Решение № 8913 от 26.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14257/2013 г.

Решение № 8913 от 26.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14257/2013 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от Стоян Янчев Маджаров, с адрес гр. София, ул. "Денкоглу" № 11, ет. 1, ап. 8 против Решение № 1919/14.08.2013 г., постановено по адм. дело № 1996/2012 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против срещу ревизионен акт (РА) № 091000359/05.07.2010 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с Решение № 671/01.09.2010 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - Пловдив при Централно управление на Националната агенция за приходите. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението, поради допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и поради това, че същото е необосновано. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА и да се присъдят разноски. Ответникът - Д "ОДОП" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП не изразява становище по основателността на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - Пловдив е отхвърлил жалбата на Стоян Янчев Маджаров против ревизионен акт № 091000359/05.07.2010 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с Решение № 671/01.09.2010 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - Пловдив при Централно управление на Националната агенция за приходите, с който на Стоян Янчев Маджаров са определени дължими към бюджета суми както следва: данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за отчетната 2004 г. в размер на 997.62 лв. и съответни лихви за просрочие в размер на 678.40 лв.; данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за отчетната 2005 г. в размер на 812.99 лв. и съответни лихви за просрочие в размер на 452.16 лв.; данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за отчетната 2006 г. в размер на 675.67 лв. и съответни лихви за просрочие в размер на 285.25 лв.; данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за отчетната 2007 г. в размер на 2 041.47 лв. и съответни лихви за просрочие в размер на 576.86 лв., данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за отчетната 2008 г. в размер на 1 572.48 лв. и съответните лихви за просрочие в размер на 52.93 лв.; лихви за закъснение по ГДД за 2008 г. в размер на 271.75 лв.; лихви за закъснение по ГДД за 2005 г. в размер на 0.16 лв.; годишна изравнителна вноска за ДОО - самоосигуряващо се лице за 2003 г. в размер на 594.72 лв. и съответните лихви за просрочие в размер на 849.04 лв.; годишна изравнителна вноска за ДЗПО - УФ - самоосигуряващо се лице за 2003 г. в размер на 44.05 лв. и съответните лихви за просрочие в размер на 60.07 лв.; годишна изравнителна вноска за ЗО - самоосигуряващо се лице за 2003 г. в размер на 132.16 лв. и съответните лихви за просрочие в размер на 106.37 лв.; годишна изравнителна вноска за ДОО - самоосигуряващо се лице за 2004 г. в размер на 2 925.00 лв. и съответните лихви за просрочие в размер на 3 516.52 лв.; годишна изравнителна вноска за ДЗПО - УФ - самоосигуряващо се лице за 2004 г. в размер на 337.50 лв. и съответните лихви за просрочие в размер на 405.75 лв.; годишна изравнителна вноска за ЗО - самоосигуряващо се лице за 2004 г. в размер на 675.00 лв. и съответните лихви за просрочие в размер на 459.01 лв. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Първостепенният съд е приел, че от информацията от насрещните проверки на "Руно комерс 96" ООД и "Камъни и пясък" ООД, както и при съпоставката на предоставените от РЛ договори за правна защита и съдейтвие (ДПЗС) и от Адвокатска колегия-Кърджали се установява, че за процесните данъчни периоди от 01.01.2003 г. до 31.12.2008 г., в ГДД лицето не е включило някои от получените от него доходи. В резултата на това доходите му не съответстват на декларираните от него доходи в ГДД. Съдът е приел, че правилно е установено, че данъчната основа за облагане е определена по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, тъй като са налице са данни за укрити доходи от РЛ. Решението е правилно. По делото не се спори, че за процесния период /2003 г. - 2008 г./ касаторът е местно физическо лице по смисъла на чл. 6 във връзка с чл. 4 от ЗОДФЛ (отм.) и на основания чл. 8, ал. 1 от ЗОДФЛ (отм.), съответно - чл. 6 от ЗДДФЛ е данъчно задължено лице за получените облагаеми доходи от източници в България. Данъчната основа за облагане е определена по реда на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, като обосновано съдът е приел, че са налице данни за укрити доходи. Съдът намира ревизионния акт за законосъобразен. На първо място неоснователни са възраженията за недоказаност на предпоставките за провеждане на ревизията по особения ред на . Съгласно в производството по обжалване на ревизионен акт при извършена ревизия по, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по е подкрепено от събраните доказателства. Така установената презумпция за вярност на фактическите констатации е оборима, като доказателствената тежест е изцяло за жалбоподателя. Следователно, в производството по съдебно обжалване на ревизионен акт издаден по особения ред, в тежест на органите по приходите е да установят наличието на основанието за облагане по аналогия, а в тежест жалбоподателя е да установи при условията на пълно и насрещно доказване твърдените от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта. Съдът намира, че обосновано от събраните доказателства, органът по приходите е приел, че са налице данни за укрити доходи на ревизирания за 2004 г. - 2008 г. Този извод е изведен в резултат на обективен анализ на събраните в ревизионното производство доказателства относно доходите и извършените разходи, като тези доказателства са предоставени от ревизираното лице и други органи. За представеният от "Руно комерс 96" ООД ДПЗС № 05245/24.02.2004 г. за 150 лв., както и за договорите за абонаментно обслужване с № № 8789/02.12.2006 г. и 8788/02.10.2009 г., обхващащи периода 2003г - 2006 г. не са събрани доказателства в подкрепа на тезата на РЛ, че са били обект на кражба. От описа, съдържащ се в удостоверение, издадено от СДВР, VI РПУ, сред заявените откраднати вещи липсват процесните договори. Правилно е приел първостепенния съд, че липсата на несъмнени данни за произхода на средствата, които са получавани от РЛ към всеки един от ревизираните отчетни периоди е наложила необходимостта да се прибегне до особения ред за извършване на данъчна ревизия. Като е достигнал до същите правни изводи административният съд е постановил, без да допусне процесуални нарушения, правилно, обосновано и законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила. Разноски: При този изход на спора разноски не се дължат. Водим от горното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение