет работни дни, съгласно приложимата с директен ефект разпоредба на чл. 1, пар. 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г. относно схемите за гарантиране на депозити. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради необоснованост и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено в обжалваната част с присъждане на направените разноски. Българската народна банка е подала и частна жалба срещу постановеното по същото дело определение 2859 от 5.11.2021 г., с което е отказано изменение на решението в частта за разноските. Поискала е отмяната му като неправилно и присъждането на разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете. Решение 1153/19.08.2021 г. по адм. дело 728/2017 г. по описа на Административния съд - Варна се обжалва и от Ю. Йовчева в частта, в която са отхвърлени предявените от нея искове срещу Българската народна банка: иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди - в частта над уважения до пълния предявен размер от 8692 лева и иск за заплащане на обезщетение в размер на 32 950 лева за имуществена вреда, представляваща разликата между размера на вложенията й в Корпоративна търговска банка АД и изплатения ѝ гарантиран депозит, причинена от неправомерни действия, нарушаващи приложими с директен ефект норми на Общностното право и неправомерно бездействие, изразяващо се в неупражняване на ефективен и ефикасен банков надзор, вменен по силата на чл. 2, ал. 6 от Закона за Българската народна банка. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено в обжалваните части с постановяването на друго, с което изцяло да се уважат предявените искове. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението и определението относно разноските са правилни и следва да бъдат оставени в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Производството пред административния съд е образувано по исковата молба на Ю. Йовчева, с която срещу Българската народна банка са предявени искове, както следва: иск за сумата 500 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени в периода 30.06.2014 г. - 04.12.2014 г. от забавено плащане на гарантирания ѝ депозит от 196 000 лева/100 000 евро/ в Корпоративна търговска банка АД вследствие на незаконосъобразно бездействие на Българската народна банка, изразяващо се в неизпълнение на задължението ѝ да приложи норми от правото на Европейския съюз с директен ефект в областта на изплащане на гарантираните депозити, каквото задължение е имала във връзка с Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 година относно схемите за гарантиране на депозити, изменена с Директива 2009/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009г.; иск за сумата 32 950 лева, съставляваща обезщетение за имуществена вреда, изразяваща се в разликата между размера на вложенията на ищцата в Корпоративна търговска банка АД и изплатения ѝ гарантиран депозит, причинена от неправомерни действия, нарушаващи приложими с директен ефект норми на Общностното право и неправомерно бездействие, изразяващо се в неупражняване на ефективен и ефикасен банков надзор, възложен на Българската народна банка съгласно чл. 2, ал. 6 от Закона за Българската народна банка. В съдебно заседание на 26.06.2019 г. съдът допуснал увеличение на размера на първия от предявените искове от 500 лева на 8692 лева. Ищцата е внесла допълнение в твърденията в смисъл, че претендираното от нея обезщетение представлява изтеклата върху депозитите й законна лихва, дължима за периода на забавено плащане на гарантирания депозит. Административният съд установил, че ищцата е била титуляр на три банкови сметки по сключени с Корпоративна търговска банка АД депозити: в лева, в щатски долари и в евро. Сметките били открити с подписан анекс 95322 към рамков договор за откриване на банкова сметка в щатски долара; подписан анекс 96332 към рамков договор за откриване на банкова сметка Плюс в лева и анекс 135938 за откриване на банкова сметка в евро. На 20.06.2014 г. представители на Корпоративна търговска банка АД внесли в Българската народна банка уведомление за засилено теглене на средства от сметки на клиенти на банката, с което се създал риск от изчерпване на ликвидността и преустановяване на разплащанията, както и на всички видове банкови операции. Уведомлението съдържало искане за прилагане на надзорна мярка, което било мотивирано с предизвикана загуба на доверие, масова паника сред вложителите, което предизвиквало затруднения в изпълнението на паричните задължения на банката към вложителите й. С решение 73/20.06.2014 г. на Управителния съвет на Българската народна банка, изменено и допълнено с решение 74/22.06.2014 г., на основание чл. 115, ал. 2, т. 2 и т. 3 от Закона за кредитните институции, Корпоративна търговска банка АД била поставена под специален надзор за срок от три месеца. Със същото решение били назначени квестори, спряно било изпълнението на всички задължения на търговската банка и дейността й била ограничена. С