Решение № 14299 от 26.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10496/2009 г.

Решение № 14299 от 26.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10496/2009 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Светла Петкова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "ПроКредит Банк (България), АД представлявано от изпълнителните директори П. С. С. и М. Д. П., чрез пълномощниците адвокатите Ангел Ангелов Ганев и Антон Петров Петров, срещу решение № 5727 от 30.04.2009 г. по адм. дело № 9800/2008 г. на Върховния административен съд - седмо отделение, с което е отхвърлена жалбата на касатора против решение № 534 от 3.07.2008 г. на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), по преписка № КЗК - 159/2008 година и същият е осъден да заплати на ответника сумата от 150, 00 (сто и петдесет) лева юрисконсултско възнаграждение. В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Комисията за защита на конкуренцията, в писмено становище оспорва касационната жалба и моли решението да бъде оставено в сила. Заинтересованата страна "ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, гр. София, представлявано от управителя Н. К., чрез пълномощниците адвокатите Георги Иванов Спасов и Александър Емилов Ангелов, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба: Касационната жалба е подадена в законоустановения с чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от страна по делото с правен интерес да обжалва неблагоприятното за нея първоинстанционно решение, с оглед на което е процесуално допустима. Върховният административен съд, петчленен състав, като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и прецени валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, намира същата за неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството по чл. 145 и сл. от АПК е оспореното от "ПроКредит Банк (България)", АД, гр. София решение № 534 от 3.07.2008 г. на Комисията за защита на конкуренцията, постановено по преписка № КЗК - 159 от 2008 г., с което е оставена без уважение молбата на акционерното дружество, поради липса на извършени нарушения по чл. 33, ал. 1 и ал. 2, във връзка с чл. 30 от ЗЗК, от страна на "ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, гр. София. С постановеното по делото решение тричленният състав на ВАС е отхвърлил оспорването като неоснователно. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че решението на Комисията за защита на конкуренцията е прието при напълно изяснена фактическа обстановка, като са спазени административнопроизводствените правила и правилно приложение на материалноправните разпоредби. Направен е извод, че КЗК правилно е дефинирала продуктовия пазар, на който страните осъществяват стопанска дейност и са в конкурентни отношения, а именно - пазарът на финансови услуги, свързани с предоставяне на кредити на физически лица. Жалбоподателят (касатор в настоящото производство) е банка, която съответно упражнява дейността си под надзора на БНБ и в рамките на издадената й лицензия, а заинтересованата страна е небанкова финансова институция, с по-ограничен периметър на дейност, съобразно правилата на Закона за кредитните институции. Финансовата политика на "ПроКредит Банк (България)" АД е ориентирана предимно към кредитиране на малкия и среден бизнес, но не е спорно, че предоставя финансови услуги и на физически лица. "ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, гр. София предоставя потребителски заеми на физически лица, като към този вид кредитни продукти най-често прибягват потребителите, които не отговарят на условията, за да бъдат одобрени от банки. По тези съображения, въпреки различията в дейността на пазара на финансови услуги, съдът е възприел като правилен изводът на КЗК, че страните са конкуренти на този сегмент от същия, свързан с кредитирането на физически лица. Тричленният състав е потвърдил приетото от КЗК становище, че пазарното поведение на "ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД следва да бъде разгледано в хипотезата на чл. 33, ал. 2 от ЗЗК (отм.), отнасяща се до забрана за използване на фирма, марки или отличителен знак, идентични или близки до тези на други лица, по начин, който може да доведе до увреждане интересите на конкурентите. В мотивите на съдебния акт се сочи, че обосновано комисията, след като е обсъдила съществените елементи от ползваните марки от страните, както и цялостния им вид, е приела, че не е налице сходство между тях, както в графичното оформление на марките, така и в използваните словни елементи, съответно не съществува възможност потребителите да бъдат заблудени относно