Решение № 9694 от 16.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5559/2018 г.

Решение № 9694 от 16.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5559/2018 г., II о., докладчик председателят Мариета Милева Производството е по чл. 208 и сл. от Администртивнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на Г. В. В., Ж. М. В., С. Т. В., Ж. В. Г. и Г. В. Г. против решение № 79 от 01.03.2018 г. по адм. дело № 3/2018 г. на Административен съд - Д., с което са отхвърлени жалбите на оспорващите против заповед № ДК-02-СИР-09/19.10.2016 г. на началника на РДНСК - Североизточен район, с която е поправена очевидна фактическа грешка, допусната в заповед № ДК-02-СИР-141/12.07.2011 г. на същия административен орган. Жалбоподателите поддържат, че решението е постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. (В този смисъл настоящата инстанция възприема касационния довод за постановяване на съдебния акт при съществено нарушение на "административнопроизводствените" правила.) Молят решението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който оспорената заповед да бъде отменена. Претендират и направените по делото разноски. Ответникът - началникът на РДНСК - Североизточен район оспорва касационните жалби. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила, като на дирекцията се присъди юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Като взе предвид касационните основания, изложени в жалбите и данните по делото Върховният административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационните жалби са подадени в срок и от страни, за които първоинстанционното решение е неблагоприятно, поради което са допустими. Разгледани по същество, касационните жалби са неоснователни по следните съображения. Решението на Административен съд - Д. е постановено в съответствие с материалния закон. Правилно съдът приема, че не са налице основания за отмяна на оспорената заповед. Аргументирано е заключението, че актът е издаден по реда на чл. 62, ал. 2 АПК от компетентния орган, след изпълнение на посочените в текста предпоставки. Цитираната норма предвижда възможност за отстраняване на очевидни фактически грешки, допуснати от органа - издател при постановяване на административния акт. Смисълът на разпоредбата е органът сам да поправи несъответствието между действителната воля и нейното обективно изразяване в писмения текст на акта. В случая правилно съставът на Административен съд - Д. приема, че с оспорената заповед началникът на РДНСК - Североизточен район не променя вече формираната с първоначалния акт № ДК-02-СИР-141/12.07.2011 г. воля и не засяга смисъла на възприетото разрешение по случая. С оспорената заповед № ДК-02-СИР-09/19.10.2016 г. началникът на РДНСК - Североизточен район, поправя очевидна фактическа грешка, допусната в издадената от него и влязла в сила заповед № ДК-02-СИР-141/12.07.2011 г., като посочва, че в последния акт вместо "УПИ VI-1386, кв. 107" следва да се чете "УПИ V-1386, кв. 107". Изложените в поправената заповед № ДК-02-СИР-141/12.07.2011 г. факти, позоваването на констативни актове № 7 и № 8 от 28.02.2011 г., с които е установен строеж, изпълнен в отклонение от одобрения инвестиционен проект и издаденото разрешение на строеж, в УПИ V-1386, кв. 107 по плана на гр. Т., извършено от жалбоподателя Г. В. налагат извода, че действителната воля на органа е да нареди премахване на строежа извършен в УПИ V-1386, кв. 107 по плана на гр. Т., а не както погрешно е посочено в разпоредителната част на заповедта в УПИ VI-1386, кв. 107 по плана на гр. Т., още повече, че съгласно представената скица урегулиран имот с посочения номер в кв. 107 по плана на гр. Т. не съществува. Поради това първоинстанционният съд правилно приема, че е налице несъответствие между действителното и целено волеизявление на органа и неговото писмено изразяване, което следва да бъде отстранено по реда на чл. 62, ал. 2 АПК. В случая волята на административния орган следва недвусмислено от фактическите обстоятелства, които са ясно изложени в поправената заповед и от позоваването на съставените в хода на административното производство по издаването й констативни актове, в които точно е посочен имота, в който се намира установеният незаконен строеж. Поради това правилно е преценено, че допуснатата в разпоредителната част на заповед № ДК-02-СИР-141/12.07.2011 г. неточност в цифровото означаване на част от номера на имота, в който е установен строеж, извършен в отклонение от одобрението проекти и строително разрешение, представлява фактическо несъответствие, което не е свързано с промяна на смисъла на волеизявлението и подлежи на поправка по реда на чл. 62, ал. 2 АПК. Ето защо доводите на касационните жалбоподател в обратния смисъл са неоснователни. Възражението, че поправка на очевидна фактическа грешка не може да бъде извършена след влизане на акта в сила, също е неоснователно. Както се посочи смисълът на разпоредбата на чл. 62, ал. 2 АПК е да предостави възможност на органа сам да отстрани допуснати очевидни неточности, а тъй като тези поправки не са свързани с промяна на вече изразената воля, то извършването им не е обвързано със срок. Този извод следва и от текста на чл. 62, ал. 2 АПК. Всички останали доводи на жалбоподателите са такива за законосъобразността на заповед № ДК-02-СИР-141/12.07.2011 г. на началника на РДНСК-Североизточен район, поради което са извън предмета на настоящото производство и не следва да бъдат обсъждани. Поради изложеното настоящата инстанция приема, че не са налице основания за отмяна на оспорената заповед. Ето защо като достига до извод в този смисъл и отхвърля жалбите против административния акт, съставът на Административен съд - Д. постановява решение в съответствие с материалния закон. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен. В изпълнение на задължението си по чл. 168, ал. 1 първоинстанционният съд извършва преценка за законосъобразността на оспорения административен съд на всички, посочени в чл. 146 АПК, основания. Решението е постановено след обсъждане в всички доводи и възражения на страните, като са изложени подробни съображения, мотивиращи заключението, че оспорената заповед е издадена след изпълнение на предпоставките, предвидени в чл. 62, ал. 2 АПК. Поради изложеното настоящата инстанция приема, че оспореният съдебен акт е постановен в съответствие с материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила. Не са налице основания за неговата отмяна и същият следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното, направеното искане, обстоятелството, че ответникът се представлява от юрисконсулт и на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 25а, ал. 3 от Наредба за заплащането на правната помощ, касационните жалбоподатели следва да заплатят на РДНСК-Североизточен район сумата 100.00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,