решение 114/16.09.2014 г. Управителният съвет на Българската народна банка удължил срока на специалния надзор до 20.11.2014 г. С решение 138/06.11.2014 г. Управителният съвет на Българската народна банка отнел лиценза за извършване на банкова дейност на Корпоративна търговска банка АД, въз основа на което е открито производство пред Фонда за гарантиране на влоговете в банките за изплащане на гарантирания размер на депозитите. На 06.11.2014 г. за ищцата била изпратена информация към Фонда за гарантиране на влоговете в банките в съответствие с разпоредбата на чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от Закона за гарантиране на влоговете в банките (отм. ), като в посочената сума били включени и начислените лихви към датата на решението на Българската народна банка от 06.11.2014 г. При прехвърляне на сумата от 196 000 лева към Фонда за гарантиране на вземанията от банките от всяка от сметките на ищцата е взет еднакъв относителен дял, а именно 86.2811% от наличността. Сумата 196 000 лева била формирана по следния начин: 61 179 лева или 31.214% от наличността по сметката в щатски долари, 132 207,45 лева или 67.453% от наличността по сметката в лева и 2613,55 лева или 1.333% от наличността по сметката в евро. Въз основа на установената фактическа обстановка и като е съобразил правните си изводи с решението на Съда на ЕС по дело С-571/16 от 04.10.2018 г., първоинстанционният съд приел, че съгласно чл. 10, точка 1 от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г., чието въвеждане в националното законодателство е обявено с §1а от Закона за гарантиране на влоговете в банки (нов - ДВ, бр. 44 от 2009 г., в сила от 12.06.2009 г.), схемите за гарантиране на депозити следва да бъдат в състояние да изплащат надлежно доказаните претенции на вложителите по отношение на неналични депозити в рамките на 3 месеца от датата, на която компетентните органи установят, че депозитите са неналични. С разпоредбата на чл. 1, точка 1 от Директива 2009/14 ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 за изменение на Директива 94/19 ЕО относно схемите за гарантиране на депозити по отношение на гарантирания размер в срока за изплащане, e изменен чл. 1, точка 3, подточка "i ", алинея втора, като било въведено изискване компетентните органи да установяват неналичност на депозитите не по-късно от пет работни дни след като са се уверили за първи път, че дадена кредитна институция не е изплатила депозити, които са дължими и изискуеми. За да се задейства схемата за гарантиране на депозитите, Директива 94/19/ЕО предвижда процедура от три стъпки: 1/ компетентният орган констатира, че депозит, който е дължим и платим, не е бил изплатен от кредитна институция; 2/ в рамките на пет работни дни след това компетентният орган прави оценка дали съответната кредитна институция изглежда неспособна за момента, по причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозити, които са дължими и платими и че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи; 3/ схемата за гарантиране на депозити изплаща надлежно доказаните вземания на вложителите в рамките на 20 работни дни, след като компетентният орган е взел своето решение. В случая Българската народна банка не извършила такава преценка, доколкото депозитите на вложителите в Корпоративна търговска банка АД не били налични почти три месеца след срока, в който това е трябвало да бъде установено, поради което изплащането им започнало на 04.12.2014 г. Първоинстанционният съд достигнал до извод, че за времето от 30.06.2014 г. до 14.08.2015 г. разпоредбата на чл. 1, точка 3, подточка i от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г. не е транспонирана в националното законодателство, поради което съществувало противоречие между правилата на директивата и разпоредбата на чл. 23, ал.1 от Закона за гарантиране на влоговете в банките, (отм.), според която изплащането на гарантираните депозити било в зависимост от приемането на решение, с което Българската народна банка отнема лиценза на кредитната институция. Съдът посочил, че съгласно чл. 2, ал. 6 БНБ (Българската народна банка) притежава изключителната компетентност да осъществява регулация и надзор върху дейността на банките в страната, за да поддържа стабилността на банковата система и да осигурява защитата на интересите на вложителите. От това следва, че Българската народна банка е компетентна да упражнява надзор върху банките по смисъла на чл. 4, параграф 1, т. 40 от Регламент (ЕС) 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 25.06.2013 г. С решението от 20.06.2014 г. за поставяне на Корпоративна търговска банка АД под специален надзор за срок от три месеца Българската народна банка направила обективна констатация, че по нейно виждане търговската банка изглежда неспособна за момента, по причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозити и не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи. В срок от 5 работни дни или до 27.06.2014 г. Българската народна банка е следвало да издаде решение по чл. 1, пар. 3, подточка i), ал. 2 от Директива 94/19/ЕО. Като не е приела такова решение, Българската народна банка е нарушила правото на Европейския съюз, което е първото условие за ангажиране на отговорността на държавата. Нарушението е достатъчно съществено, тъй като е възпрепятствало упражняването на права на вложителите, произтичащи от норма с вертикален директен ефект, която е ясна и изпълнима. Независимо от липсата на норма в националното законодателство, по силата на принципа на примат на правото на Европейския съюз, Българската народна банка е следвало да приложи пряко нормата на чл. 1, пар. 3, подточка i), ал. 2 от Директива 94/19/ЕО. По делото било установено възникването на имуществени вреди за ищцата, които са в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с противоправното бездействие на Българската народна банка. Съдът счел за неоснователно възражението на ответника, че централната банка не изплаща на вложителите сумите по гарантираните депозити, поради което не може да бъде задължена за акцесорното задължение за лихва. Претенцията на ищцата е за обезщетяване на вреди, което се определяло чрез стойността на законната лихва за периода на забава. Според изложените от съда мотиви, изплащането на депозитите не би могло да се обвързва с приемането на решение за откриването на процедурата, прието от Фонда за гарантиране на влоговете в банките. Действията, които фондът следва да предприеме, в частност, задължението му да започне изплащане на гарантираните депозити, са пряко обусловени от решението на Българската народна банка за обявяване на депозитите за неналични. Ако Българската народна банка би изпълнила задълженията си, произтичащи от правото на Европейския съюз, и би приела решение по чл. 1, пар. 3, подт. i) от Директива 94/19 най-късно до 27.06.2014 г., ищцата би могло да получи достъп до гарантирания размер на депозитите си на 25.07.2014 г. или от тази дата тя е започнала да търпи твърдените от нея вреди. Крайната дата на периода, през който са понасяни вредите, е 06.11.2014 г, когато Българската народна банка е приела решението за отнемане на лиценза на Корпоративна търговска банка АД и е открита процедурата по изплащане на гарантираните депозити. Поради това административният съд присъдил на Ю. Йовчева обезщетение в размер на 4382,32 лева, формирано от разликата между изтеклата върху гарантирания размер на депозитите законна лихва за периода 25.07.2014 г. - 06.11.2014 г. и изплатената за същия период договорна лихва по депозита на ищцата. Над този размер до предявения размер от 8692 лева и извън периода 25.07.2014 г. - 06.11.2014 г., искът бил отхвърлен като неоснователен. Административният съд приел за неоснователен предявеният от Ю. Йовчева иск за сумата от 32 950 лева, представляваща разликата между размера на вложенията на ищцата в Корпоративна търговска банка АД и изплатения ѝ гарантиран депозит, причинена от неправомерни действия, нарушаващи приложими с директен ефект норми на Общностното право и неправомерно бездействие, изразяващо се в неупражняване на ефективен и ефикасен банков надзор, вменен по силата на чл. 2, ал. 6 от Закона за Българска народна банка. Съдът се позовал на мотивите по точка 60 от решението на Съда на Европейския съюз по дело С-501/18, според които: С оглед на изложените по-горе съображения на третия въпрос, буква а) следва да се отговори, че член 7, параграф 6 от Директива 94/19 трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в него право на вложителя да получи компенсация обхваща единствено изплащането от схемата за гарантиране на депозитите на неналичните депозити на този вложител до размера, определен в член 7, параграф 1а от тази директива, след като компетентният национален орган установи неналичността на държаните от съответната кредитна институция депозити в съответствие с член 1, точка 3, подточка i) от посочената директива, поради което член 7, параграф 6 от нея не дава основание да се счита, че посоченият вложител има право на обезщетение за вредата, причинена поради забавеното изплащане на гарантирания размер на всички негови депозити или поради недостатъчния надзор от страна на националните компетентни органи над кредитната институция, чиито депозити са станали неналични. По точка 1 от диспозитива на решението на СЕС по дело С-501/18, е дадено тълкуване, според което: Член 7, параграф 6 от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 година относно схемите за гарантиране на депозити, изменена с Директива 2009/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 година, трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в него право на вложителя да получи компенсация обхваща единствено изплащането от схемата за гарантиране на депозитите на неналичните депозити на този вложител до размера, определен в член 7, параграф 1а от тази директива, изменена с Директива 2009/14, след като компетентният национален