притежателят им и да бъдат увредени интересите на банката. Не е възприет доводът на оспорващия, че логото на "ПРОФИ КРЕДИТ България" представлява кръг, чиято повърхност е покрита с лъчеобразни линии, а логото, регистрирано от "ПроКредит Банк (България)", е изображение на земното кълбо с меридиани и паралели, което определяло значително сходство във визията им. Видно от представените комбинирани марки е, че изобразените на тях стилизирани фигури са различни и секторният регулатор правилно е определил, че тази на "ПроКредит Банк" е глобус с очертани паралели и меридиани, а тази на "Профи Кредит" е с форма на мида с пет лъча. Освен по своята различна визия те се отличават цветово и по разположение върху марката, както е приела КЗК в решението. Марките имат различни защитени цветове, като ползването на червения цвят и при двете не е достатъчно, за да обуслови извод за сходство, което би въвело в заблуждение потребителите, респ. да сочи на имитация от страна на "ПРОФИ КРЕДИТ България" на марките на "ПроКредит банк". Не се наблюдава сходство, попадащо под забраната на чл. 33, ал. 2 от ЗЗК и по отношение на словните елементи. Наименованията на дружествата са изписани с различен шрифт, имат различно фонетично звучене и етимология. Общата сричка "про" в началото не обуславя сходство, доколкото има различен смисъл и произход в двете наименования - в първото от тях е употребена със значението на "за", "на" - от латински, а във второто няма самостоятелно значение, тъй като самата дума има произход и значение на печалба - (фр. Дprofit", от лат. profеctus). Предвид тези характеристики на комбинираните марки на предприятията изводът на КЗК за отсъствие на нелоялна търговска практика от страна на ответника пред КЗК се явява верен фактически и правно обоснован. По отношение на фирмените наименования на дружествата също не се наблюдава сходство, което да е в състояние на предизвика объркване относно финансовите институции и да обуслови вероятно неправомерно изкривяване на конкурентната среда на релевантния пазар. Съображенията в тази насока са аналогични на изложените досежно използваните от дружествата комбинирани марки, доколкото и фирмените наименования съставляват словната им част. Относно външния и вътрешен дизайн на офисите на дружествата съдът е възприел установеното от Комисията, че липсва идентичност или близост в степен, която е в състояние да доведе до увреждане интересите на конкурентите и/или потребителите на предлаганите услуги. Що се отнася до местонахождението на офисите на заинтересованата страна - в близост до тези на банката, това е обстоятелство, което само по себе си не може да обективира нарушение на правилата на конкуренцията, обусловено е от различни фактори, извън кръга на разследваните по преписката и не подлежи на обсъждане в светлината на спора за извършено нарушение по чл. 33, ал. 2 от ЗЗК (отм.). Решението, предмет на касационно обжалване, е правилно. Не се оправдават оплакванията в касационната жалба за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е обсъдил всички събрани в хода на делото доказателства и правилно е приел, че претенцията на жалбоподателя за нарушаването на чл. 33, ал. 1 от ЗЗК (отм.) във вр. с ал. 2 от същия член е неоснователна, както и че не е налице сходство между ползваните марки от "ПроКредит Банк" и "Профи кредит", както и между използваните словни елементи, които са и фирмените наименования на страните. В този смисъл са изложени подробни мотиви, които не е необходимо да се приповтарят. Крайният извод както на КЗК, така и на тричленния състав на ВАС, за липсата на нарушение на горецитираните законови текстове - липсата на сходство както между използваните фирмени наименования, марки и външен дизайн на офисите на страните, което да доведе до увреждането на интересите на конкурентите или потребителите на предлаганите услуги напълно се споделя от касационната инстанция. Фактическата обстановка по делото е правилно установена от първоинстанционния съд въз основа на фактите по делото. Доводите в касационната жалба за необсъждане на факти и несъбиране на доказателства от съществено значение за решаването на спора по същество са неоснователни. Решението е постановено при спазване на материалния закон и е обосновано. По изложените съображения, Върховният административен съд - петчленен състав приема, че не са налице твърдяните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и обжалваното решение на тричленния състав на ВАС, седмо отделение, като правилно и обосновано следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1, предл. 2 от АПК, Върховният административен съд-петчленен състав,