Решение № 12314 от 14.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3963/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане, предявено от Едноличен търговец (ЕТ) «Екотур П. Николова», с ЕИК 201551606, представляван от П. Николова, чрез адв. Н. Седефов, за отмяна на основание чл. 239, т. 1 и т. 3 АПК, на влязло в сила Решение 2837 от 26.04.2023 г., постановено по адм. д. 9285 по описа на Административен съд София град (АССГ) за 2022 г., оставено в сила с Решение 12877 от 20.12.2023 г., постановено по адм. д. 7149 по описа на Върховния административен съд за 2023 г. С постановеното от АССГ съдебно решение е било отхвърлено оспорването, предявено от настоящия молител срещу Решение за налагане на финансова корекция 02/312/01947/3/01/04/03 с изх. 01-6500/3010 от 10.08.2022 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ), с което на едноличния търговец е определена финансова корекция в размер на 228883,66 лв., представляваща 100 процента от размера на получената финансова помощ по Договор 02/312/01947 от 21.05.2012 г. В искането са изложени твърдения за наличие на нови обстоятелства, а именно обстоятелството, че според твърдението на молителя Наредба 29/2008 г. представлява нищожен акт, който изначално не би могъл да породи правни последици. Това обстоятелство би имало съществено значение за изхода на делото, като то не е било известно на Николова по време на висящността на делата пред АССГ и пред Върховния административен съд. В заключение не сочи, че недействителността на Наредба 29/2008 г. се явява основание за отмяна на влязло в сила решение на основание чл. 239, т. 1 и т. 3 АПК, в който смисъл се прави искането. Претендират се сторените по делото разноски. В съдебното заседание пред настоящия съд искането за отмяна се поддържа от упълномощения адвокат, който от името на едноличния търговец молител моли то да бъде уважено. Ответникът изпълнителният директор на ДФЗ не се явява и не се представлява. В представени преди съдебното заседание отговор на искането за отмяна и писмено становище го оспорва и моли отхвърлянето му. Върховният административен съд, Пети петчленен състав на Първа колегия намира, че искането е допустимо - подадено е от надлежна страна и в срока по чл. 240, ал. 1, т. 1 и т. 3 АПК, поради което следва да се разгледа досежно неговата основателност. Разгледано по същество, искането е неоснователно. Отмяната на влезли в сила съдебни актове по реда на Глава четиринадесета от АПК е извънреден способ за защита. Той е приложим само при наличие на някое от изчерпателно предвидените отменителни основания в чл. 239, т. 1 - 6 АПК, които не се тълкуват разширително. В случая се твърди наличието на основания по чл. 239, т. 1 и т. 3 АПК, обосновани единствено с твърдения за нищожност на Наредба 29/2008 г., във връзка с каквото оспорване е налице висящ съдебен спор. Съгласно чл. 239, т. 1 АПК актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Новите писмени доказателства следва да са документи, установяващи факти, твърдени по време на висящността на редовното производство, но останали недоказани поради обективна невъзможност на страната да се снабди с тях, а не поради нейна небрежност или процесуално нарушение на съда. Нови обстоятелства по смисъла на закона са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти и които независимо, че са възникнали до приключване на устните състезания, не са включени във фактическия материал по делото, докато то е било висящо. В случая такива обстоятелства или доказателства молителят не посочва и не представя. Твърдяната нищожност на Наредба 29/2008 г. също не представлява такова обстоятелство, като при това не е налице влязло в сила съдебно решение, с което тя да е отменена или да е обявена за нищожна. Наред с това, тя не съставлява обстоятелство, свързано с факт от действителността, който да има спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствен факт. Касае се за твърдение на молителя, което не представлява нито ново обстоятелство, нито нови писмено доказателство по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. По тези съображения, искането на посоченото правно основание следва да се отхвърли като неоснователно. На следващо място, съгласно чл. 239, т. 3 АПК актът подлежи на отмяна, когато е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. В случая не е налице нито една от хипотезите по посочената разпоредба. При това, обявяване нищожността или отмяната на разпоредба от подзаконов нормативен акт или на целия акт, на която е основан съдебният акт, не съставлява основание за отмяна по чл. 239, т. 3 АПК. Нормативният акт не представлява "акт на друго държавно учреждение" по смисъла на чл. 239, т. 3 АПК. Разпоредбата има предвид административни или съдебни актове, на които е основано съдебното решение и които впоследствие са били отменени по надлежния ред, но предполага отмяната на административен акт, който не е нормативен. Отмененият административен акт, на който се основава решението трябва да е индивидуален или общ, за да попадне в обхвата на чл. 239, т. 3 АПК, а не нормативен. Предвид изложеното, искането за отмяна по чл. 239, т. 3 АПК, което молителят основава на твърдяната нищожност на Наредба 29/2008 г., е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Фактическото основание, изложено в искането, по което е образувано настоящото съдебно производство е извън приложното поле на чл. 239, т. 3 АПК и не се установява наличие на някоя от хипотезите на посочената разпоредба. По тези причини искането следва да се отхвърли и на това основание. Производството за отмяна е извънреден/извънинстанционен способ за защита срещу съдебни актове, които са неправилни, но не поради грешка на съда или пропуск на страните. Твърденията на молителя не са достатъчни, за да се обоснове извод за наличие на нови доказателства, нито нови обстоятелства по смисъла на чл. 239, т. 1, както и за наличие на основание по чл. 239, т. 3 АПК. Предвид изложеното следва да се приеме, че не са налице твърдените от едноличния търговец основания за отмяна на влязло в сила решение по чл. 239, т. 1 и т. 3 АПК и предявеното искане следва да се отхвърли като неоснователно на тези две основания. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1, предл. първо АПК и чл. 244, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, Пети петчленен състав на Първа колегия