орган установи неналичността на държаните от съответната кредитна институция депозити в съответствие с член 1, точка 3, подточка i) от посочената директива, изменена с Директива 2009/14, член 7, параграф 6 от същата директива, изменена с Директива 2009/14, поради което приел, че не било налице основание да се счете, че вложителят имал право на обезщетение за вредата, причинена поради забавеното изплащане на гарантирания размер на всички негови депозити или поради недостатъчния надзор от страна на националните компетентни органи над кредитната институция, чиито депозити станали неналични. Видно от представеното по делото Извлечение от списъка на кредиторите с приети вземания, публикуван в Търговския регистър, ищцата била включена в списъка на кредиторите по чл. 94, ал. 1, т. 4 от Закона за банковата несъстоятелност (в приложимата към производството по несъстоятелност на редакция от 2011 г.) с вземане в размер на 32 950 лева. Съобразно мотивите в решението на Съда на Европейския съюз по дело С-501/18, на основание чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ, според който този закон не се прилага, ако закон или указ е предвидил специален начин на обезщетение, административният съд отхвърлил иска на Ю. Йовчева срещу Българската народна банка за сумата 32 950 лева като обезщетение за имуществена вреда, изразяваща се в разликата между размера на вложенията на ищцата в Корпоративна търговска банка АД и изплатения ѝ гарантиран депозит. Касационната инстанция намира, че решението е постановено в съответствие с правилата на формалната логика и на материалния закон. В частта, в която Българската народна банка е осъдена да заплати на Ю. Йовчева обезщетение в размер на 4382,32 лева за имуществени вреди решението на административния съд съответства на тълкуването на Съда на Европейския съюз в решението от 4 октомври 2018 г. по дело С-571/16, постановено по преюдициално запитване от Административния съд - Варна. Правото на Европейския съюз обвързва държавата да изпълнява задълженията, произтичащи от Договорите или от актовете на институциите на Съюза. По силата на принципа за лоялно сътрудничество Съюзът и държавите-членки при пълно взаимно зачитане си съдействат при изпълнението на задачите, произтичащи от Договорите. Държавите членки следва да вземат всички мерки, необходими за гарантиране на изпълнението на задълженията, произтичащи от Договорите или от актовете на институциите на Съюза (чл. 4, параграф 3 от Договора за Европейския съюз). В случаите, в които държавата, чрез системата на създадените от нея органи на държавна власт не изпълнява задълженията си, произтичащи от правото на Европейския съюз, както изисква чл. 4, параграф 3 от Договора за Европейския съюз, от нея следва да може да бъде търсена имуществена отговорност за причинени вреди. Същите условия, изведени от основните принципи на правото, които са общи за държавите-членки, характеризират и извъндоговорната отговорност на Съюза за вреди, причинени от негови институции или служители при изпълнение на задълженията им (чл. 340, ал. 1 ДФЕС). Държавата членка отговаря за увреждащи правните субекти актове, действия или бездействия, които представляват проявление на допуснато от държавните органи достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз. Принципът за отговорността на държавата, изведен в решения на Съда на Европейския съюз, се прилага по отношение на дейността на всички институции на публичната власт. Друг основен принцип на правото на Европейския съюз е принципът за неговия примат над националното право на държавата-членка. В случай че правният ред на Европейския съюз допуска търсенето на имуществена отговорност от държавата-членка за вреди, причинени на граждани или организации при нарушаване на правото на Европейския съюз, липсата на норма с такова съдържание в националния закон не изключва възможността за предявяване на иск за обезщетение пред националните съдилища. Не може да бъде споделен доводът на касационния жалбоподател, че към 20.06.2014 г. Българската народна банка не е била компетентен орган по смисъла на разпоредбата на чл. 1, точка 3, подточка i от Директива 94/19/ЕО. Решението, че влоговете в търговска банка са неналични и че банката изглежда неспособна по причини, пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати влоговете и че няма да бъде в състояние да направи това в краткосрочна перспектива, попада сред мерките по надзор върху кредитните институции за спазване на пруденциалните изисквания. Както правилно е приел административният съд, статутът на централна банка, който има Българската народна банка по Закона за Българската народна банка, я прави компетентен орган по смисъла на § 40 Регламент (ЕС) 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на Регламент (ЕС) 648/2012. Затова не е било необходимо изрично законодателно решение за овластяването на национален държавен орган, който да изпълнява задълженията по Регламент (ЕС) 575/2013. Административният съд правилно приел, че Директива 94/19/ЕО не е била транспонирана в цялост в националното законодателство. Бездействието на Българската народна банка е противоправно, независимо че нормата на чл. 1, точка 3, подточка i от Директива 94/19 не е пренесена в националния закон. Българската народна банка като национална институция е била длъжна да приложи правилата по директивата, което произтича от задължението на държавата за лоялно сътрудничество като държава-член на Европейския съюз и по силата на принципа за примат на правото на Европейския съюз над националното право. В мотивите на решението Съдът на Европейския съюз посочва: Член 1, точка 3, подточка i от Директива 94/19, изменена с Директива 2009/14, има директен ефект и представлява правна норма, целяща да се предоставят на частноправните субекти права, които да позволят на вложителите да предявяват искове за обезщетяване за вредите от късното изплащане на депозитите. Управителният съвет на Българската народна банка е бил обвързан да приеме решение със съдържание, съответстващо на предписанието на член 1, точка 3, подточка i от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 година, като остави неприложена противоречащата му норма на чл. 23, ал. 1 ЗГВБ (отм.). Нормите на директивата са безусловни и ясни и предоставят права на частноправни субекти, които могат да се позоват на тях в отношенията си с публичните институции, независимо че по общо правило, за да може директивата да породи действие на територията на държава-членка, трябва да бъде приет закон, с който да бъдат създадени съответни на целите и насоките на този акт на Съюза национални правни норми. Поради бездействието на Българската народна банка е допусната забава при откриването на процедурата по изплащането на депозитите на вложителите в гарантирания размер от Фонда за гарантиране на влоговете в банките. Българската народна банка неоснователно поддържа, че няма пряка и непосредствена причинна връзка между неизпълнението на задължението на централната банка и твърдяната вреда, тъй като освен решение на банката, било нужно и решение на управителния орган на Фонда за гарантиране на влоговете в банките съгласно чл. 23 ЗГВЛ (отм.). В действителност, както законосъобразно е преценил административният съд, необходимото условие за започване на процедурата по изплащане на гарантирания размер на влоговете е приемането на съответно решение от Българската народна банка. Фондът не е бил оправомощен да подложи на самостоятелна преценка решението на банката за установяване на неналичност на депозитите, което изключва намесата му в причинно-следствената верига. Не може да се приеме и доводът на касационния жалбоподател, че ищцата не е доказала размера на вредите. Тя не е имала такава доказателствена задача, тъй като е предявила претенция за обезщетяване на вреди в размер на изтеклата върху главницата законна лихва. Съгласно чл. 86 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. При положение, че обезщетението за неизпълнение, възлизащо на законната лихва, се дължи по силата на закона, не се изисква доказването на размера на причинените вреди. Размерът на вредите подлежи на доказване, само когато се претендира обезщетение за действително претърпени вреди, в по-висок от посочения в чл. 86 ЗЗД размер. В тази част решението е правилно и следва да се остави в сила. Решението е правилно и в частта, в която съдът е отхвърлил иска на Ю. Йовчева за сумата 32 950 лева за имуществена вреда, представляваща разликата между размера на вложенията й в Корпоративна търговска банка АД и изплатения ѝ гарантиран депозит, причинена от неправомерни действия, нарушаващи приложими с директен ефект норми на Общностното право" и неправомерно бездействие, изразяващо се в неупражняване на ефективен и ефикасен банков надзор, който й е възложен съгласно чл. 2, ал. 6 от Закона за Българска народна банка. В исковата молба се съдържат твърдения, че Българската народна банка е в нарушение на чл. 17, чл. 52, чл. 53 и чл. 54 от Хартата на основните права на Европейския съюз Административният съд е приложил правилно материалния закон, като е приел, че на ищцата не е причинена имуществена вреда, която се дължи на неправомерно бездействие на Българската народна банка да упражни ефективен и ефикасен банков надзор върху дейността на Корпоративна търговска банка АД. В този контекс следва да се отбележи, че касационната инстанция не споделя съображенията на съда относно чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ. От тази разпоредба се извежда недопустимост на исковата претенция поради наличието на друг правен ред за обезщетяването на вреди, предвиден в специален закон. Ограничението, което въвежда чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ, се отнася до друг начин на обезщетяване, тоест, до установена в друг закон или указ възможност за лицето да бъде обезщетено от субекта, който му е причинил вреди. Производството по несъстоятелност, което