Решение № 2551 от 18.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6955/2019 г.

Решение № 2551 от 18.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6955/2019 г., II о., докладчик председателят Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на Община Хасково, чрез проц. представител юрисконсулт А. Делиев, против решение № 237/19 април 2019 г., постановено по адм. д. № 1037/2018 г. по описа на Административен съд Хасково. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от К. Анастасова против заповед № 1442/09 октомври 2017 г., на кмета на Община Хасково, с която на основание чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, във връзка с чл. 223, ал. 1, т. 8 ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: "жилищна сграда с идентификатор 77195.741.264.2 по КК на гр. Хасково", изпълнен в имот с идентификатор 77195.741.264 по КК, без строителни книжа. Съдът е отменил заповедта като незаконосъобразна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Не се спори по обстоятелството, че за процесния строеж не са налице строителни книжа и строително разрешение. Съобразявайки се с указанията на касационната инстанция, решаващият съд е изследвал налице ли са предпоставките за търпимост на строежа по смисъла на § 16, ал. 1 ПР ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ. От заключението на приетата съдебно-техническа експертиза е видно, че процесната сграда е допустима и отговоря на строителните правила и норми, действали към момента на изграждането й – ЗТСУ, ППЗТСУ и Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство. Безспорно е установено, че строежът е изграден преди 1986 г., а именно към 1980-1981 г. Доводите на касатора са намерили отговор в обжалваното решение, мотивите на което са изключително подробни и обосновани. Този съд ги споделя и препраща към тях на осн. чл. 221, ал. 2 АПК. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като валидно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане в тази връзка на К. Анастасова следва да се присъдят направените по делото разноски за адвокатска защита в размер на 600 лв, доказани по своя размер. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав