Решение № 4950 от 4.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2236/2012 г.

Решение № 4950 от 4.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2236/2012 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството пред Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Златка Братинова Тодорова, жив. гр. Варна, срещу решение № 2589 от 7.11.2011 г. по адм. дело № 265/2011 г. Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № РД 10-7706-269/2010 г. на Областния управител на Варненска област, с която е одобрен планът на новообразувани имоти за с. о. "Ментеше" от землището на гр. Аксаково, при което за техния имот, признат за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ не се отреждат всички онези части от терена, за които следва правото на собственост да бъде възстановено в пълен обем. Касаторката счита, че съдебният акт е неправилен поради нарушение на материалния закон и явно необоснован - касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Заявява още, че решението е незаконосъобразно, тъй като противоречи на разпоредбите на § 4а, § 4к, ал. 4 ПЗР ЗСПЗЗ, вр. чл. 28, ал. 5, 6 и 7 от ППЗСПЗЗ, като и че същото е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. По подробно развити съображения за така заявените пороци поотделно за трите процесни имота, моли обжалваното съдебно решение да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане за събиране на доказателства, или решението да бъде отменено и вместо него постановено ново такова, с което да се отмени оспорената заповед на областния управител по отношение на отреждането на новообразувани имоти № 134, 137 и 257 по ПНИ на местност "Ментеше". От ответника - Областен управител на Област с административен център гр. Варна, чрез надлежно упълномощен процесуален представител е постъпил писмен отговор, в който се изразява становище, че решението е правилно, постановено при спазване на съдопроизводствените правила и материалния закон и се моли да бъде оставено в сила, а касационната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна. Допълнително за съдебното заседание пред ВАС по факса е постъпила и Молба, в която се поддържат изложените съображения. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. От заинтересованите страни Стоян Георгиев Стоянов и Иванка Георгиева Рачева, чрез пълномощника им адв. Белчева е постъпил Писмен отговор, в който се оспорва касационната жалба в частта относно имот по ПНИ № 134 като неоснователна. От заинтересованите страни Дияна Братоева Стоева и Стоян Братоев Колев, чрез пълномощника им адв. Ралчев е постъпил Писмен отговор, в който се оспорва изцяло жалбата като неоснователна и необоснована. Останалите заинтересовани страни: Кирил Иванов Казълов, Людмил Атанасов Ганев, Калинка Атанасова Ганева, Калоян Иванов Георгиев, Марин Йорданов Георгиев, Георги Йорданов Георгиев и Георги Захариев Георгиев, не вземат отношение по жалбата. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е частично основателна. Оспореното решение на Административен съд - Варна е неправилно в частта, с която е отхвърлена жалбата на Златка Братинова Тодорова - настоящ касатор по отношение на НИ № 257, одобрен с атакуваната заповед на областния управител, с правно основание § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ. По делото не се спори, че Стоян Пехливанов е ползвател на земеделска земя, съгласно акт по § 4 от ПЗР ЗСПЗЗ, за когото в ПНИ е отреден НИ 257 с площ от 773 кв. м. За същия обаче не са представени доказателства за приключила процедура по трансформиране на правото му на ползване в такова на собственост, което сочи за незавършеност на фактическия състав по § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, а след като не е изпълнено посоченото условие, то за този ползвател не може да се приеме, че е придобил качеството на правоимащ по § 4к от ПЗР ЗСПЗЗ, за да бъде включен с признати права в ПНИ. По отношение на НИ № 134 и 137 касационната жалба е неоснователна, а оспореното решение е правилно и обосновано, чието постановяване е в съответствие с приложимата материалноправна уредба. От доказателствата е установено, че НИ 134 не попада в границите на стар имот № 62, а е ситуиран изцяло върху стар имот № 87 и освен това, собствениците са легитимирани въз основа на нотариални актове, от които е видно наличие на самостоятелно придобивно основание. Същото се отнася и за отразения собственик на НИ 137, който черпи права от нотариален акт за извършена през 2006 г. покупко-продажба. При наличната хипотеза правилно съдът е отбелязал, че в тази част административният акт е съобразен с отразените в нотариалните актове права на лицата и имотите им не могат да се променят, включително за тях не важат ограниченията за бившите ползватели, поради което не могат да се придават части към съседни имоти. Още повече, че в случая не е оспорена заповедта относно НИ 420 - отреден за път, който се намира между този на касаторката - НИ № 566 и НИ 137. В тази част съдебният акт следва да бъде оставен в сила, а жалбата да се отхвърли. Касационната жалба е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок от съобщаване на решението от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. При разглеждането й по същество, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд - Четвърто отделение, констатира следното: С решение № 2589/07.11.2011 г. по адм. дело № 265/2011 г., в производство по реда на чл. 145 и сл. АПК във връзка с § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, Варненски административен съд, Второ отделение, дванадесети състав, на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно АПК, ОТХВЪРЛЯ жалбата на Златка Братинова Тодорова против Заповед № РД-10-7706-269/20.09.2010 г. на Областния управител на област Варна, с която е одобрен планът на новообразуваните имоти в мащаб 1:1000 на земеделски земи, предоставени за ползване на граждани на основание § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ на м. "Ментеше", кадастрален район 49, землище гр. Аксаково, община Аксаково, област Варна в частта на имоти № № 134, 137, 257. С втори диспозитив и като логическа и законна последица от този изход на спора, съдът осъжда жалбоподателката Златка Братинова Тодорова от гр. Варна, ж. к. "Възраждане" ..., да заплати на ответника Областен управител - област Варна сумата в размер на 150 лева, представляващи разноски по делото; с трети диспозитив ОСЪЖДА жалбоподателката Златка Братинова Тодорова да заплати на Стоян Георгиев Стоянов и Иванка Георгиева Рачева сумата в размер на 300 лева представляваща разноски по делото и с четвърти диспозитив съдът ОСЪЖДА жалбоподателката Златка Братинова Тодорова да заплати на Дияна Братоева Стоева сумата в размер на 500 лева представляваща разноски по делото. Първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е констатирал, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при спазване на процесуалноправните разпоредби. Приел е, че жалбата срещу трите имота с № 134, 137 и 257 е неоснователна поради конкретно изложени съображения. По отношение на имот № 134, записан на Стоян Георгиев Стоянов и Иванка Георгиева Рачева съдът е установил, че са от третата категория лица, придобили на самостоятелно основание през 1966 г. съгласно приложените по делото нот. актове, а отделно от това се е установило, че имота не попада в претендирания бивш имот № 62. По отношение на имот № 137 - отразен в ПНИ и регистъра към него с площ от 869.75 кв. м, съдът е установил, че спрямо 800 кв. метра са налице доказателства за собственик, който се легитимира като такъв с надлежен документ за собственост - нотариален акт, придобил собствеността през 2006 г. За посочената квадратура вписания собственик е от третата категория лица и спрямо същия е недопустимо да се трансформират права, респ. да се придават части към съседни имоти. Граница на горепосочения имот е имот с № 420 - път и същият се намира през имот спрямо имот № 566 отреден на жалбоподателката. Посоченият имот № 420 не е предмет на жалбата, като липсва и изрично оспорване в хода на производството. Съдът се е позовал на заключението на СТЕ, че не съществува техническа възможност да се обособи нов имот от разликата над 600 кв. м от имоти № № 134, 137 за възстановяване на бивш собственик по реда на чл. 28, ал. 7 от ППЗСПЗЗ, както и не съществува възможност за разликата от същите да бъдат присъединени към имот № 566, поради което е приел за неоснователно възражението за присъединяване на имот № 137, както и в отделна негова част към имот № 566. Спрямо имот № 257 (погрешно цитиран от съда на няколко места с № 237) се е установило, че същият е предоставен за ползване с площ от 1000 кв. метра на Стоян Пехливанов и с решение на Варненския окръжен съд от 16.03.1999 г. е отменен отказът на Кмета на Община Аксаково за изкупуване на 600 кв. м ид. части от 1000 кв. м, като не се е установило същото да е сторено, но съгласно установяванията на вещите лица за липса на пълна или частична идентичност на стар имот № 62 с възстановения с посочените граници, съдът е приел, че липсват предпоставките за присъединяване на този имот, респ. неговата разлика над 600 кв. м към имот № 566. С оглед възраженията на жалбоподателката за липса на право на собственост на записаните собственици на имот № 257 и отсъствието на доказателства за завършена процедура по § 4а ЗСПЗЗ съдът е посочил, че при решаване на евентуален спор за собственост, който е недопустим в настоящото производство, същата разполага с право на изменение на ПНИ досежно тази част. За неоснователни са приети възраженията на процесуалния представител на заинтересованите собственици наследници на Пехливанов, свързани с оспорваното от тях право на възстановяване на имота на наследниците на Киров, тъй като в настоящото производство не се разрешават спорове за собственост. На последно място съдът е посочил, че териториалния обхват на процесния ПНИ с предявената жалба от страна на Тодорова се простира в рамките на имот, за който е признато право на собственост на жалбоподателката като наследник на Киро Киров и в този смисъл представеното решение № 8175/23.05.2003 г. на ОЗСГ - Аксаково досежно възстановен имот без отразен номер и с оглед липсата на възможност за неговата индивидуализация именно върху имот № 62, съдът е счел за неоснователни възраженията за възможност за обособяване на нов имот от имоти с № № 134, 137, 257 или присъединяването им в цялост или частично към отредения имот № 566. По тези съображения съдът е стигнал до извода, че обжалваната заповед е съобразена с материалния закон и жалбата следва да се отхвърли като неоснователна. С оглед този изход на спора и предявените искания от процесуалните представители на останалите страни, съдът е присъдил и съответните разноски на ответника за юрисконсултско възнаграждение и на заинтересованите страни за адвокатско възнаграждение. Така постановеното съдебно решение е правилно за новообразувани имоти с № 134 и № 137, а неправилно поради нарушение на материалния закон за новообразуван имот с № 257. Пред Административен съд - Варна е обжалвана заповед № РД-10-7706-269 от 20.09.2010 г., с която на основание § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, чл. 28б, ал. 8 от ППЗСПЗЗ и чл. 32, ал. 1 от Закона за администрацията, Областният управител на Област Варна е одобрил плана на новообразуваните имоти в мащаб 1:1000 на земеделски земи, предоставени за ползване на граждани на основание § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, на местност "МЕНТЕШЕ", кадастрален район 49, землище гр. Аксаково, община Аксаково, област Варна. С одобрения от областния управител план на новообразуваните имоти (ПНИ) на всеки правоимащ по § 4а и § 4б се определя имот в съответствие с изискванията на § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. Правоимащо е лицето, чието право на ползване се е трансформирало (преобразувало, превърнало) в право на собственост чрез заплащане цената на земята по който и да е от предвидения за това ред - по § 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 34/1992 г., понастоящем с променена редакция); по § 30 от ПЗР на ПМС № 121/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 28/1997 г.) или по § 62 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 122/1997 г.). На такова лице се предоставя задължително имот в рамките на ограниченията по § 4з, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ - до 600 кв. метра по § 4а, ал. 1 и до 1000 кв. метра по § 4б, ал. 1. Съгласно § 4з, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28, ал. 7 от ППЗСПЗЗ, разликата над посочените размери до фактически ползваната земя се възстановява на бившите собственици и то само когато може да се образува нов имот с размер не по-малък от 250 кв. метра. Ако не може да се образува нов имот, разликата остава в имота, който е определен за ползвателя и се заплаща от него (ползвателя) на собственика по реда на § 31 от ПЗР на ПМС № 234/1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 113/1999 г.), като тази процедура касае оценката след влизане в сила на плана на новообразуваните имоти и всъщност е четвърти ред за плащане. Тъй като планът на новообразуваните имоти се изготвя за земи, попадащи в територии (терени, зони, райони) по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, законодателят е дал предимство не на собствениците, а на ползвателите, като процедурата по преобразуването на правото им на ползване в право на собственост трябва да е приключила, а не висяща или предстояща. Затова когато се касае за имоти на бившите собственици, които са разположени в територии по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, в решенията на колективния орган по поземлената собственост не се посочват конкретно номер на имота, граници и съседи и не се възстановява реално собственост, а изрично се записва, че възстановяването на правото на собственост ще се извърши при условията на чл. 28 ППЗСПЗЗ, като имотните граници ще се определят въз основа на влезлия в сила план на новообразуваните имоти по чл. 28, ал. 9 ППЗСПЗЗ. В плана на новообразуваните имоти (ПНИ) се нанасят имотите на три категории лица: 1. ползватели, на които по един от предвидените от законодателя и посочени по-горе начини правото на ползване се е трансформирало (преобразувало, превърнало) в право на собственост чрез заплащане цената на земята; 2. бивши собственици на имотите или техните наследници, с признато или възстановено от колективния орган по поземлената собственост независимо как е бил наименован през годините - (поземлена комисия, общинска служба по земеделие и гори или общинска служба по земеделие), право на собственост върху земеделска земя, попадаща в територия (терен, зона, район) по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и 3. настоящи собственици, които се легитимират като такива с надлежен документ за собственост - било като приобретатели от първите две категории, било на самостоятелно основание като собственици на имоти, които никога не са били внасяни или включвани в ТКЗС, ДЗС и други, образувани въз основа на тях селскостопански организации, тоест тези, които никога не са изгубвали своята собственост. При настъпила колизия между правата на посочените три категории лица, всяко от които претендира на собствено основание право на собственост върху един и същи имот, при възражение за местонахождение и граници, при искане за преразпределение на собствеността, оборване на документи за собственост, възражения за давност и т. н., възникналият спор е за материално право и се разрешава по общия исков ред в гражданско производство, а не в административно производство по оспорване на административен акт. От данните по делото се установява, че жалбоподателката попада във втората категория лица, а собствениците на имоти с № 134 и с № 137 попадат в третата категория лица. Стоян Георгиев Стоянов и Иванка Георгиева Рачева (Николова) на свое собствено основание и като наследници на Георги Стоянов Николов и Пенка Костадинова Николова, както и Георги Захариев Георгиев се легитимират с нотариални актове за собственост и в съответствие с горните принципни правила, правилно имотите им са нанесени в плана на новообразуваните имоти. Изложените по отношение на тези лица и имоти съображения на първоинстанционния съд се споделят и от касационната инстанция. Отделно от това, спрямо имот № 134 е безспорно установено и че не попада в границите на бившия имот № 62 на Киро Братинов Киров, което е още една причина за неоснователност на претенцията на жалбоподателката Златка Братинова Тодорова. В тази част обжалваното от нея съдебно решение следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК. Неправилни са обаче доводите на съда по отношение на имот № 257. Надлежно предоставеното на основание ПМС № 21 от 31.01.1963 г. на Стоян Колев Пехливанов право на ползване не е трансформирано в право на собственост. С решение от 16.03.1999 г. на Варненския окръжен съд постановено по гр. дело № 560/1997 г., се отменя отказът на Кмета на Община Аксаково да предостави за изкупуване по реда на § 4а, ал. 5 ЗСПЗЗ земеделски имот от 600 кв. метра идеални части, целия от 1000 кв. м в местност "Ментешето", в землището на с. Аксаково, но в решението няма диспозитив за връщане на преписката за извършване на оценка. Съдебното решение не е обжалвано и е влязло в сила. Няма данни да е поискано допълване, нито за подаване на молба за оценяване на имота направо до компетентния за това административен орган - кмета на общината. Процедурата не е завършена и този ползвател, респективно неговите наследници Дияна Братоева Стоева и Стоян Братоев Колев нямат правно основание имотът им да бъде отреден в ПНИ и записан в регистъра на тяхно име. От скиците към заключенията и на двете вещи лица се установява, че новообразуван имот № 257 изцяло попада в границите на бивш имот № 62. Следва да се отбележи, че е неотносимо за това производство дали има или няма идентичност на имот № 62 с описания в решение № 8175/23.05.2003 г. на Общинска служба по земеделие и гори - Аксаково имот, защото както се каза по-горе, с такова решение не се възстановява собствеността, а с плана на новообразуваните имоти, въз основа на който впоследствие след влизането му в сила и ако се наложи ще бъде изготвена оценка на подобренията и/или на придаваемите части на основание § 31 от ПМС № 234 от 16.12.1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 113/1999 г., изм. бр. 44/2001 г.) и след това ще се издаде заповед от кмета на общината на основание § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28а, ал. 1 ППЗСПЗЗ за възстановяването, съответно придобиването на правото на собственост върху новообразуваните имоти. Изложеното до тук налага постановеното в обратния смисъл решение в частта му за имот № 257 да бъде отменено, както и в частта за присъдените разноски на собственика Дияна Братоева Стоева и вместо него на основание чл. 222, ал. 1 от АПК спорът да се реши по същество, при което да се отмени в тази част обжалваната заповед на областния управител на Област Варна и преписката да се върне на административния орган с указания имот № 257 от ПНИ да бъде вписан в регистъра като неразделна част от плана на новообразуваните имоти и отразен в ПНИ на наследниците на Киро Братинов Киров. Следва да се отбележи, че разпоредбата на § 4к, ал. 8 от ПЗР на ЗСПЗЗ дава възможност влезлият в сила ПНИ да бъде изменян при наличие на някоя от посочените хипотези, от която страните могат да се възползват. В касационната жалба има доводи, които се въвеждат за пръв път и тъй като не са били заявени своевременно пред първата съдебна инстанция, предвид забраната на чл. 220 от АПК за нови фактически установявания в касационното производство, е недопустимо да бъдат обсъждани. Воден от горното, Върховният административен съд - Четвърто отделение,