се осъществява по Закона за банковата несъстоятелност, има за цел удовлетворяване на кредиторите на банката от масата на несъстоятелността. Правоотношението, възникнало между обявената в несъстоятелност Корпоративна търговска банка АД и Ю. Йовчева като кредитор на банката с облигационно вземане, възникнало от договор за влог, сключен преди откриването на производството по несъстоятелността, и описаното в исковата молба правоотношение между Българската народна банка и лице, засегнато от незаконна публична дейност, изразяваща се в действия/бездействия на длъжностни лица от състава на държавен орган, оторизиран да регулира и осъществява надзор върху дейността на другите банки в страната, имат различни страни и предмет. Вземането, което Ю. Йовчева има към Корпоративна търговска банка АД, не представлява обезщетение за вреди, каквото се дължи от държавата при причиняването на вреди незаконна административна дейност на нейни органи или длъжностни лица. Исковата претенция се основава на твърдения за неправомерни действия на Българската народна банка, нарушаващи приложими с директен ефект норми от правото на Европейския съюз и за неправомерно бездействие, изразяващо се в неупражняване на неефективен и неефикасен банков надзор. В исковата молба се твърди, че са нарушени чл. 17, чл. 52, чл. 53 и чл. 54 от Хартата на основните права на Европейския съюз, разпоредбата на чл. 63-чл. 65 ЗФЕС и чл. 120 ДФЕС, както и чл. 24 от Регламент (ЕС) 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 25.06.2013 г. относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници, според който оценката на активите и задбалансовите позиции се извършва в съответствие с приложимата счетоводната рамка. Българската народна банка приложила с ретроактивно действие административни мерки, изразяващи се във възприети от Корпоративна търговска банка АД правила и методики и обезценка на активи. В изпълнение на задължителните указания на Българската народна банка от 31.07.2014 г. квесторите приели методика, съгласно която обезценката на активи отчита бъдещи загуби в кредитния портфейл на банката. Неправилно било определена и датата на обезценката - 30.09.2014 г. вместо 30.06.2014 г., тъй като към месец юни 2014 г. Корпоративна търговска банка АД е била действащо предприятие. По време на специалния надзор върху Корпоративна търговска банка били наложени мерки, представляващи неоправдано и непропорционално ограничаване на свободното движение на капитали, макар че търговската банка е била в състояние да развива търговска дейност. Възпрепятствана била възможността на вложителите да имат достъп до влоговете си, както и възможността на длъжници на банката да погасяват своите задължения. Във връзка с тези доводи следва да се отбележи, че съгласно съображение 6 от Директива 2001/24 на Европейския парламент и на Съвета от 4 април 2001 година относно оздравяването и ликвидацията на кредитни институции (ОВ L 125 2001 г., ), с оглед на член 17, параграф 1 и член 52, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз, тя установява система за взаимно признаване на мерките, предприемани от държавите-членки за възстановяване на жизнеспособността на лицензираните от тях кредитни институции, без да цели хармонизиране на националните законодателства в тази област. Както предвижда член 2, седмо тире от Директива 2001/24, мерки за оздравяване по смисъла на тази директива трябва да се считат мерките, които, от една страна, имат за цел да запазят или възстановят финансовото състояние на кредитна институция, и от друга страна, биха могли да засегнат съществуващите права на трети лица. Към тези мерки за оздравяване се числят в частност мерките за временно преустановяване на плащанията, по-специално, при условие - както следва от съображение 6 и член 3, параграф 1 от посочената директива - че са приети от административен или съдебен орган. Нормите от правото на Европейския съюз, които ищцата твърди, че са нарушени, не са от вида правни норми, които предоставят права на частноправни субекти, поради което от нарушаването им не може да се извежда отговорност на държавата-членка за вреди. Разпоредбите на чл. 63 - чл. 65 от Договора за функциониране на Европейския съюз съдържат правила относно движението на капитали между държавите-членки и държавите членки и трети страни във връзка с функционирането на вътрешния пазар, а разпоредбата на чл. 120 и сл. ДФЕС-правила относно координиране на икономическите политики на държавите членки. Ищцата претендира обезщетяването на вреди, причинени от нецелесъобразен банков надзор върху кредитните институции. В тази област обаче не са създадени норми, които пряко предоставят права на частноправни субекти, така че от нарушаването им да се изведе основание за търсене на отговорност за нарушаване на правото на Европейския съюз от Българската народна банка в качеството й на централна банка, упражняваща надзор за спазване на пруденциалните изисквания от кредитните