Решение № 11868 от 20.12.2022 г. на ВАС, IV о.

Производството е по чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Л. Капуур, гражданка на Република Индия срещу решение 4072/17.06.2022г., постановено по административно дело 2490/2022г. по описа на Административен съд- София- град, с което е отхвърлена жалбата й срещу отказа на консула към Консулската служба на Посолството на Република България в град Делхи, Република Индия за издаване на виза С по подадено от нея заявление. В касационната жалба се изтъкват доводи за неправилност на обжалваното решение поради наличието на всички касационни основания по чл.209, т.3 от АПК- нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът твърди, че изводите на съда че постановеният отказ за издаване на виза вид С е мотивиран, са необосновани и почиват на предположения и неотносими към спора доказателства. Поради това моли за отмяната на решението на АССГ и за разрешаване на спора по същество с отмяната на оспорения отказ. Претендира присъждането на направените в производството разноски. Ответникът по касационната жалба- консулът към Консулската служба на Посолството на Република България в град Делхи, Република Индия счита жалбата за неоснователна и моли за отхвърлянето й. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура представя мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК и от надлежна страна по чл.210, ал.1 от АПК, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Предмет на контрол в първоинстанционното производство е отказ за издаване на виза вид С , постановен на 04.02.2022г. от консула към Консулската служба на Посолството на Република България в град Делхи, Република Индия по подадено от Л. Капуур заявление 22000094 от 28.01.2022г. От събраните по делото писмени доказателства се установява, че на 28.01.2022г. в КС-Делхи са подадени заявления за визи на група от 40 индийски граждани, пътуващи с цел туризъм (входящи DEL22000076V до DEL22000115V). Организатор на групата от индийска страна е Masti India, A1, S. Nagar, Delhi, а от българска страна- Травелинг Хорс ЕООД. Групата се съпровожда от Л. Капуур- представител на посочената индийска фирма и пътува по маршрут София- Белград- София. За групата са предплатени хотелски резервации в хотел Хемус в град София за датите от 14-17 февруари 2022г. и 19.02.2022г., както и в хотел Гарни в Белград за периода 17-19.02.2022г. Към заявленията са представени и резервации на самолетни билети по маршрут Делхи-Франкфурт- София-Франкфурт-Делхи с отпътуване на 14.02. и връщане на 20.02.2022г. Впоследствие тези резервации са променени и са с маршрут Мумбай-Дубай-София-Дубай-Мумбай (грама изх. Ко-34-60/31.01.2022г.) В подаденото от Л. Капуур заявление е посочено, че същата е тур- мениджър . В писмо от 17 януари 2022 г. жалбоподателката е уточнила, че работи като "process associate in ITG Solutions". Посочила е също така, че работи и като "freelance tour manager" с богат опит с туристически групи. Към него са приложени самолетен билет, банково извлечение, застраховка, документи, потвърждаващи резервация на цялата група, както и бадж на ITG Solutions. На 22.01.2022г., след сигнал на офицера за връзка при посолството на Австрия в Делхи, на летище Делхи е отказано качването на полет през Франкфурт за София на 36 индийски граждани поради съмнения за нелегална имиграция в големи размери. Организатор на пътуването от българска страна е също Травелинг Хорс ЕООД, а екскурзията е по маршрут София-Белград-София. На 04.02.2022г. е постановен и обжалваният отказ за издаване на виза вид С , който е мотивиран с правното основание на чл.10, ал.1, т.17 от ЗЧРБ и следните фактически обстоятелства: Анализът на представените документи и декларираните данни не доказват по безспорен начин действителните намерения на апликанта, както и намеренията му да напусне в срок и по законоустановения ред страната . За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че отказът за издаване на виза е постановен от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия, в съответствие с материалния закон, при липса на допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и при съобразяването му с целта на закона. Според АССГ несъмнено е установено наличието на предпоставките на чл. 10, ал. 1, т. 17 ЗЧРБ - чужденецът не е доказал целта и условията на заявеното пребиваване. Касационната инстанция приема, че решението е валидно и допустимо, но неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон, при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и е необосновано. В конкретния случай оспореният административен акт е издаден въз основа на чл. 10, ал. 1, т. 17 ЗЧРБ, който урежда едно от основанията, въз основа на които се отказва издаване на виза и влизане в страната на чужденец- когато последният не докаже достоверно целта и условията на заявеното пребиваване или транзитно преминаване, или летищен транзит. В акта, обоснован с посоченото правно основание, не са посочени никакви конкретни факти, относими към предпоставката за постановяване на отказ, уредена в чл.10, ал.1, т.17 от ЗЧРБ. Описано е единствено, че приложените доказателства не установяват по безспорен начин действителните й намерения, както и намеренията й да напусне страната в срок и по законоустановения ред. Императиввната норма на чл.59, ал.2, т.4 от АПК задължава административния орган да мотивира акта си с посочване на фактическите и правни основания, обусловили издаването му. Мотивите на административния акт имат за цел да обективират волята на неговия издател, както и обстоятелствата, обосноваващи постановяване на акт с определено съдържание. Според трайно установената съдебна практика, липсата на конкретно изложени факти и обстоятелства, представляващи фактическото основание за постановяване на атакувания отказ, винаги съставлява съществено нарушение, тъй като лишава жалбоподателката от възможността да организира своевременно и ефективно процесуалната си защита, както и възпрепятства съдът да извърши качествен и обоснован контрол по законосъобразност върху оспорения административен акт при преценката на правнорелевантните обстоятелства към конкретния казус.