Решение № 4416 от 1.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4085/2013 г.

Решение № 4416 от 1.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4085/2013 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Любен Иванов Василев от гр. София, чрез процесуален представител, срещу решение № 6440/29.11.2012 г., постановено по адм. дело № 4640/2012 г. на Административен съд - София град. С касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му и постановяване на друго по същество на спора. Претендира разноски. Ответната страна - Изпълнителният директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър /АГКК/, не ангажира становище по касационната жалба. Ответниците - Евгений Григориевич Епишин, Станка Николова Белева, Цветелина Владимирова Бояджиева и Юрий Олег Епишин, не ангажират становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на касационно обжалване съдебно решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - София град е отхвърлил жалбата на Любен Иванов Василев против Заповед № РД-18-15/23.01.2012 г. на Изпълнителния директор на АГКК в частта, касаеща границите на имоти с идентификатор 48393.4990.532 и 48393.4990.533, с която са одобрени кадастралната карта и кадастралните регистри /КККР/ за землището на с. Мировяне, район "Нови Искър", Столична община и е отменил същата в частта й относно записването на Анастасия Алексова Белева от гр. София за собственик на имот с идентификатор 48393.4990.533. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ, е взел предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства. Решението е валидно, допустимо и правилно. Установено е, че представените документи за собственост на жалбоподателя са съставени по предходния регулационен план за местността, одобрен със Заповед № 109/1.04.1966 г. В тази връзка, с молба вх. № 0103-40/16.05.2006 г. на район "Нови Искър" - СО, Любен Иванов Василев е поискал допълване /поправка/ на кадастралния план от 2001 г. с границите от документите за собственост. Предложеното изменение е за попълване на нови имоти с пл. № 785 и № 811 и изменение на границите на имоти 532 и 533 от действащия кадастрален план. При нанасянето на имотите в кадастралната карта не е взет предвид представения от жалбоподателя проект за изменение на кадастралния план за попълването на граници от стар регулационен и кадастрален план, тъй като процедурата за изменение не е била завършена, преди приемането на КК и КР, поради констатиран спор за материално право, който спор е приключил с решение № 1-7-36/2.07.2009 на СРС, влязло в сила на 4.10.2011 г. След влизане в сила на съдебното решение жалбоподателят е подал молба от 31.01.2012 г. до район "Нови Искър" - СО за продължаване на попълването на имота по преписка № 0103-40/16.05.2006 г. При извършения оглед на място вещото лице е установило, че имотът на жалбоподателя не е означен на място с регламентирани трайни знаци. Съществуващите на място огради съвпадат с външните граници на имоти с № № 532 и 533 от действащия кадастрален план. Според заключението на вещото лице имоти с идентификатори 48393.4990.532 и 48393.4990.533 са отразени в кадастралната карта в съответствие със съществуващите граници на място, съвпадащи с имотните граници на имоти с пл. № № 532 и 533 от одобрения кадастрален план за с. Мировяне. Границата между имоти пл. № № 532 и 533 не е материализирана и същата е нанесена в съответствие с границата от одобрения кадастрален и регулационен план за местността. Срещу одобрената кадастрална карта е подадено възражение рег. № 94-21455-766/16.08.2011 г., към което са приложени нотариалните актове за собственост на жалбоподателя. Въпреки взетото решение по възражението - "да се регистрират данни за собственика и за акта съгласно приложените документи", това не е извършено по отношение на имот с идентификатор 483934990.533. Не е взет предвид представения н. а. № 37, том LVIII, дело 11456 от 18.05.1994 г., с който Анастасия Алексова Белева е дарила имоти УПИ IХ-328 и УПИ ХII-328, кв. 22, на Любен Иванов Василев. В кадастралния регистър за имота е вписана Анастасия Алексова Белева с документ за собственост - нотариален акт от 1977 г. Видно от приложените към възражението скици, УПИ Х-533 от действащия регулационен план е идентичен с УПИ IХ-328 и част от УПИ ХII-328,329 от регулационния план от 1966 г. В кадастралната карта имоти с идентификатори 48393.4990.532 и 48393.4990.533 са отразени в съответствие с границите от одобрения кадастрален и регулационен план за местността и съществуващите на място материализирани граници. В кадастралния регистър, за имот с идентификатор 48393.4990.533 е вписан стар документ за собственост, като не са взети предвид представените с възражението нотариални актове. Във връзка с изложеното правилно решаващият състав на съда е констатирал допуснато нарушение на административно производствените правила /чл. 2, ал. 2 ЗКИР/ и е отменил процесната заповед в тази й част. Първоинстанционният съд законосъобразно е приел, че административния орган е изпълнил нормативните изисквания за ползване на източниците на кадастрални карти и е издал акт, съобразен с процедурата. В случая, съгласно чл. 41, ал. 2 от ЗКИР данните за собствениците и актовете, от които те черпят правата си, са набрани от регистрите към картите и плановете, представените актове по чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗКИР, регистрите на общинската и областната администрация. В кадастралната карта е отразена действителността, такава, какво е към момента на изготвянето й. Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза, процесните два имота са отразени в съответствие с границите от одобрения кадастрален и регулационен план за местността и съществуващите на място материализирани граници. Възражението, че е следвало да бъде нанесено изменението на границите на двата имота е неоснователно, тъй като изменението на кадастралния план за попълването на граници от стар регулационен и кадастрален план не е било отразено поради незавършена процедура, преди приемането на кадастралната карта и кадастралните регистри, предвид наличие на спор за материално право, приключил с влязло в сила съдебно решение на 14.10.2011 г. В производството по обжалване на заповедта за одобряване на КК съдът не изследва площта и границите на имотите в съответствие с наличните документи за собственост, а преценява дали административният орган е спазил изискванията за нанасяне на границите на имотите по КК съгласно ЗКИР и Наредба № 3/2005 г. КК, която се одобрява със заповед на ИД на АГКК по реда на чл. 49, ал. 1 ЗКИР отразява фактическото състояние на имотите към момента на заснемането им с оглед поставените на място трайни знаци за материализиране на границите им, както и данните от предходните кадастрални и други планове и документите за собственост, представени при откриване на производството пред административния орган. Този административен акт няма конститутивно действие, а констативно, т.е. не създава права на собственост, а отразява актуални такива, поради което е предвидена в чл. 53 ЗКИР възможност за последващо изменение на КК и КР при евентуална промяна в обема на собствеността. С други думи - не може по пътя на одобрението на КК и КР да се изменят границите на имоти без преди това да са проведени съответните процедури по изменение на регулацията, по отчуждаване, сключване на договор по реда на чл. 15 и чл. 17 ЗУТ и пр. По своята същност КК представлява геодезична снимка на съществуващите на място граници на имотите. Съответно, правилно съдът е указал на страната възможността да защити правата си с провеждане на процедура по реда на чл. 53 от ЗКИР, която е извън предмета на спора по настоящото дело. С оглед изхода на спора, искането на жалбоподателя за присъждане на разноски, съда счита за неоснователно. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,