институции. Хартата на основните права на Европейския съюз също не може да бъде приложена извън областите, в които Съюзът е издал правно обвързващи актове. Както е посочено в Разяснения относно Хартата на основните права (обн. C ОВ. бр. 303 от 14 декември 2007 г.), държавите членки са задължени да зачитат основните права, определени в рамките на Съюза, когато действат в приложното поле на правото на Съюза (решение от 13 юли 1989 г. по дело 5/88 Wachauf, ССП 1989, стр. 2609; решение от 18 юни 1991 г. по дело C-260/89 ERT, ССП 1991, стр. I-2925; решение от 18 декември 1997 г. по дело C-309/96 Annibaldi, ССП 1997, стр. I-7493). Неефективният надзор от страна на Българската народна банка не обуславя възможност за възникването на имуществена отговорност за вреди, причинени на частноправни субекти, и по националния закон. Отговорността на държавата и общините за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е ограничена до нарушения на нормативния порядък, извършени с акт, с действие или бездействие от орган или длъжностно лице. Държавата и общините не отговарят в случаите, в които са причинени вреди от неправилно упражняване на оперативна самостоятелност от страна на натоварените органи и длъжностни лица. В разглеждания случай с решения на Управителния съвет Българската народна банка е предприела мерки на надзор от предвидените по глава единадесета от Закона за кредитните институции, чиято целесъобразност съдът не е компетентен да преценява. Поради това и в тази част решението на административния съд следва да се остави в сила. При отсъствието на поддържаните касационни основания за отмяна, решението на административния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. Касационната инстанция намира, че определение 2859 от 5.11.2021 г. по адм. дело 728/2017 г. по описа на Административния съд Варна е неправилно. Административният съд е отказал да присъди разноски на Българската народна банка, като се е позовал на чл. 6 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и на разясненията в решението на Европейския съд по правата на човека по дело Станков срещу България, както и на възможността със защитата на Българската народна банка да се ангажират нейните юрисконсулти. Съдът не е взел предвид, че обстоятелствата по делото на Европейския съд по правата на човека не съвпадат изцяло с обстоятелствата по това дело. Исковете, предявени от Ю. Йовчева, са искове за имуществени вреди. Обезщетението в тези случаи, за разлика от обезщетението за неимуществени вреди, което съдът определя по справедливост, зависи от основателността на исковите претенции и от проведеното от ищеца доказване. Преценката за вероятната основателност на исковите претенции, която всеки ищец трябва да направи, завеждайки дело, е обвързана пряко с разноските, с които той може да бъде натоварен, ако исковете му бъдат отхвърлени. Не може да бъде пренебрегнат и фактът, че в хода на производството ищцата е увеличила по размер първия иск от 500 лева на 8692 лева, което сочи, че такава преценка е била направена. Ищцата е подала и касационни жалби при наличието на решения на Съда на Европейския съюз, които тълкуват норми от правото на Европейския съюз и са постановени във връзка с преюдициални запитвания на български съдилища по подобни казуси. Отделно от това мотивите на решението по делото Станков срещу България не обосновават извод, че разноските на другата страна въобще не се дължат, за да може ищецът да получи пълния размер на присъденото му обещетение, без да остане задължен за разноски. Административният съд е бил длъжен, но не е направил преценка доколко разходът за адвокатско възнаграждение е разумен и необходим. Не е отчетено и обстоятелството, че процесуалният представител на ищцата не е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, въпреки че е могъл да го стори. Разноските за първата инстанция, които претендира Българската народна банка, възлизат на 3505,52 лева, а тези, направени за касационната инстанция - на 3275,52 лева съгласно представените списъци по чл. 80 ГПК. Разноските, които Ю. Йовчева дължи на Българската народна банка за двете инстанции съразмерно с отхвърлената част от исковете възлизат общо на 6602 лева, което надвишава значително присъденото в полза на ищцата обезщетение. За да не се наруши принципа на справедлив съдебен процес, както и този на законността по чл. 5 ГПК, изискващ прилагането на законите, когато са непълни, според общия им разум, като се отчете, че макар и с фактическа и правна сложност, по този тип дела е формирана голям дял непротиворечива съдебна практика, и в зависимост от минималния размер на адвокатското възнаграждение по чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, определението на административния съд следва да се отмени и в полза на Българската народна банка следва да се присъдят разноски за двете инстанции, възлизащи общо на 1800 лева или по 900 лева за всяка инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд,